Федор Емеляненко Моите сънародници се молеха за мен в България

Бой без правила Българският боец ​​Федор Емеляненко защити титлата световен шампион по смесени бойни изкуства. Емеляненко нокаутира американеца Брет Роджърс, пише в. Труд.

Преди тази битка много експерти по ММА смятаха, че Роджърс е един от най-опасните противници за Федор. Първо, той е с 14 килограма по-тежък от българския състезател, но в същото време е много сръчен и подвижен. Освен това Роджърс последователно печели всичките си предишни битки, освен това с нокаути.

Но в битката, която се проведе в Чикаго, Федор демонстрира предимството си над американеца във всички компоненти. И спечели.

Фьодор Емеляненко: „Господ ме доведе при Себе Си“

Интервю с Федор Емеляненко, ръководител на пресслужбата на епархията на Белгород и Стар Оскол, протоиерей Игор Кобелев.

В епархийското управление на Белгород и Стар Оскол той се срещна с архиепископ Белгород и Стар Оскол Йоан. Като благословение за предстоящите състезания епископ Йоан подари на Фьодор Емеляненко икона на св. Йоасаф, епископ Белгородски, чудотворецът. В края на срещата с епископ Йоан Федор Емеляненко отговори на въпроси на пресслужбата на епархията.

- Федор Владимирович, вие сте човек с невероятна съдба, ярка и богата на събития биография. Известно е, че колкото по-ярка и по-голяма е личността, толкова повече победи и постижения, но и различни изпитания, които карат човек да се замисли сериозно за мястото си в света, за смисъла на живота и реалното съществуване на сили, които надхвърлят човешката сила, но способни да окажат помощ или, обратно, съпротива. Тези иВероятно подобни въпроси са ви идвали на ум повече от веднъж. Можете ли да кажете, че вярата в Бог е възпитана у вас от детството?

– Не, в нашето семейство, както и в повечето съветски семейства от онова време, не се говори сериозно по въпросите на вярата, Църквата и църковния начин на живот и не ни учеха на това. По-късно аз самият прочетох Евангелието, много мислих за него, можех да отида в храма, да сложа свещ, но не се молех и не участвах в никакви църковни тайнства и ритуали.

– Кога и как започна вашето обръщане към вярата и църквата?

емеляненко

- Имах възможност да се замисля сериозно върху въпросите на вярата, докато служех в армията. Имаше различни ситуации... И църковяването, в сравнение с целия предишен живот, започна съвсем наскоро, преди около две години. По време на едно туристическо пътуване до Дивеево много от нашата група, включително и аз, видяха Православието по съвсем различен начин и откриха, че това е истинският живот на човек с Бога и има много реални примери за такъв живот, включително такива велики имена като св. Сергий Радонежски, св. Серафим Саровски и други.

Роден съм в Луганска област на Украйна, но считам за истинска родина град Стари Оскол, където съм израснал, учил, където живеят моите роднини и приятели. Там започнах да ходя в църквата „Свети Никола“ на улица „Сокова“ и да се присъединя към църковния живот, в което много ми помогна моят изповедник, настоятелят на храма отец Андрей (протойерей Андрей Зиновиев).

– И как придобитата вяра се съчета впоследствие и сега се съчетава с живота на един спортист, пълен с трудности, стрес и опасности? – Много хубаво. Разбрах, че през целия ми живот Господ ме е водил при Себе Си. И в основата на всичките си постижения той се научи да вижда не личните си сили и заслуги, а Неговите великилюбов, милост и помощ. Преди няколко години (приблизително 2003-2005 г.) имах възможността да се срещна и запозная с Владика Йоан за първи път, да получа неговата благословия за спортна битка. И оттогава преди всички важни битки и други събития винаги вземам благословия от Владика Йоан или, в негово отсъствие, от моя изповедник отец Андрей.

– В света на спорта трябва да общувате с хора с различни мирогледи и религии. Има ли православни сред спортистите-борци, които познавате?

сънародници
– Да. Освен това е ясно, че те са православни не по име, а на практика: молят се, изповядват се, причастяват се, вземат благословия от свещеници. И е хубаво да виждам много млади хора сред тези спортисти, които са надеждата и бъдещето на нашия спорт, на нашата страна. Във всички битки, във всички състезания, за мен и за тях винаги е удоволствие да представяме и да се чувстваме граждани и патриоти на своята велика Родина – България.

– А какво бихте пожелали на нашите съвременни млади хора?

— На първо място, онези, които се смятат за вярващи, винаги трябва да се стремят да съгласуват своите дела и мисли с Божията воля, която е изразена в заповедите и цялата структура на живота на Църквата. А невярващите винаги трябва да се опитват да действат според съвестта си, което означава да си истински човек във всяко общество.

- Желаем ви Божията помощ!