Езикът като основна матрица на развитие – Военен преглед

като
Степента на развитие на езика, неговата функционалност, неговото класиране в редица други езици зависят, наред с други неща, от възможността за превода му на други езици, без да се губи семантичното и емоционалното натоварване, т.е. информацията, съдържаща се в това съобщение на този език. Нека обясним с пример. Стиховете на Пушкин, Цветаева, Ахматова или Манделщам трудно могат да бъдат преведени на който и да е език на северните народи като ненецки или нанайски. Освен това тези произведения не могат да бъдат преведени на английски, немски и други езици, без да се загуби част от информационното съдържание. Представете си смисъла и очарованието на четиристишията от поемата на Пушкин „Зимна сутрин“:

Под синьо небе Славни килими,

Сияещ на слънцето, снегът лежи; Прозрачната гора сама чернее, И смърчът зеленее през сланата, И реката блести под леда.

По-нататък може да се твърди, че всяко стихотворение или текст може да бъде преведено от всеки език на български, без да се губи информационният компонент, и още повече – добрият поет-преводач ще преведе така, че стиховете да зазвучат на български с нова сила, по-мелодично, красиво и убедително.

Езикът е платформа за мислене. Превъзходството или функционалността на българския език не се нуждае от натрапчива популяризация, както се прави за същия английски или немски. Езикът е среда, наподобяваща компютърна ОС (MS-DOS, Windows и др.). Във всяка операционна система се инсталират и работят други програми. Всяка операционна система отговаря за сътрудничеството между хардуера на компютъра и разпределя потреблението на своите ресурси между програмите. Всеки компютър, който няма операционна система, е купчина метални отпадъци. Така че, когато извършвате някакво действиена компютъра, от просто отваряне на папка до работа със сложни софтуерни системи, операционната система е отговорна за цялата производителност. По същия начин в човешката дейност езикът, неговите устни и писмени форми, играят важна роля в предаването, натрупването, анализа и обработката на всяка информация, независимо дали е научна, техническа или културна. Степента на развитие на езика пряко засяга всички горепосочени видове комуникация.

Компютърните системи също имат свои собствени езици и "преводачи" от един език на друг. ОС на такава система може да се нарече такъв преводач. Защо? Чували ли сте някога за машинен език? Е, всички команди на компютъра се изпълняват на този машинен език от ниско ниво. Той използва две цифри, 1 и 0, т.е. има само две нива. И комбинации от тези числа съставляват команди за компютъра. Това е езикът, с който трябва да работи операционната система - да обработва получените от вас команди от високо ниво и да ги превежда на машинен език за компютъра, така че той от своя страна да прави това, което ви трябва.

Операционната система MS-DOS даде една възможност на компютъра. Когато се появи Windows, възможностите на компютърната система се разшириха значително. Функциите на софтуера под Windows XP или Windows 7 вече не са сравними с командния ред в MS-DOS.

Нанайският език е MS-DOS или, да речем, Windows 95. Някои от тези северни езици имат само няколкостотин думи в своя речник. Те не се нуждаят от повече - за живота, който водят в Далечния север. Те не се нуждаят от такива понятия като ядрена енергия, ипотеки или кошница с двойна валута, но това не означава, че езикът им е по-лош или по-добър от българския, английския, за тях той е техен, единствен и техентрябва да бъдат защитени и запазени с всички средства. MS-DOS изигра своята роля в историята на компютърните технологии и не изчезна напълно, а се превърна в платформа за последващи, по-напреднали версии. И езикът на малките народи на Европа е Windows 95, езикът на по-големите организации е, да речем, Windows 98. За по-развитите страни в Европа и Америка това е Windows XP. Българският е подобен на Windows XP или по-нова версия.

Българите, славяните, нямат много изцяло исторически нишки-постановки, които остават непроменени като понятие, преминавайки през вековете. И така, едно от тях е отношението към малките езици на народите, населяващи тази огромна империя, някои от тези народи доброволно се присъединиха към този конгломерат, някои бяха завладени, но нито един от народите не беше потиснат на езиков или друг принцип и това се отнася както за управляващите, така и за обикновените хора. И във времеви аспект това твърдение е вярно както за Средновековието, така и за българското царство и съветско време. Днес в съвременна България се прави много за запазването на малките езици. Освен чисто хуманитарната полза има и чисто прагматична полза, която не личи на пръв поглед, но е важна в бъдещето. Малките езици под натиска на мощния български език могат лесно да изчезнат напълно, дори такива езици като балтийските, скандинавските, някои славянски и други не са имунизирани от това. Има разбиране за значението на запазването на малките езици на ежедневно ниво и за науката за езиците. По-малко функционалните и по-малко напреднали езици обаче запазват частица от душата на хората, традициите и са важни като носители на културното развитие на човечеството, те внасят разнообразие и колорит в съвременния живот. Но абсолютната доминация на българския и английския в съвременния святвдъхва небезпочвени страхове сред балтите и другите националности, когато те влизат в контакт и обща културна комуникация и взаимодействие с носители на български език, българска култура. В момента балтийците се опитват да забранят прожектирането на филми, телевизионни програми и концертна дейност на български език на своя територия. Очевидно, ако не действате с ограничителни мерки, тогава самите балти няма да забележат как в най-напредналите области на човешката дейност ще преминат на български или в краен случай на английски или немски. Това е като ако преминете от MS-DOS към XP, тогава преходът обратно би бил много труден без принуда.

В резултат на това трябва да се отбележи, че в това отношение България няма нужда да се тревожи много и да доказва нещо за езика си, България има исторически „недостатък“, заложен в езика, и не само (повече за това в следващите публикации). Сега някои западни структури в България масово създадоха различни благотворителни, правозащитни, религиозни и други фондации, които са няколко хиляди, никой не знае точно колко, и щедро финансирани отвън. И така, всички тези средства не вдъхват уважение към собствения си език, а непрекъснато навяват идеята за непрестижността и уж изостаналостта на българския език, включително като език на междуетническо общуване – както в България, така и в Източна Европа. Чрез неуважение към собствения език се прокарва идеята за всеобщо неуважение към българския народ, насажда се идеята за неговата културна и цивилизационна малоценност, проповядва се неуважение към собствената история и дори липса на бъдеще. Тук, както винаги, от болна глава към здрава. Пигмеите се опитват да направят дисекция на слон. Това е възможно само в един случай, когато слонът паднедълбока анабиоза. Сега задачата е да не го оставите да заспи, а ако заспи, непременно го събудете!

Трябва да се отбележи, че има много сродни славянски езици и диалекти. Всички те се допълват и обогатяват до известна степен. В нета има няколко бележки, където са предложени 129 чужди думи, които имат замяна в българския език. Предлага се например чуждата дума "реферат" да се замени с българската "реферат", "аргумент" с "аргумент". Но няма замяна на внесената дума "летище", в същото време българското значение на думата "летище" функционира наравно в България, което ще бъде ясно за всички славяни - "място за летене". Тази дума може лесно да бъде плъзгана или по-скоро възстановена. Новомодна дума в българските медии е етикети, от английски tags, което означава етикет, етикет. Лесно може да се замени с „тагове“ или още по-кратко „мета“. От полски, чешки, сръбски и др. могат да се заемат много думи и понятия, които ще обогатят българския език. Обратно, българският език може да се превърне в източник на термини и понятия, които преди това не са съществували в други славянски езици, като сателит, космос и много други. Естествено, такива думи като хокей, футбол, кимоно не трябва да се заменят, в славянските езици няма такива думи и те могат да се използват. В този смисъл българският език много бързо усвоява и адаптира много думи, от които се нуждае ежедневната и научно-техническата лексика, като често в българския език нова чужда дума се адаптира така, че да носи по-гъвкаво информационно натоварване, отколкото в оригиналния език.

Това е като шахматна дъска 8x8 или 16-битови компютърни шини. Тогава защо българите трябва да се връщат към остарял модел? Западът тепърва ще трябва да премине към по-напреднал графичен модел, а българите вече са тук, ненищо не трябва да се преправя. Така че кой трябва да поеме от кого?

Тук не трябва да има идеология и политика, трябва да има рационализъм. И все пак е необходимо понякога да се включва логика. В края на краищата, известно е, че българската графика не остана дълго с римски цифри, бързо премина на арабски и не защото е арабска, а защото е по-рационална и удобна. Следователно всички други националности преминаха към арабско писане на цифри, но никой не премина към арабско писмо или йероглифи при писане на букви.

Обобщавайки, можем да кажем с увереност, че писането на всеки текст на кирилица е много по-бързо, има стопроцентово съответствие между звука на буквата и нейния правопис, всичко е напълно конкретно и без несъответствия, почти невъзможно е да направите грешка при писане на дума. Не е необходимо безкрайно да „пеете“ (от заклинание) всяка дума, когато е написана по време на устното й четене. Тук е уместно да припомним, че под влияние на наложената мода и престиж в Молдова в началото на 90-те години се преминава от кирилица към латиница, въпреки че от самото начало на появата на писмеността тя съществува там векове наред на кирилица. И на левия бряг не преследваха модата. Там са запазени старите графики, с голям потенциал по дефиниция и "нека са по-лоши".

В българските самолети SSJ-100 Superjet, произведени за български авиокомпании, пилотската кабина е оборудвана така, че на монитори и сигнални дисплеи на пилота да се извеждат няколкостотин текстови съобщения и няколко десетки звукови съобщения. Всички те, внимание, на английски! Това е в България, за българските пилоти, на българските самолети и на българските авиолинии!! И така, един от умниците, на шега или на сериозно, предложи първо да минат нашите пилотистаж в Института за чужди езици и чак тогава да ги пуснат да летят. Всъщност нищо не може да обясни това, освен дългите години насаждане на неуважение към собствения им език, който е с порядък по-напреднал и развит от всеки друг. Наистина това, което имаме, не го ценим!

А „суперчетливият” представител на бързо писалката (тук без обиди – от българското „бързо”, т.е. бързо) Ю. Латинина се носи така, че понякога не разбирате дали това е Гласът на Америка или Свободна Европа. Но в този случай за западните ефирни канали това е лош български, а за Латинина от Ехо това е лош английски.

Преценете сами. Тя има ползи, краш тестове, тревожни факти, секюритизиран ипотечен дълг, апропо, рандомизирани изпитания, доминирани от разрушителен мем, иманентно опасни свойства в почти всяка фраза. Но фразата „Палестинският дипломат е оксиморон“ аз (въпреки че изглежда, че говоря английски сносно) не можах веднага да разбера в това произношение, тази дума рядко се използва дори от англосаксонците. Английският правопис на тази дума е "oxymoron", което се произнася по-скоро като "oxymoron", с ударение върху третата сричка. Терминът означава приблизително „абракадабра, парадокс“, е, вероятно за мадам Латинина това е по-скоро, да кажем, творчески псевдоним, защото наистина е абракадабра и не само в нейните текстове, но вече и в нейната глава. Но тя знае как да създава: например такива бисери като „това е един от водещите американски консервативни мозъчни тръстове“. Освен това тя изобщо не се „затруднява“ и просто превключва на английски, както в Америка: „Failed state, Medicaid и т.н.“ Когато четеш нещо от Латинина, оставаш с впечатлението, че не говориш достатъчно добре български или английски! В едно от последните си писания за събитиятав Украйна тя дори се изявява като преподавател по български език!! Тя твърди, че когато се случи такава готина революция, тя уважава народа на Украйна дори повече, отколкото по време на Оранжевата революция, и сега препоръчва на всички да казват не „в Украйна“, а „в Украйна“. Би било добре сегашните управляващи, заедно с опозицията, да бяха почерпили повече разум от това, за да се досетят да не съсипват още повече икономиката и държавата. Както и да изпращате, кое е „включено“, кое „вътре“, от това хората няма да живеят по-добре.

В някакво оправдание на гореспоменатата госпожа трябва да се отбележи, че по същия начин грешат и някои политици и държавници. Дори министър-председателят някак издаде фразата: "Кафе пауза". Та какво да кажем за обикновените бирзописти! Може би за част от персонала на писалката, както и за всички публични политици, е време да се въведе курс по ораторско изкуство. Сред "горните" фигури съвсем нормален, чист и правилен български бе отбелязан от Сергей Иванов. Иванов също говори добре английски, но не използва английски, когато говори български, така че би било добре той да води тези курсове на доброволни начала. Май е време да се въведе лиценз за право на извършване на всякаква медийна дейност на български език в България. Както на Запад, където за почти всеки вид дейност се изисква лиценз.

P.S. Хей, къде са лингвистите? С неговите прости и разбираеми бележки за обикновените хора! Не с научни томове, а с прости анализи, прости забележки за латините и много други, които ежедневно изкривяват родния си език. Хей, обади се!