Фавус - Краста - Библиотека по медицина
Фавус(лат. favus пчелни пити, клетка на пчелна пита; синоним на краста) е хронично гъбично заболяване; засяга косата, кожата, ноктите, понякога вътрешните органи. Разпространен в Иран, Турция, Испания, Португалия, някои африкански страни; у нас са регистрирани единични случаи.
Патоген - Trichophyton schoenleinii прониква в човешката кожа чрез микротравми на роговия слой на епидермиса. Инфекцията на F. възниква при контакт, често продължителен, с болен човек или чрез предмети. които е използвал (например шапки с четка за коса). Развитието на F. се насърчава от намаляване на имунната реактивност на организма поради интоксикации, хронични заболявания, хиповитаминоза, както и недохранване. Гъбичките в тялото могат да се разпространят по дължина и хематогенно. Боледуват предимно деца; жените преобладават сред възрастните. Заразността на F. е малка, но инфекцията причинява появата на семейни и домашни огнища. F., без да предизвиква изразени субективни усещания, може да остане неразпознат за дълго време, понякога пациентите отиват на лекар години след началото му.
Гъбичките се размножават интензивно в роговия слой на епидермиса. Характерен морфологичен елемент във F. е скутулата, която е натрупване на спори и мицел на гъбата, епидермални клетки и мастен детрит. Скутулата е заобиколена от левкоцити и ексудат с разрушен епител. Гъбата прониква в дермата, космения фоликул и космената субстанция, където се намира под формата на мицел и натрупване на спори. В дермата се образува инфилтрат, състоящ се от лимфоцити, плазмени клетки и фибробласти. В крайния етап се развива атрофия на епидермиса, мастните и потните жлези се разрушават, колагенът и еластичните тъкани се стопяват и се образува белег.
Разграничетеняколко форми на фавус: типични - скутуларни и атипични - сквамозни, импетигинозни и др. При скутуларната форма на F. са засегнати скалпа, гладката кожа, ноктите и понякога вътрешните органи. По кожата на главата около засегнатата коса се появява хиперемия, срещу която се образува скутула (“фазов щит”) - жълтеникава коричка с чинийкообразен отпечатък и косъм в центъра с размери до 3cmв диаметър. При отстраняването му се открива влажна, леко хиперемирана вдлъбнатина. Скутулите могат да се слеят, за да образуват гигантски огнища, покрити с мръсносиви, зловонни („мирис на плевня“) корички.
Любовта на гладка кожа е по-рядка. Кожата на тялото и крайниците обикновено е засегната, където на фона на хиперемия се образуват скутули около велусната коса.
Поражението на нокътните плочи, главно на пръстите, се развива бавно. Нокътните плочи се удебеляват поради субунгвална хиперкератоза, разпадат се, придобиват мръсен цвят.
При сквамозната форма не се образуват скутули. Люспите са едроламеларни, сиво-бели (напомнящи люспи при псориазис), под тях се вижда атрофирана кожа; косата пада.
При децата има и импетигинозна форма, при която се образуват наслоени мръсножълти корички, надупчени с матови косми.
При пациенти с недохранване (например с хиповитаминоза),
Диагнозата се поставя въз основа на клиничната картина; потвърдено от откриването на патогена по време на микроскопско изследване на патологичния материал (люспи, коса, нокътни плочи), както и изолирането на културата на гъбичките, когато патологичният материал се засява върху хранителната среда на Sabouraud. Диференциална диагноза се прави стрихофития,микроспория,лупус еритематозус,псориазис,екзема,импетиго.
Лечението се провежда от дерматолог-миколог амбулаторно или в дерматологична болница, в зависимост от разпространението и тежестта на процеса.
Прогнозата е благоприятна, с изключение на Ф. на вътрешните органи, което често завършва със смърт. Първичната профилактика се състои в спазване на санитарно-хигиенните правила, ранно откриване и лечение на пациенти, преглед на контактните, дезинфекция в епидемиологичния фокус на фавуса.
За да се предотврати рецидив, пациентите с F. след края на лечението се регистрират при дерматолог-миколог за една година (във фокуса - 5 години).
Библиография:Ариевич А.М. и Шецирули Л.Т. Патология на ноктите, Тбилиси, стр. 82, 1976; Кашкин П.Н. и Шеклаков Н.Д. Ръководство по медицинска микология, стр. 129, М., 1978.