Евгений Примаков - Най-тънкият и най-жестокият, когато става дума за Родината -Български вестник
Но той си тръгна. На 86-та, което е толкова малко за него, за всички нас и толкова лошо за политиците, които имаха от кого да се учат не от политиката, а от солидна мъдрост, която пази страната им.
А сега ще намаля патоса. Можете да си представите 1958 или 1959 година, здрав общински апартамент в центъра на Москва и третокласници, които се въртят до възрастните гости. Именно ние дойдохме на гости на съученика Саша Миндадзе, където всички дошли - големи и малки - бяха посрещнати от най-любезния домакин - Анатолий Борисович Гребнев, един от най-добрите сценаристи на съветското, българското кино.
Колко знаменитости, актьори, режисьори начело с Кулиджанов и Карасик, писатели, журналисти... И на фона на цялото това триумфално великолепие царува Женя, чичо Женя, още не Евгений Максимович и не Максимович. Но вече толкова умно момиче, такъв разказвач и майстор не само на ориенталски, но и на най-добрите тостове. Неудобно е да се пише, но този клекнал, широкоплещест, предизвикателно добре облечен мъж с вратовръзка се извисяваше над целия елит за онези бедни времена. Не забелязвах много пълзящите деца - Саша Миндадзе, който наследи таланта на баща си, Серьожа Караганов, нашият най-добър политолог, който постоянно ме питаше какво казва този чичо Примаков. И той говореше, потапяйки истински и перфектно улавяйки мислите си слушателите или в смях, или в някакво униние, а понякога дори в аплодисменти, които събуждат общинския апартамент.
Години по-късно четем негови материали от Близкия изток. И успяха да разберат колко дълбоко той проникна в мистериозния арабски свят, затворен за непознати, който се превърна в негов собствен за него.
Журналист и академик на "Правда", писател и най-добрият дипломат. В полето на преговарящия той действаше толкова умно и умело, че изглеждаше грубо да не се съгласяваш с него.глупост. И противниците бяха принудени да се съгласят.
И именно гласността призова Примаков за помощ. Той създаде Пресбюрото на Службата за външно разузнаване, разсекрети подвизите на неизвестни досега офицери от разузнаването, като постепенно принуди хората да уважават тези, които ги извършиха, и в същото време заглуши онези, които мечтаеха да отрежат най-умните глави.
Нека ти кажа нещо лично. Веднъж написах писмо до директора Примаков с молба да ми предостави материали: не само прашни, архивни, но и живи офицери от разузнаването. Само така, твърдях аз, българският народ може да се заинтересува от свършеното от разузнаването. Изсмяха ми се, но предадоха писмото на Евгений Максимович. Два-три дни по-късно вече се смеех радостно: директорът разреши почти всичко, с изключение на този, който представляваше държавната тайна.
Случайно посетих и кабинета на Примаков в Ясенево заедно с колежката му Елена Овчаренко. И винаги е било толкова вълнуващо, страхотно. И дори вкусно, защото ни нахраниха, както директорът обичаше, с приемлив деликатес. Разказвачът Примаков винаги беше в темата. Не само интелект. И веднъж бръкна в сейфа и извади пистолет, който с Лена гордо ни показахме. Вярно, веднага разбрахме, че стрелбата на Евгений Максимович не е толкова добра, колкото всичко останало, и той, след като разбра всичко дори по-бързо от нас, бързо скри оръжието от поглед.
Няколко дни преди назначаването му за министър на външните работи попитах Примаков дали е вярно, че ще напусне този кабинет и ще отиде в Смоленская. Директорът се замисли. Той отговори, че тук му е добре и защо трябва да промени нещо в живота си. Вярвах в това: скаутите на Максимич просто не го бяха обожествили. А на следващата седмица България се сдоби с нов външен министър.
Назначен е за министър-председател. Не, не става дума заПриказка, а не по законите на магията, именно при премиера Евгений Примаков България израства, укрепва и придобива икономическа мощ. Най-накрая реши от какво се страхуват дори силните личности. Натисна олигарсите, намекна за чакащи някого места за спане, напомнящи койки. Беше необходимо да се направи така. Смелчагата трябваше да бъде намерен някой ден.
И съдбата му беше решена. Привидно непоклатимата олигархия се разклати и обедини. Примаков можеше да стане президент и това накара някои да изтръпнат. Прошепнати подли лъжи чрез най-близките до Елцин. Презрял моралният етикет, държавният глава в цялата страна забеляза протоколна неточност: седим неправилно. Ден преди да напусна премиерите, разговарях с Евгений Максимович. Неговият верен приятел и помощник Томас Колесниченко, с когото се разбирахме отлично, покани Примаков на гости. Томас и аз бяхме нервни. Намекнаха ми, че това е последното интервю на събеседник от този ранг. А Примаков ме порази със спокойствието си. Ясно е, че точно на рафтовете е подредено всичко. Той обясни за в бъдеще как да не попаднат в същия капан. Притеснен не за себе си. За нас.
Разговорът едва беше излязъл, когато Примаков беше уволнен. Олигархията спечели за последен път. Но тя загуби, защото се показа в гола грозота. Махнаха най-добрия премиер.
Ако искате, ще ви разкажа как самият Евгений Примаков обясни в тесен кръг случилото се. Гарантирам за всяка дума, която чух тогава. Накратко: Елцин беше убеден, че "този" го дебне. Примаков с характерната си твърдост отхвърли клеветата. Въпреки това Б. Н. не се отказа от решението.
Останалите ни резултати на Евгений Максимович Примаков трябва да бъдат обобщени. И завещано - да изпълни.