ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ - INTELROS
Междукатедрен научен семинар
Той бе организиран от екипите на катедрите "Български език" и "Философия" и посветен на 95-годишнината на Финансовия университет. Интересът и дълбоката загриженост на колегите за състоянието на българския език в съвременна България привлече вниманието на преподавателския състав, студентите и студентите не само от организационните катедри, катедрите „Чужди езици“-2, „Приложна психология“, „Теория на вероятностите и математическа статистика“, както и представители на Руско-турския културен център (Турция).
В рамките на семинара бяха изслушани два поетапни доклада. Първият "Проблеми на унификацията на езика в контекста на глобализацията" е направен от ръководителя на катедра "Философия", доктор на философските науки, професор Чумаков A.N. Той обърна внимание на участниците, че в условията на глобализация езикът се превърна в последната сериозна пречка пред международната комуникация. През цялата история на човечеството е съществувала обективна необходимост от език на международното общуване, но тя става най-остра в периода на фундаментална глобализация, която поставя нови задачи и приоритети.
Двадесети век, свързан с укрепването на икономиката и политическото влияние на англоезичните страни и рязко нарасналата им роля в световната култура, особено след Втората световна война, позволи на английския език да укрепи позициите си. Последният, с началото на информационната революция и появата на Интернет, напълно спечели палмата сред другите езици. И в тази ситуация практически никой няма шанс да води успешно бизнес извън страната си и да развива международни отношения, без да знае английски.
Днес в света има тъжен факт за намаляване на динамиката на развитието на националните езици и дори тяхното изчезване, което не може да не причиниопасенията на световната общност. Изчезването на един език винаги е непоправима загуба за обществото. Веднъж изгубен, не може да бъде пресъздаден от несъществуване. Всеки език е съкровищница на историята на народа, основен показател за неговата национална идентичност. Езикът е приносът на всеки народ към общата съкровищница на човечеството. Запазването на езиците е не по-малко важно от опазването на видовете и опазването на околната среда.
Фактите от съвременната практика на световното развитие ясно показват, че общият език като средство за комуникация и комуникация в съвременния свят все повече се превръща не в прищявка, а в императив на времето и необходимо условие за формирането на глобална цивилизация.
Вторият етапен доклад „Българският език в контекста на глобализацията“ изнесе ръководителят на катедра „Български език“ доц. Ганина Е.В. Тя постави въпроса за ролята и мястото на българския език в съвременния свят. Заемайки пето място сред световните езици в света, българският език от 20 години губи позициите си в света, но напоследък интересът към българския език в страните от Източна Европа и бившите съветски републики нараства. За да защитим и подпомогнем държавния език на България, е необходимо да насърчаваме изучаването на български език в страната и извън България – това е един от приоритетите както на законодателната, така и на изпълнителната власт.
ст.н.с. Ганина Е.В. Отбелязани са някои тенденции в развитието на съвременния български език като езиков утилитаризъм (използване на езика за чисто практически цели), семантичен примитивизъм (свеждане на думите до една лексикална съставка), езиков традиционализъм, загуба на значението на художествената литература, както и процесите, повлияли на промянатабългарски език.
В своята реч „Диалектика на основните фактори на езиковата промяна“ професорът от катедра „Философия“ Махаматов Т.М. идентифицира четири основни фактора, допринасящи за трансформациите в езика. Първият фактор, според проф. Махаматова Т.М., е форма на колективна дейност, която е значително модифицирана под влиянието на глобализацията. Все по-нарастващата индивидуализация не само на практическата дейност, но и на начина на живот на хората се проявява в обедняването на живия език.
Външните контакти, като следващ фактор, отбеляза проф. Махаматов, допринасят за обогатяването на езика, укрепвайки неговата изразителност. Третият фактор е състоянието на художествената литература, нейното качество, отношението й към родния език, както и към киното и театъра. Развитието на езика се определя и от науката, процеса на нейното институционализиране и разширяването на външните контакти на научната общност. Тук възниква проблемът с адекватността на езиковото изразяване на мисълта и превода на други езици.
Проблемът за адаптирането на заимстваната лексика като противодействие на глобализацията беше поставен в изказването на доцента от катедра „Български език“ Полякова Р.И. Тя говори за такова ново за българския език явление като квазисинонимията. Появата на голям брой заети думи е свързана не само с необходимостта от назоваване на нови явления, но и с редица промени, свързани с разпространението на западните ценности на потребителското общество. Въпреки това, колкото по-силен е натискът, толкова по-голям е отпорът. Той намира своя израз в разпределението на сферите на разпространение на англицизмите, от една страна, и традиционната лексика, от друга. Емоционалното оцветяване на някои думи също се променя, което също показва промяна в отношението към явленията, обозначени с тези думи. Сравнение на сферите на използване на думите "творчески и творчески",„имидж и имидж”, „бутик и магазин”, „отидете до магазина и пазарувайте”, „тенденция и тенденция” показва, че това са квазисиноними. Всъщност това са думи, които имат едно и също значение и в същото време лесно откриваеми семантични разлики.
Доцентът на катедрата по философия L.I. Чернишова посвети речта си на проблема за езика и съзнанието. Тя подчерта важността на словото за знанието и творчеството, неговия невидим корен за жизнеспособността на нацията. Освен това L.I. Чернишова насочи вниманието си към разрушителните възможности и функции на словото. Тя отбеляза, че промените, настъпили през последните десетилетия в езика, деформират и замъгляват съзнанието. Значението на думите се губи и подменя, те придобиват морална амбивалентност.
Доцентите от катедра "Български език" Федорова Е.А., Малюгина Н.М. и Жгарева Т.И. споделиха своите обобщени наблюдения с участниците в семинара за езика на българския интернет. Спецификата на виртуалната комуникация, както отбеляза доц. Fedorova E.A., заедно с такива доминиращи фактори като намаляване на общото културно ниво, притокът на лошо усвоени заеми (предимно англо-американизми), влиянието на разговорния елемент, засяга комуникативните качества на говорещите. А) се формира нов тип комуникация (в която по-специално диалогът е за предпочитане пред монолога, писането отразява характеристиките на устната реч) и б) нов тип език (като отражение на определени суб- или контракултури). Интернет средата – в разрез с всякакви закони за недвусмисленост, яснота на изразяване, богатство и красота на речта, реторични канони – диктува свои комуникационни стандарти, атрактивни за младежката среда. Задачата на лингвистите, специалистите в областта на ефективната комуникация, както и на преподавателите във висшите училища е да осигурят в съвременните условиявъзможността за адекватно лингвокомуникативно обучение на студенти - бъдещи професионалисти, които могат да се реализират в трудна конкурентна среда.
В словото си професорът от катедрата по философия D.A. Силичев говори за връзката между език и култура, като отбеляза, че доминирането на американската масова култура в съвременния свят и универсализирането на англо-американския език допринася за ерозията на културното многообразие, масовизирането, униформизирането и стандартизирането както на материалните, така и на духовните ценности.
Проблемът за езика като етнонационална ценност в контекста на глобализацията разгледа в изказването си Н.М. Кишлакова. Езикът, подчерта тя, има особено ценна роля във формирането и функционирането на етноса и нацията. Той действа като един от механизмите за формиране на "колективна памет", начини за "вкореняване" на народите, утвърждавайки неслучайността на съдбата и сакралността на нацията, демонстрирайки нейната уникалност и приемственост на миналото. Ето защо унищожаването на националните езици в контекста на глобализацията заплашва едновременно с унищожаването на националните култури.
Въпросът за езика в контекста на хуманитарната практика беше разгледан в изказването на професора от катедра "Философия" Е.В. Зорина. Хуманитарната практика, подчерта тя, играе важна роля за формирането както на вътрешния свят на индивида, така и на средата, в която той живее. По отношение на висшето образование този тип практика е основният комуникационен инструмент на учителя, чието компетентно използване осигурява съотнасяне, контрол и оптимизиране на процеса на творческо усвояване на знанията по предмета от студентите, запознавайки ги с ценностите на езика.
В словото си професорът от катедрата по философия E.V. Кораблева съсредоточи вниманиетоучастници в семинара за промяната в основната човешка потребност от комуникация във връзка с развитието на телекомуникационните технологии. Глобализацията на комуникативното пространство промени езиковите възможности и разшири свободата на произволна самоидентификация на субекта на комуникация.
Професорът от катедра "Философия" M.V. Ваглиано, говорейки за съдбата на езика в глобалния свят, подчерта, че езикът получава своето специфично отражение на радикалните промени, които се случват днес в световната политика, икономика, идеология и култура. Това с пълна сила важи и за българския език, който става все по-беден и все по-вулгаризиран и западен.
Изказване на професора от катедра "Философия" Трофимова Р.П. се фокусира главно върху „лингвистичното мислене“, което се изучава по-внимателно след появата на света на виртуалните реалности. Оказа се, че „езиковото мислене” е различно при хората и дава напълно различна картина на света. Виртуализацията на концептуалното пространство показа, че виртуалните реалности се създават от различни програмисти със собствено лингвистично мислене, използвайки универсални изкуствени езици, което дава на човечеството неизчерпаемо културно разнообразие.
Доцент от катедра "Философия" Чернобаева Т.П. разгледа въпроса за културата на речта като неразделна част от културата на бъдещия специалист. Ето защо е толкова важно да се обърне внимание на такова понятие като културата на речта, което включва изискването за правилна реч, познаване и спазване на езиковите норми, желанието за изразителност на изявлението, умелото владеене на различни стилистични средства на езика, правилното използване на фразеологични единици, крилати изрази и др.
Конкретният проблем за езика на математиката в глобалния свят е поставен презреч на ръководителя на катедра "Теория на вероятностите и математическа статистика", доц. Денежкина И.Е. Тя подчерта, че мелодията на езика на устното представяне на математическите теории, характеристиките на дискусиите по проблемите на математическите науки до голяма степен зависят от състоянието на националния език.
Доцент от катедра "Философия" д.ф.н. Махаматов Т.Т. вниманието на участниците в научния семинар беше насочено към проблема за неизбежността и обективната необходимост от диалога на културите в ерата на глобализацията. Един от проблемите на такъв диалог е търсенето на неговия специален език. Това се дължи на факта, че в източните езици, включително китайския и японския, тяхното семантично и цивилизационно съдържание първоначално се преплита.
Мовшин Д.Ю., аспирант от катедрата по философия, разсъждава върху връзката между език и патриотизъм. Той открои разликите в семантичното разбиране на патриотизма в българската и западната култура. Въпреки факта, че българската дума "отечество" семантично съответства на думите "отечество" на английски и "Vaterland" на немски език, нито английските, нито немските изследователи на патриотизма използват тези термини в същия смисъл, както в България.
Асистент на катедра "Философия" Омарова Л.Б. продължи разговора за спецификата на езика в информационното пространство. Тя отбеляза, че благодарение на Интернет днес се формират нови езикови средства и стилове на общуване. В тях на думата, като единица на езика, се отрежда второстепенна роля, а нейното място се заема от символи, поради което се формира нов тип „клип“ съзнание, за което краткостта на информацията и липсата на дълбок смисъл в нея стават приоритет.
Реч на Е. Орен, сметка. Секретар на Руско-турския културен център (Турция) беше посветен на тенденциите в развитието на езика в контекста на глобализацията. Тя отбеляза, ченационалните езици функционират в условията на борбата на световните езици за разпространение в целия свят, от една страна, и желанието на други езици да продължат съществуването си, не само използвайки световните езици като функционално втори, но и запазвайки социалните функции на техния език, от значение за хората, носителят на езика, от друга страна.
Доцент от катедра "Философия" Сокуренко E.G. говори за важността на държавната политика в областта на подкрепата и съхраняването на българския език и практическите мерки, предприети от правителството на България в областта на опазването му в глобализиращия се свят.
В заключение участниците посрещнаха с бурни аплодисменти предложението на домакините Ганина Е.В. и Чумакова А.Н. редовно провеждат такива междуведомствени събития.