Законодателният орган на федерацията традиционно се състои от две камари, едната от които представлява нейните субекти. Когато през 1787 г. на Филаделфийската конвенция е разработен ие приета конституцията на първата федерация в света - Съединените американски щати, възникват разногласия относно реда на представителство на щатите в Конгреса. Като компромис беше решено да се създадат две камари - Камарата на представителите, броят на конгресмените в която зависи от населението на щатите, и Сенатът, в който всеки щат, независимо от размера на територията и населението, е представен от двама сенатори.
По тази схема са изградени парламентите на всички федерации по света. Федералното събрание (парламент) на България се състои от две камари: Държавна дума и Съвет на федерацията. Всеки субект на федерацията има по двама представители в Съвета на федерацията.
Териториите на федерациите се състоят от териториите на съставните им държави и държавни образувания. „България осигурява целостта и неприкосновеността на своята територия“, гласи член 4 от българската конституция. Правото на отделяне от федерации за техните субекти в съвременните конституции не се признава, което гарантира единството и целостта на държавата. Републиките, които бяха част от СССР, по силата на Договора от 1922 г. за образуването на СССР и последващите общосъюзни и републикански конституции, бяха надарени с такова право. Но тя не е изпълнена през всичките шестдесет и девет години от съществуването на Съюза.
Опитът на южните щати да се отделят от Съединените щати доведе до гражданската война от 1861-1865 г. и на утвърждаването на принципа за неделимостта на федерацията, потвърден в изявлението на Върховния съд, че Съединените щати са неразрушим съюз, състоящ се от неразрушими щати[7]. Големият печат на Съединените щати, отразяващ тази позиция, е изписан с думите: „От многото, единство“.
Федералните държави се характеризират с това, че наред с общата федерална конституция и законодателство, конституциите и законите също имат субекти.федерация. Но те нямат надмощие на територията си. Българската конституция и федералните закони имат върховенство на цялата територия на федерацията. Конституцията и законите на САЩ са върховните закони на страната. Подобни разпоредби се съдържат в конституциите на редица други държави (Аржентина, Венецуела, Канада, Мексико), които разширяват действието на федералните закони, приети по въпроси от компетентността на федерацията, върху цялата й територия.
Признак на федералните държави е наличието на федерално гражданство и гражданство на членовете на федерацията.
Исторически е известна и такава форма на обединение на държавата като конфедерация, която съчетава характеристиките на международни правни и вътрешни организации. Конфедерациите като обединения на държави са създадени за постигане главно на външнополитически и военни цели. Те са известни по време на формирането на буржоазните държави, някои от тях се разпаднаха, други бяха преходна форма към по-силни федерални връзки. Такива федерации като Съединените щати и Швейцария са преминали през етапа на конфедеративен съюз в миналото. Конфедерациите са: Холандия (1579-1795), САЩ (1776-1787), Швейцарски съюз (1815-1848), Германски съюз (1815-1866) и др.
Конфедерацията е съюз на държави, обединени от един или повече общи органи, като всяка държава запазва своето суверенно съществуване. През 20 век също е имало опити за създаване на конфедерации, но те са били неуспешни. Съвременните конфедерации не просъществуваха дълго. Това е Обединената арабска република, която включва Египет и Сирия, както и Сенегамбия, която обединява Сенегал и Гамбия за няколко години.
Създаването на конфедерации е възможно в бъдеще. Техните характерни черти са следните: създаването на конфедерация по правило се обезпечава със споразумение; суверенитетът е запазенза всеки субект на конфедерацията и не се отнася за цялото сдружение като цяло; конфедерацията образува само онези органи, които са необходими за изпълнение на нейните цели и задачи; субектите на конфедерацията имат право на излизане и анулиране, т.е. отмяна на актове на органи на конфедерацията на нейна територия; конфедерациите нямат обща конституция, единна парична система, единно гражданство[8].
Всяка суверенна държава има право самостоятелно да определя естеството на отношенията си с други държави, като действа въз основа на общопризнати принципи и норми на международното общуване, както и да решава проблемите на вътрешната организация в съответствие със собствените си интереси.
Независимо от формите на национално-държавно устройство, териториите на държавите са разделени на административно-териториални единици. Административно-териториалното устройство не се ограничава до просто географско деление на територията. Той е необходим за рационалната организация на живота, производството и управлението на хората. Тя се основава на няколко принципа, най-универсалните от които са икономически, национален и политически.
Икономическият принцип включва отчитане на природните географски и производствени характеристики на страната, размера на нейната територия, числеността и гъстотата на населението, привличането му към определени икономически центрове, посоката и характера на комуникационните пътища, местоположението на производителните сили.
Националният принцип е важен в многонационалните държави. Същността му е, че едноименните народи не трябва да бъдат изкуствено, против волята им, разделени на различни административно-териториални единици.
Политическият принцип предполага установяване на административно-териториалното деление на страната по такъв начин, че да сближи органите на властта иуправление на населението, създаване на система за местно самоуправление.
По този начин държавната структура е един от компонентите, които характеризират формата на държавата. Ако формата на държавата изразява начина на организация на държавната власт, то държавното устройство дава отговор на въпроса за вътрешното устройство на държавната власт. По този начин е възможно да се определи държавната структура като начин за организиране на територията на държавата и населението, живеещо на тази територия.
Има три основни типа форми на управление: унитарна държава, федерация и конфедерация.
2. ЕДИННА ДЪРЖАВА
2.1 Концепцията за унитарна държава
Единна държава е форма на управление, при която територията на държавата, за разлика от федерацията, не включва федерални единици, а е разделена на административно-териториални единици (области, региони), които са подчинени на централните власти и не притежават признаци на държавен суверенитет. Единната държавна структура предполага съществуването на единна държава, която е разделена само на административно-териториални единици и следователно не включва държавни образувания.Унитарната държава се характеризира със следните характеристики: Първо, единната държавна структура предполага единни, общи за цялата страна, висши представителни, изпълнителни, съдебни органи, които упражняват върховното ръководство на местните органи. Във Франция например върховният и единствен законодателен орган на държавната власт е двукамарен парламент, състоящ се от Народно събрание и Сенат.Върховната изпълнителна власт в цяла Франция принадлежи на президента; върховен съдебенвластта в държавата се упражнява от касационния съд.Второ, на територията на единната държава има една конституция, единно законодателство, едно гражданство. Има единна парична система, обща данъчна и кредитна политика, която е задължителна за всички административно-териториални единици.Трето, съставните части на единна държава (региони, департаменти, области, провинции, окръзи) нямат държавен суверенитет. Те нямат свои законодателни органи, независими военни формирования, външнополитически органи и други атрибути на държавността. В същото време местните органи в единната държава имат известна, а понякога и значителна самостоятелност.Според степента на тяхната зависимост от централните органи единната държавна структура може да бъде централизирана и децентрализирана. Обичайно е държавата да се счита за централизирана, ако местните органи на управление се ръководят от служители, назначени от центъра, на които са подчинени местните органи на самоуправление. Така във Финландия местното самоуправление (lyani) се ръководи от губернатор, който се назначава от президента. В децентрализираните унитарни държави органите на местното управление се избират от населението и се ползват със значителна автономия при решаването на въпроси от местния живот.Съществуват и смесени системи на унитарна държавна структура, в които има признаци на централизация и децентрализация (Япония, Република Турция).ey aimag, на териториятакойто е населен предимно от хора от казахска националност. В Судан, съгласно закона за самоуправление на южните провинции от 1972 г., се предоставя автономно право на южния регион и др.) Пето, в унитарна държава всички външни междудържавни отношения се осъществяват от централни органи, които официално представляват страната на международната арена.
|