Ето ги достойните плодове на злонамереността! "(Въз основа на комедията" Undergrowth "D
В епохата на Просвещението стойността на изкуството се свежда до неговата възпитателна и морална роля. Основният проблем, който D. I. Fonvizin повдига в своята комедия "Undergrowth", е проблемът за образованието, обучението на нови поколения просветени прогресивни хора.
Крепостничеството води българското дворянство към деградация, то е под заплахата от самоунищожение. Благородник, бъдещ гражданин на страната, се възпитава от раждането си в атмосфера на безнравственост, самодоволство и самодостатъчност.
Главният герой на комедията "Подраст" Митрофанушка няма други желания освен да яде, да тича около гълъбарника и да се ожени. Според Д. И. Фонвизин благородникът би счел за непочтено да не прави нищо, когато има толкова много работа: „Има хора, които да помогнат, има отечество, на което да служат“.
Авторът не оставя надежда, че господството на Простакови и Скотинини ще бъде заменено от ново поколение просветени напреднали хора, умни, възпитани, добродетелни, смисълът на живота на които е служба на отечеството.
Плановете за принудителен брак на Митрофан с племенницата на Стародум София не бяха предопределени да се сбъднат. Простакова смирено се разкайва за постъпката си, уплашена от съда. „И престъплението, и покаянието на г-жа Простакова са достойни за презрение.
Простакова насочва цялото си раздразнение и гняв от неуспехите към дворовете и крепостните. Тя вярва, че благородникът е свободен да бие или бичува слуга, когато пожелае: по този начин Простакова разбира указа за свободата на благородството.
Правдин взема домакинството на тиранина под попечителство, забранява й да управлява имението си, тъй като „злобата в добре установена държава не може да бъде толерирана“. Материал от сайта //iEssay.ru
Д. И. Фонвизин предлага да се ограничи властта на Простакови и Скотинини над селяните, а на царя и придворните над целия български живот.
Една надежда за подкрепата на собствения си син остана с Простакова. Но Митрофан не иска да следва стъпките на майка си, а избира да служи на отечеството - служба. Простакова жъне „достойни плодове на злобата“: тя беше лишена от власт, не можеше да покаже очите си от срам пред хората, а синът й Митрофан се отвърна от нея.