Философска доктрина на Рене Декарт - Философия
15. Философско учение на Рене Декарт
Като Създател, Бог създаде света, състоящ се също от вещества. Създадените от Бога субстанции (единични неща, идеи) имат и основното качество на субстанцията – те не се нуждаят от съществуването си в нищо друго освен в себе си. Освен това създадените вещества са самодостатъчни само по отношение едно на друго. По отношение на най-висшата субстанция – Бог, те са производни, вторични и зависими от него (тъй като са създадени от него). Декарт разделя всички сътворени субстанции на два вида: материални (неща), духовни (идеи).В същото време той отделя основните свойства (атрибути) на всеки вид субстанции: протяжност - за материалните; мисленето е за духовното. Това означава, че всички материални субстанции имат една обща за всички черта - протяжност (по дължина, ширина, височина, дълбочина) и се делят до безкрайност. Въпреки това духовните субстанции имат свойството да мислят и, обратно, са неделими. Останалите свойства както на материалните, така и на духовните субстанции се извличат от техните фундаментални свойства (атрибути) и са наречени от Декарт модуси. (Например начините на разширение са форма, движение, положение в пространството и т.н.; начините на мислене са чувства, желания, усещания.) Човекът според Декарт се състои от две различни една от друга субстанции – материална (телесно-разширена) и духовна (мислеща). Човекът е единственото същество, в което двете (и материалната, и духовната) субстанции са съчетани и съществуват и това му позволява да се издигне над природата. Най-общо учението на Декарт за субстанцията може да се изрази по следния начин:4. Изхождайки от факта, че човек съчетава две субстанции в себе си, следва идеята за дуализъм (дуализъм) на човек.
От гледна точка на дуализма Декарт решава и „основния въпрос на философията”: спора затова, което е първично - материята или съзнанието, е безсмислено. Материята и съзнанието са обединени само в човека и тъй като човекът е дуалистичен (съчетава две субстанции - материална и духовна), то нито материята, нито? съзнанието не може да бъде първично - те винаги съществуват и са две различни проявления на единно същество.5. Изучавайки проблема за познанието, Декарт поставя особен акцент върху научния метод. Същността на идеята му е, че научният метод, който се използва във физиката, математиката и други науки, практически няма приложение в процеса на познание. Следователно чрез активно прилагане на научния метод в процеса на познание е възможно значително да се ускори самият познавателен процес (според Декарт: „да се трансформира знанието от занаятчийство в промишлено производство“). Като даден научен метод се предлага дедукцията (но не в строго математически смисъл - от общото към частното, а във философски). Смисълът на философския епистемологичен метод на Декарт е в процеса на познание да се разчита само на абсолютно достоверно знание и с помощта на разума, използвайки напълно достоверни логически методи, да се получават (извеждат) нови, също достоверни знания. Само използвайки дедукцията като метод, според Декарт умът може да постигне надеждни знания във всички области на знанието. Също така, Декарт, когато използва рационалистично-дедуктивния метод, предлага да се прилагат следните методи на изследване: да се допускат само верни, абсолютно надеждни, доказани от разума и логиката, знания без никакви съмнения като отправни точки; за разделяне на сложен проблем на отделни, по-прости задачи; последователно преминаване от известни и доказани проблеми към неизвестни и недоказани; стриктно спазвайте последователността, логическата верига на изследването,не пропускайте нито една брънка в логическата верига на изследването.6. В същото време Декарт излага учението за вродените идеи. Същността на тази теория е, че повечето знания се постигат чрез познание и дедукция, но има специален вид знания, които не се нуждаят от доказателства. Тези истини (аксиоми) първоначално са очевидни и надеждни. Такива аксиоми Декарт нарича "вродени идеи", които винаги съществуват в ума на Бога и в ума на човека и се предават от поколение на поколение. Тези идеи могат да бъдат два вида: концепции; преценки.
Пример е следното: родени понятия – Бог (съществува); "число" (съществува), "воля", "тяло", "душа", "структура" и др.; вродени съждения – „цялото е по-голямо от своята част“, „нищо не произлиза от нищото“, „човек не може да бъде и да не бъде едновременно“. Декарт е привърженик не на абстрактното, а на практическото знание. Целите на познанието според Декарт са: разширяване и задълбочаване на знанията на човека за света около него; използване на тези знания за извличане на максимална полза от природата за човека; изобретяване на нови технически средства; подобряване на човешката природа. Като крайна цел на познанието философът вижда господството на човека над природата.