Филологически науки
Филологически науки / 5. Методи и техники за контрол на нивото на владеене на чужд език
Ремезова Татяна Юриевна
Евразийски национален университет. Л.Н. Гумильов, Астана, Казахстан
Подготовка за IELTS Speaking (въз основа на деривационни знания)
Тази статия описва процеса на подготовка за устната част на изпита IELTS. Диалогът и монологът, като компоненти на изпита и като продуктивни видове речева дейност, сами по себе си са трудни за студентите, а във формата на IELTS се добавя още един проблем - липсата на житейски опит за разкриване на кратко съобщение по предложената тема [1, стр. 14] във втората част на Говоренето и разговор-диалог с изпитващия в първата и третата част на устния изпит.
Говорейки за факта, че в подготовката за IELTS се опитваме да разширим хоризонтите на учениците и да попълним знанията им не само за училищната програма, но и да обогатим житейския опит, ние също така отбелязваме, че учениците все още имат достатъчно разнообразна информация, която трябва да помогнат да запомнят. Такова извличане на информация наричаме инференциално знание [2, p. 64]. Инференциалното знание се разбира като знание, получено косвено, чрез извличане от друго знание [3]. Г.М. Гауриева отбелязва, че инференциалното знание е абсолютно необходимо за свързване на събития в текста (мостови изводи, т.е. инференциалното знание действа като мост) [2, стр.65]. Говорейки за „свързване на събития“, не можем да не отбележим, че едно от изискванията на IELTS за реч и писане е кохезия и кохерентност, което означава, че концепцията за инференциално знание трябва да се разглежда и прилага при подготовката за овладяване на говорни умения, както в монологични, така и в диалогични форми. Г.М. Гауриева твърди, че очевидно това изобщо е възможноговорим за основния принцип на разчитане на инференциални знания от различни видове като условие за всяка човешка дейност, включително осъществяването на дискусията [2, с. 67]. Диалогът може да се разглежда и като дискусия. Така например в Речника на съвременния английски език на Longman едно от тълкуванията на думата дискурс означава: „Сериозен разговор между хора“ [4, c.61]. Устната част на изпита IELTS със сигурност може да се разглежда като сериозен разговор между изпитващия и кандидата.
Инференциалното знание се извлича от дългосрочната памет. Френският психолог Жан-Франсоа Ришар пише, че цялата информация за дългосрочната памет не е налична: налична е само малка част от нея - тази, която има достатъчно ниво на активиране, или тази, която е станала обект на специален и успешно завършен процес на търсене на памет [5, p. 6]. Няма съмнение, че инференциалното знание се състои от няколко компонента. Това е, първо, моментният дял на съобщението, който се появява в момента на комуникативния процес; второ, фрагменти от предишна информация, съхранявана от RAM; трето, „основното“ знание (или „предварителното знание“) на слушателя, умствените представи. Менталните схеми са това, което знаем за определени ситуации, както и целите, участниците и процедурите, които обикновено се свързват с тях. Голяма част от това, което знаем за света, е организирано около умствени схеми, тоест свързани със спомени за типични епизоди, които се случват в определени ситуации. По този начин информацията, необходима за разбирането на много твърдения, не е представена изрично в тези твърдения, а се възпроизвежда от читателите от техния репертоар от ментални схеми [2, p.67-68].
Така по време на подготовката, а след това и на самия изпит,ние провокираме „двоен етап“ на инференциално знание у учениците. Под първия етап имаме предвид подготвителния процес, когато по време на период на повторно обучение в съставянето на монолози и диалози учениците постоянно се обръщат към своята дългосрочна памет, което прави изходните знания постоянни и запомнящи се. И вторият етап от познанието за умозаключение е самият изпит, когато студентите отново възпроизвеждат знанията си за умозаключение, които са научили по време на подготовката. Тези. говорим за онова достатъчно ниво на активиране, което J.F. Ричард. Различни видове знание (лингвистично, метаезиково, енциклопедично, процедурно, декларативно, метакогнитивно, културологично), взаимодействайки помежду си, се издигат по вертикалата, пресичат се и излизат на повърхността и в комбинация с експлицираната информация служат като основа за дискусия. Този процес на получаване на инференциално знание на Г.М. Гауриева го представя схематично и го нарича „принцип на айсберга” [2, с. 70].