Църквата на Архангел Михаил (Бобрик)
Бобрик се споменава от 1620-те години като част от лагера Чемлиж на Комарицкая волост като съществуващо село с църквата Михаил Архангел. Последната сграда е построена през 1779 г.: църква на името на Архангел Михаил, построена вместо порутена, дървена, студена. Метрична книга от 1787 г. Земя 36 дка (ГАБО, ф. 249, опис 1, ф. 223, лист 48). Регистри на раждания: 1777-1809, 1810-1828, 1837-1843, 1844-1848, 1848-1851, 1853-1864, 1860, 1862, 1892-1897, 1902-1905, 1915-1918. През 1957-1989 г. не функционира.
Мястото на починалия дякон от село Бобрик, Севска околия Теодор Преображенски е дадено на дъщеря му, девойката Татяна. "Орловски епархийски вестник", № 23, 1865 г
Павел Соболев, бивш ученик на средното отделение на Орловската семинария, беше ръкоположен за дякон в село Бобрик, Севски район. Орловски епархийски вестник, № 22, 1866 г.
Чиновникът Павел Николаевски загина в Севския квартал на село Бобрик. Орловски епархийски вестник, № 6, 1872 г.
Духовенството и църковните служители на село Бобрика, Севски окръг, изразиха съгласие да дадат на вдовицата на чаркера Параскев Николаевская с дъщеря си от доходите му 20 рубли годишно, а свещеникът на село Литва Георги Гончаров се съгласи да даде на вдовицата на Деавита Давидов с децата и децата на починалия Мирнов екипаж на Смирнов и една десет, една и десет Яровая и починалия. Част от имението със зеленчуков човек. За такова състрадание към осиротелите семейства се изказва архипастирска благодарност към всички тях. Орловски епархийски вестник, № 10, 1872 г.
Загина Андрей Архангелски, губернски писар на Севски район на село Бобрик. Орловски епархийски вестник, № 5, 1873 г.
С гета бе награден свещеникът на Севски район на село Бобрик ВикторинЯковлевски. Орловски епархийски вестник, № 13, 1875 г.
Почина извънщатният писар на село Бобрик, Севски район, Иля Троицки. Орловски епархийски вестник, № 14, 1878 г.
Севският квартал на село Алешкович беше преместен от свещеник Йоан Езерски и същия район на село Бобрик, свещеник Василий Преображенски, един на мястото на друг, първият, по молба, настоятелят на църквата, а последният, по заповед на епархийските власти, помощник-ректорът. Орловски епархийски вестник, № 11, 1879 г.
Църква "Михаил Архангел", първа четвърт на 18 век, първа половина на 19 век. Намира се в центъра на селото, изправено на високия бряг на река Бобрен, това е нейната силуетна доминанта. Построен през 1720 г.; през първата половина - средата на 19 век са изградени странични стълбове и сегашната камбанария и е направена нова дъсчена обшивка на сградата. Характерен пример за дървена култова архитектура в югозападната Брянска област от края на 17-18 век, донякъде модифицирана от перестройката и нов декор. Етажният храм с форма на осмоъгълник върху четири е изсечен от греди върху тухлен цокъл и обшит с дъска. Високият двоен четириъгълник носи два осмоъгълника, подредени един върху друг: широк светещ с фасетиран куполен покрив и малък глух, увенчан с малък, очевидно по-късен купол. Към четириъгълника прилягат спуснат петстранен олтар с висок изпъкнал покрив и правоъгълна трапезария, покрита с два наклона с по-тясно преддверие от запад. Ниските и дълги странични изрезки с леко наклонени двускатни покриви придават на обема кресчендо. Над западната част на трапезарията се издига двустепенна камбанария; четвъртините му - глухо дъно и проходен връх (пръстен) са завършени с яйцевиден покрив с купол на къс шпил. Къснокласицистична фасадна декорацияпредставени от насложени дъски-пиластри в ъглите, прости корнизи и рамкови архитрави на сводести прозорци и фалшиви отвори с подпрозоречни первази. В щипките на страничните ръкави има кръгли прозорци на втората светлина, оградени с рамка. Звънещият етаж на камбанарията е украсен с панелни первази под отворите с балюстраден парапет на долната им част и корниз, прекъснат с клещи в центъра на всяка страна, с полукръгли прозорци от типа на люкарна. Основното помещение на храма има плоски платна на прехода от четириъгълник към осмоъгълник и фалшив осмостенен затворен свод с плоска средна част. Особени са таваните на трапезарията, олтара и страничните колони, в които са разположени корабите, имитиращи полегатите кутийни сводове; останалата част от сградата е с плоски тавани. Оригиналната живопис на църквата през първата половина на 19 век е традиционна за дървените църкви на Украйна (през 20 век тя е актуализирана с маслени бои с рязко изкривяване на цветовата схема). Сглобяемият иконостас е изработен през 20 век, отделни икони в барокови и класически рамки датират от 18-19 век. Интерес представляват дървените рисувани скулптури на св. Варвара и Екатерина (18 век). "Кодекс на паметниците на архитектурата и изкуството на България. Брянска област", 1998 г.
С уважение, Администратор на сайта "Брянска територия"