Философски основи на революционното демократично движение
Философски основи на революционното демократично движение - Раздел Социология, Социално развитие Една от характеристиките на западняството е неговата разнородност.
Революционните демократични убеждения са най-ясно изразени във възгледите на такива западняци като А. Херцен, Н. Чернишевски, В. Белински, Н. Огарев, Д. Писарев, Н. Добролюбов.
Революционните демократи изхождат от възможността за познание от човека на околния свят с помощта на чувството и разума, подчертавайки значението на природата като изходен принцип на познанието. Но те не свеждат познанието до пасивното възприемане на света около себе си от субекта, което е характерно за материализма от осемнадесети век. Напротив, те по всякакъв начин подчертават активността на съзнанието, факта, че човек не само изпитва влиянието на външния свят, но може сам, разчитайки на ума, да го промени. С помощта на чувствата и разума хората могат да изградят правилна представа за света и себе си. Революционните демократи отхвърлиха идеята за вродената природа на знанието, вярвайки, че то се формира, развива от хората в процеса на тяхното взаимодействие с природата и със собствения си вид. Осъзнаването на истинското знание е сложен процес, в който чувственото и рационалното не са изолирани едно от друго, а са в единство и взаимодействие.
Революционните демократи отделиха много внимание на проблема за човека. Въз основа на антропологизма на Фойербах те разглеждат човека като най-висш резултат от дейността на природата, вярвайки, че без него природата е нещо непълно, че човешкият свят не е отделен със стена от естествения свят, че човешкото съзнание е най-високата степен на развитие на природата.
Чернишевски подчертава вярата в „чудотворната“ сила на индивида, защитава правото на свобода на човека и се стреми да намери път, водещ доморалното му съвършенство. Той провъзгласява принципа на "разумния егоизъм", според който човек трябва да осъзнава, че личното му щастие е съчетано с общото благополучие, да разбира, че естественото желание за щастие, присъщо на всеки човек, се осъществява, когато той самият се бори с всичко, което пречи на щастието на другите.
Революционните демократи като цяло и особено Чернишевски се характеризират с независим подход към оценката на хегелианската диалектика. Те не го отхвърлят като Фойербах, а успяват да разберат значението на идеята за развитието, заложена в диалектиката на Хегел като метод за преобразуване на действителността, и да дадат философска обосновка за необходимостта от революционни демократични промени в България.
И така, продължавайки традициите на философския материализъм, революционните демократи дават решения на редица онтологични и епистемологични проблеми, оставайки като цяло под влиянието на материализма на Фойербах. Предимството на техните възгледи е, че те до голяма степен преодоляха пасивността, съзерцанието на предишния материализъм, успяха да разберат рационалната природа на Хегеловата диалектика, да я тълкуват в духа на материализма и да направят извода, че прогресивното развитие на обществото и човека е неизбежно.