Етиката на показване на радост
Започвам с името на Аллах. Цялата хвала принадлежи на Аллах, благословения и поздрави да бъдат върху Пратеника на Аллах, неговото семейство и сподвижници! Аллах да ни насочи към това, което Той обича и от което ще бъде доволен!
Пратеникът (мир и благословения да бъдат върху него) е основата на радостта; Най-голямата радост в живота ни е донесена от Пророка (мир и благословия на него). Най-голямата радост е да го срещнеш в деня на Страшния съд и да утолиш жаждата си от прекрасния му резервоар. Пророкът (с.а.с.) се радваше и радостта му беше в съответствие с величието на Аллах. Всемогъщият Аллах каза (в смисъл): „Кажи: „Това е милостта (Коранът) и милостта (ислямът) на Аллах. Нека се радват на това, защото то е по-добро от това, което трупат (в светския живот)” ” (Сура Юнус, аят 58).
Радостта на Пратеника на Аллах (с.а.с.) винаги е била свързана с величието на Създателя, с осъзнаването на Неговото величие. Пророкът (с.а.с.) показа радост за много неща в живота; например, той се радваше, когато децата на евреите се обърнаха към исляма и след това умряха, и той плачеше и каза: "Слава на Аллах, който чрез мен ги спаси от ада." Той също се зарадва, когато другарите се върнаха от битката при Хайбар с победа, дадена им от Всемогъщия.
Пророкът (с.а.с.) се зарадва дори когато срещна Джафар (Аллах да е доволен от него). Когато му казаха: „Това идва Джафар“, Пророкът (мир и благословии да бъдат върху него), нямайки време да се облече напълно (някои части от тялото му бяха отворени), бързо стана да прегърне г-н Джафар ибн Абу Талиб (Аллах да е доволен от него) и каза: „Не знам на какво трябва да се радвам повече: на победата в Хайбар или на пристигането на Джафар.“ Той сравни пристигането на този високоуважаван спътник с пълна победа, защото преди Пророка (мир и благословии да бъдат върху него)благословия) той имаше високо ниво.
Пратеникът (мир на него) се радваше на това, което Аллах го въздигна по време на браковете, радваше се, когато даваше дъщерите си за жени; той ги подготви да създадат семейство със смирение и адаб пред Всевишния, направи им сватби, след което не се държеше като някои хора, които, когато се веселят, забравят всички правила и адаб.
Повечето хора, когато женят син или омъжват дъщеря, казват: „Това е нощта на радостта, нощта на сватбата“ и понякога спират да извършват молитви и други задължителни дела, понякога надхвърлят позволеното. Пророкът (мир и благословения да бъдат върху него) не се е държал така.
Пророкът (мир и благословия на него) в живота си показа етиката и правилата, спазвани с радост, защото понякога радостта без адаб лишава човека от добра връзка с Аллах.
Първата етична точка е да се отнасят всички въпроси към Аллах. Пророкът (с.а.с.), когато видял нещо невероятно, казал:
لِلَّهِ الَّذِي بِنِعْمَتِهِ تَتِمُّ الصَّالِحَات
„Слава на Аллах, Който чрез Своята милост завършва доброто.“
По време на радост, по някаква причина, той незабавно направи земен поклон на хваление към Аллах. Когато научил за приемането на исляма от племето, той произнесъл присъда; когато Аллах отбягваше неприятностите, той също така и отсъждаше. Следователно, човек трябва да отнесе делата към Всевишния.
Втората етична точка е идентифицирането на радостта. Пророкът (мир и благословия да бъде на него) каза: „Огласете никах и бийте тамбурата на сватбата.“ Това е така, защото когато разкриеш своята радост, се разкрива и радостта на другите, а това съживява любовта между хората.
Когато Пророкът (с.а.с.) беше подпомогнат и когато Аллах разкри това, което искаше, Пратеникът на Аллах показа смирение и смирение. В един много щастлив денкогато Аллах даде превземането на Мека, Пророкът (мир и благословии на него) изглеждаше смирен, носещ износени дрехи и се наведе така, че лицето му почти докосна животното, върху което беше. Такова беше неговото смирение. В часа на радост той не се възгордя, считаше го за своя заслуга, но приписа всички успехи на Аллах (Свят и Велик е Той).
Също така етика на радостта е да изпратиш пратеник на радостта. Когато стихът беше низпослан за покаянието на Кааб ибн Малик и онези, които бяха с него, Пророкът (мир и благословии да бъдат върху него) незабавно изпрати пратеник до Кааб ибн Малик, за да му угоди. Изпращането на писма, съобщения до приятели с радост е сунната на Пророка (мир и благословия на него). Също така беше сунна на Пророка (мир и благословия да бъде на него) да чете такбир при вида на нещо, което харесва, както той правеше, например, на празници. Пророкът (мир и благословия на него) обичаше да разкрива радост на празниците: дори биеха тамбурината, забавляваха се в джамията на Пророка (мир и благословия на него). Един ден нашата дама Аиша (Аллах да е доволен от нея) пожела да го види. Пророкът (с.а.с.) я попитал: “Искаш ли да видиш, о, Аиша?” Той стоеше на вратата, а тя стоеше зад него и гледаше етиопците, които се забавляваха и биеха тамбурата. Пророкът (с.а.с.) продължи да стои на вратата, питайки я: „Стига ли ти?“ Докато тя не го погледна. Пророкът (мир и благословения да бъдат върху него) обичаше да носи радост.
Най-голямата радост беше за Пророка (мир и благословия на него) в този живот, когато дъщеря му Фатима (Аллах да е доволен от нея) роди Хасан и Хюсеин. Той разкри тази радост: носеше ги, прегръщаше ги и, разбира се, възхваляваше Аллах, като закла акика - това е един от суннетите на Пратеника (мир и благословия на праха).
Молим се на Аллах да увеличи нашата радост, радостта на мюсюлманите.Когато Всемогъщият въздигне човек с някаква причина за радост, тогава си струва да си припомните радостта си, свързана с Пратеника (с.а.с.), и тази истинска радост е радостта от срещата с Аллах и неговия Пратеник (с.а.с.). Радостта е наистина голяма, ако отговаря на смисъла на думите на Аллах: „Кажи (о, Мохамед): „Ако обичате Аллах, следвайте ме и тогава Аллах ще ви обича“ “ (сура „Алу Имран“, аят 31).
Препис на проповедМохамед ас-Сакаф