Фокс и всички, всички, всички
- Женя, как сте с Олег? - Лех не се отказа цяла вечер. - Да, всичко, към което си се привързал е нормално! - отметнах Леши. - Да, дори всичко да беше кофти, не бих казал, не е твоя работа. Вашата работа е да стискате юниците и да гледате, за да не ги завлекат в службата по вписванията. - И аз само за него говоря, идиот! – сопна се Лех. - Наскоро видях Сягу с кобила, просто отидоха там. Ако не ми вярваш, попитай Грей. Опашката няма да ви излъже. - Вярвам, не вярвам, Гоблин, това е петата точка, - Седнах точно на масичката за кафе, тя беше единствената, която се побираше в мазето, където репетирахме. - Мисля, че ако имаше нещо, Олег сам щеше да го каже. - Той каза ли ви, че заминава за Санкт Петербург преди дипломирането? – не се отказа Лех. - Опашка, защо, по дяволите, мълчиш? Ти сам го каза или мислиш, че на Лиса ще й е по-лесно от мълчанието ти? Обърнах се с лице към Серьога, пъхвайки краката си под себе си. Масата изскърца жално. - Какво? - в стаята беше горещо, имаше парно под тавана, но започна да ме смразява. - Льоха, може би е искал да вземе Женя със себе си, а ние караме виелица тук? - Серьога изглеждаше като пребито куче. - Да, ****е! Ти си вече в университета, но той още е на училище, кой ще го пусне в края на тримесечието. Кажете също, че не сме чули как Сяга е преговарял в кабинета на декана. Мамка му, още не си разбрал, че си играха с лисиците и ги наляха в тръбата. Седях там, отказвайки да повярвам. Да си в задушно полусутерен стана непоносимо. Трябва да отида на улицата. Там се диша по-лесно. Станах на автопилот, дръпнах сакото си от закачалката и излязох на улицата. Къде да отида няма значение. Основното нещо е да се движите напред, глупаво да се движите напред по улиците, осветени от многоцветни лампи, просто не спирайте. „Топни, Лис. Точно сега всичко ще мине, охлади се и всичко ще мине. Скоро Нова година, преди празниците,после още малко и изпити и си свободен човек. Кучко, защо е толкова трудно да дишаш? Мммм, ”лапата се стяга все повече и повече в гърдите. Притиска, не позволява да си поеме дъх. Страшен. Издишването е още по-болезнено. „Мълчи, Женя, Олег ще дойде, той ще обясни всичко. Момчетата са разбрали всичко погрешно. Майната му на въздуха! Ами ако свърши?" - Накъсано дишане, издишване с ридание. — Студено, колко студено. - Ръцете изтръпват. Пръстите не усещат нищо. - По дяволите, - сляпо отпечатано върху някого. - Хей, глупако, къде отиваш?! - вместо отговор хрипове. - Да, той е с камъни, вижте как тропа! „Да, майната ми. Върви, тропай напред, не спирай, скъпа. Не оцеляват силните, оцеляват упоритите. Потрепвайте, пълзете, движете копитата си. Страшен. Не искам, не искам! Не!" Хлипане - вдишване, хриптене - издишване. Светлината на фенерите става все по-тъмна, звуците са приглушени, - мммм, - искам да легна и да не мърдам. „Всичко е глупаво. За какво? За какво? Здравей, старице, хвана ли плитката? Имаш късмет днес, кучко. Мамо, виж, тук съм. ще ти кажа всичко Лялка е добре, аз съм добре. Мамо, влюбен съм. Мамо, уморен съм. Мамо, съжалявам, вървях твърде дълго."