FAN Как България защити Хитлер като унищожи гърци, югославяни и българи
Този мит е създаден от българските дипломати от активното през цялата война посолство в Москва, които казаха за страната си: „Ние не сме неутрални, но сме вън от войната“. Тогава този мит беше нужен на комунистическите ръководители на страните, строящи социализма, за да не създават проблеми за приятелството на братските народи. Но има факти, които, макар и премълчавани от десетилетия, свидетелстват за обратното.
В териториалните води на България са потопени пет съветски подводници: Щ-204, 210, 211, Л-24, С-34. 240 моряци са убити. Част от тях са взривени на мини, а останалите са унищожени от хидросамолети на 161 брачен (полк) от българските ВВС, дислоцирани на Варненското езеро. Самолетите на това подразделение издирваха и унищожаваха наши подводници не само в български води, но и в част от Черно море. Още две съветски подводници са унищожени в румънски и неутрални води.
Множество бели емигранти, живеещи в България, са били предлагани да служат в българския корпус за сигурност, създаден от германците за борба с партизаните в Югославия. Тези, които отказвали, били арестувани и изпратени в лагери. Представители на царското правителство на България посещават окупираната Бесарабия и Приазовието и агитират компактно живеещите там съветски граждани от българска националност за преселване в родината на техните предци. Въпреки заплахите обаче те са били едва 1500 души. След войната тези хора са върнати в СССР, но не на предишното си местожителство, а в Централна Азия.
В името на приятелството с Германия царското правителство на България дори успя да „промени“ историческия произход на своя народ: беше обявено, че българите изобщо не саславяни, а потомци на арийския народ, дошъл на днешните си земи с хан Аспарух и заел само езика от живеещите тук славяни, но не допускал кръвосмешение с тях.
По време на боевете българските войски убиват 4782 партизани от армията на Йосип Броз Тито и четниците, като губят 697 души убити. Освен това са убити голям брой цивилни, които са помагали на партизаните. Само по време на наказателната операция в района на река Пуста са разстреляни 1439 души за подпомагане на партизаните.
По-късно генерал Бойдев успява да избегне екстрадирането в Югославия и смъртното наказание в социалистическа България, умира на свобода през 1984 г., а синът му Стефан, който активно участва в борбата срещу партизаните, командва българска рота в американската армия след войната.
Всички сме сигурни, че най-жестокият окупационен режим през Втората световна война е бил на територията на СССР, окупирана от нацистите. Обаче не е така. Зверствата на българските нашественици в Северна Гърция по нищо не отстъпват на зверствата на немците в Белобългария, но германците, за разлика от българите, не са забранявали да се говори на български език и не са изпращали колонизатори от Германия.
Справедливо трябва да се отбележи, че гърците още преди войната, по време на управлението на диктатора Йоанис Метаксас, въведоха забрана да се говори на български на обществени места с цел по-бързо асимилиране на българското малцинство. За това беше предвидена глоба, а злонамерените нарушители бяха вкарани в затвора.
Екзекуции имаше и в селата Агиос Атанасиос, Киргия, Терпситея, Платановриси, Палямбела, Платания, Калититос, Нео Калаподи, Пигес, Дримотопос, Хамокерасия, Сахини, Адриани, Микрополи, Кали вриси, Пършово, Агиохори, Калос агрос, Мегалокамбос, Ватилакос, Ситагри, Кудуня, Фотоливо с,Кокиногия, Хористи, Никифорос. Село Просоцани е бомбардирано от българска авиация.
В писмото си до Министерството на земеделието българите, изпратени на работа в Държавния тютюнев институт в Драма, описват положението в града след потушаването на въстанието: „Потушаването на бунта отне живота на много хиляди гърци. Квартали, канавки, произволни ями и улици са пълни с разлагащи се трупове. Стотици мъртви са погребани край оградата на института, покрити със слой пръст от няколко сантиметра, изпод който кучетата изравят вонящи вътрешности и крайници.
Но правителството на Царска България и тук им напомни за себе си. Тя постига, че в тези неподчинени на нея територии се създава въоръжената организация „Защита”, официално – за самоотбрана на българското малцинство от гръцките партизани. Ръководи го поручик Андон Калчев, бивш преподавател в Лайпцигския университет. Неговите поддръжници извършват най-активна „самоотбрана” – масово обвиняват гърците в сътрудничество с партизаните, разстрелват ги и се обогатяват за сметка на имуществото им.
Помощта на СС обаче не е необходима. В селото останали само жени, много стари хора и деца, тъй като цялото мъжко население, познавайки добре заповедта на окупаторите, избягало в планината веднага след партизанското нападение срещу германците. Но това не спря Калчев. Есесовците бяха изумени как членовете на Охраната за кратко време, действайки само с ножове, избиха 258 души. В същото време те не убиваха жените веднага, а разпорваха стомасите им, принуждавайки ги да страдат преди смъртта. Ако някой се заключи в къщата, тогава той е изгорен жив заедно с жилището. Есесовците трябваше само да застрелят добитък, но Калчев и хората му отново ги изумиха: този път количеството плячка, изнесена отсела.
Точно 62 години по-късно, в стогодишнината от рождението на Калчев, в присъствието на официални представители на властта, армията и църквата, в българския град Балчик на оградата на църквата "Св. Никола" беше поставена паметна плоча в негова чест. В днешна демократична България Андон Калчев е почитан защитник на българите в Гърция и борец за тяхната свобода.
Както огромното мнозинство от германския народ не знаеше какво се случва в концентрационните лагери, така и българите не знаеха какво става извън старите граници на тяхното царство. Вестниците, радиото и филмите им разказваха само за това как българите, които сега живеят там, просперират, отървали се от сръбското и гръцкото иго.
Митрополит Стефан помага на СССР не само с думи, но и с дела. Според спомените на съветския разузнавач Дмитрий Федичкин главата на българската църква го е снабдявал с ценна информация от най-високите кръгове. За прехвърляне на агенти е използван личният кадилак на митрополита с позлатен кръст, който не е спиран или проверяван на блокади. В амвона на църквата "Свети Николай" е устроено скривалище, а Евангелието там е служило за вместилище за предаване на тайни послания. На въпроса на Федичкин дали това е светотатство, митрополит Стефан отговори: „Ако Бог знае, че това служи на свято дело, той ще прости и ще благослови!“
До 1938 г. България има ограничения в състава и въоръжението на армията си, наложени й поради поражението в Първата световна война. След 1938 г. Германия започва да въоръжава българската армия. Но тогава самата Германия имаше нужда от оръжия, така че България често получаваше остарели оръжия.
И така, след превземането на Чехословакия, германците принуждават България да купи това, което имат тамЧетирикрили изтребители Avia B-534. Американските пилоти, които бомбардираха България през 1943-1944 г. бяха изумени да бъдат атакувани от биплани, които бяха по-бавни от техните бомбардировачи. Вярно, по-късно на въоръжение в българската армия постъпват и модерни бойни самолети, тъй като българските ВВС, защитавайки небето на България, защитават по този начин петролните полета в Румъния - основният източник на гориво за Третия райх.
Когато говорят за недостатъците на оръжията на Червената армия през 1941 г., те посочват, че някои от нейните части са били въоръжени с пушки Мосин от модела от 1903 г. Българската армия до самия край на войната е била напълно въоръжена с пушки Манлихер от образец 1895 г.
Имах възможност да общувам много с български ветерани. Малко и неохотно говорят за службата си в Сърбия и Гърция. Дори ако ветеранът е служил в същата част, която е извършила масови екзекуции, той казва, че по това време е бил болен или е останал на служба в частта.
На българските поручици и подпоручици много им харесваше българите да ги наричат „ваше благородие“. Само от мен, десетилетия по-късно, българските ветерани научиха, че съветските войници са получавали по 100 грама водка дневно на фронта - не са я наливали в българската армия.
В България има две ветерански организации. Единият е същият като нашия - Съюзът на ветераните от войните, който обединява предимно бивши войници и офицери, политработници и бивши партизани. А вторият е Съюзът на учениците от Военното училище на Негово Величество, те се наричат офицери на царя. След войната комунистическите власти постепенно уволняват всички царски офицери от армията, много от тях са арестувани. Затова всички те са на антикомунистически позиции, за разлика от по-масовия Съюз на ветераните от войните.
Интересното е, че въпреки антикомунизма си, царските офицери са предимно русофили. Нещо повече, техният съюз се ръководи от бившия морски офицер Атанас Илев, награден със съветския орден Червена звезда за това, че командваният от него миночистач извади девет наши моряци от горящия торпедоносец ТКА-229 минути преди да се взриви. Той е един от 360-те български войници, наградени със съветски ордени по време на войната. 120 хиляди българи са наградени с медал "За победата над Германия", но царските офицери не го носят, тъй като на отличието има портрет на Сталин.
Всяка година двата съюза на ветераните се редуват да поднасят венци на Гроба на Незнайния воин в София на 6 май на Гергьовден, същевременно се провежда и военен парад в чест на Българската армия. А на 9 май Съюзът на ветераните от войните полага венци пред паметника на Съветската армия.
Така се почита паметта на 31 хиляди 910 българи, паднали в битките с нацистка Германия. Със смъртта си те доближиха Деня на победата и спасиха живота на хиляди съветски войници. И това, въпреки всичко, е основният резултат от участието на България във Втората световна война.
Владимир Тулин специално за ФЕН София