ФОРМИРАНЕ НА БАЯНОВАТА ИЗПЪЛНИТЕЛСКА И КОМПОЗИТОРСКА ШКОЛА, Проблемът за репертоара в музиката за бутонен акордеон -
Проблемът за репертоара в музиката за акордеон
До края на 20 век съветската школа по баян постигна голям успех. В наши дни изпълнението на баян и акордеон се е превърнало във важна част от музикалната култура. Това се потвърждава от успехите на най-добрите акордеонисти и акордеонисти на най-престижните музикални сцени в света, появата на значителен и сериозен репертоар, значително подобрение в дизайна на самия инструментариум и активното развитие на научната и методическата мисъл[27].
В тази работа се наложи да се проследи историята на формирането и усъвършенстването на акордеона като музикален инструмент и да се проучи евентуалната промяна в репертоара на акордеонистите по време на усъвършенстването на акордеонния инструмент, за да се разберат принципите на транспониране на произведение за акордеон в оркестър от български народни инструменти.
70-те години на XIX век са белязани от появата на първата хроматична двуредна хармоника в България, създадена от Н.И. Белобородов. Това изобретение беше основен крайъгълен камък по пътя към появата на качествено нов музикален инструмент - баян. В края на XIX - началото на XX век. Български майстори от Тула, Санкт Петербург и Москва разработват по-усъвършенствани схеми на три- и четириредни хроматични хармоници [35]. Такива инструменти по-късно стават известни като бутонни акордеони от системата Hegstrom [18, p. 5].
Фундаменталният момент в раждането на основния дизайн на акордеона с бутони е инициативата на Паоло Сопрани, който патентова дизайна през 1897 г., което се превръща в кардинален, фундаментален момент в създаването на инструмента, който наричаме акордеон с бутони [39]. През 1907 г. петербургският майстор П.Е. Стерлигов направи подобрен концертен инструмент с четириредова дясна клавиатура. И в1929 най-накрая конструира лява клавиатура с превключване на готови акорди към избираема гама.
По този начин, само за четвърт век от своето развитие, акордеонът с бутони премина от домакинска хармоника с несъвършени клавиатурни подредби и ограничен готов акомпанимент до готов за избор концертен инструмент, който получи много обещаващи дизайнерски решения.
Ако първоначално акордеонът с бутони се изработваше на ръка, единствено по повик на душата, то в началото на 20 век, особено след революцията, акордеонът с бутони започна да се произвежда масово в специални фабрики[37].
През 1960 г. водещият конструктор на Московската експериментална фабрика за музикални инструменти В. Колчин създава бутонния акордеон „България“. През 1962 г. Ю. Волкович разработва първия в страната тембърен инструмент със счупена звукова дъска от серийно производство "Солист". През 1970 г. изработва и четиригласов, готов за избор копчен акордеон на марката „Юпитер“. През 1971 г. дизайнерът А. Сизов създава концертен инструмент със 7 регистъра на готова за избор лява клавиатура.
В допълнение към разработването и усъвършенстването на концертни многотемброви готови бутонни акордеони, асортиментът се разширява и се създават нови дизайни на серийни инструменти. През 1965 г. в Кировския завод за музикални инструменти се появи двугласен готов за избор акордеон "Рубин", проектиран от Н. Самоделкин. През 1974 г. специалисти от Тула създават бутонния акордеон "Левицата". През 1982 г. дизайнерът В. Проскурдин, заедно с майстор Л. Козлов, създават инструмент от пет части "Рус" и акордеон от четири части "Мир".
Баянът е широко разпространен. Хармониците постепенно останаха в миналото и акордеонът можеше да се види навсякъде: на сватби, танцови и концертни зали, в клубове и други фолклорни фестивали. Притежава голяма хармоника и тембърБлагодарение на възможностите си акордеонът с бутони се превръща в незаменим акомпаниращ инструмент, подобно на пиано [11]. Сравнително лек и лесен за носене, той беше като малък оркестър, съчетаващ възможностите на различни инструменти.
Предимствата на акордеона с бутони бяха признати и от професионални музиканти. Те започват да пишат произведения за него, преписват класиците, правят сложни аранжименти (И. Паницки, В. Зърнов, Ф. Климентов, В. Рожкова, Ф. А. Рубцов). В магазините се появиха ноти със специални композиции за акордеонисти, както начинаещи, така и опитни. В училищата и музикалните колежи бяха открити класове за баянисти, но сред хората те се наричаха по стария начин акордеонисти.
По време на войната акордеонът се оказва незаменим инструмент на фронта и в тила. Артистите, които дойдоха при войниците на огневата линия, се представиха под неговия акомпанимент, на ранените - в болниците, на работниците - във фабриките и фабриките. Имаше дори партизански отряди от техните акордеонисти. След войната, заедно с пленените немски акордеони с копчета, от чужбина започват да се носят акордеони, които имат бутони на басите и удобни клавиши за мелодията, като пиано. Един от първите акордеони на местно производство се нарича "Червен партизан", по-късно се появяват и други марки[21].
С пробива в органологията и технологията на бутонния акордеон, настъпил с промяна в редовете на клавиатурите и принципите на пръстите, както и с темброво-текстурно преструктуриране в звуковата сфера на бутонния акордеон, навлязоха проблемите на полифоничното изпълнение, нетрадиционната работа по слуховото възпитание на младите музиканти, проблемното обучение, анализът на инструменталния състав и структурната организация на бутонния акордеонен оркестър и много други. зрително поле на техниката на акордеон с копчета.
Тембровата изразителност на бутонния акордеон придоби много значима и принципно нова функционалност. В неговия звук най-важнотооркестрово свойство. Тембровата страна на акордеонната музика се е превърнала в органична част от композицията и изпълнението [29].
Повишеният интерес към полифоничните жанрове, обръщението към полифонията от 17-18 век свидетелства за разкриването на акордеона с бутони не само като полифоничен инструмент, но и като елемент от органната култура. Има забележима текстура и тембърна връзка между органа и акордеона.
Успоредно с популярността на инструмента, разширяването на репертоара, нараства и майсторството на изпълнителите. Появиха се професионалисти от висока класа и композиторите вече не смятаха за срамно да пишат специални композиции за акордеон с бутони: сонати, музикални произведения и дори концерти за акордеон с бутони със симфоничен оркестър. Може би не бяха сравними с големи симфонични произведения, но като цяло беше голяма крачка напред.
В началото на 70-те и 80-те години на миналия век, във всяка нова мащабна форма на акордеон се усеща нов характер на представяне. Свободата на избор на средства и качествено новите свойства на инструмента баян доведоха творчеството на композитора до доста радикални резултати. Основата на формата _ музикален склад _ получава по-свободен израз. Гласовете и воденето на гласа губят своята вокална природа, потокът от звук към звук е подчинен на инструменталната логика, където са характерни рязката ъгловатост на скоковете, честата прекъсваемост и бързината на потока от тонове. Творчеството на композитора на баян включва всички видове музикални складове, характерни за музиката на 20 век.
До края на 20-ти век домашното училище по баян постигна голям успех.Имената на талантливи изпълнители, изпълняващи се в най-големите концертни зали в света, станаха широко известни.нашия век. През изминалия период баянското изкуство достигна значителни висоти.
След усъвършенстването на изкуството да се свири на акордеон се формира и методическа мисъл. Значителен принос в теоретичните разработки имат изтъкнати съветски акордеонисти - изпълнители и преподаватели. Появиха се редица школи, ръководства, наръчници, както и статии за различни аспекти на педагогиката и изпълнението на акордеон с бутони [20]. Постоянно нарастващата музикална култура на акордеонистите активно повлия върху подобряването на дизайна на самия инструмент.
Всички тези важни фактори не могат да не повлияят на формирането на акордеонния репертоар и по-специално на оригиналните произведения, създадени през този период. И всеки етап от развитието на бутонния акордеон внасяше нещо свежо и оригинално в образната система, особено в текстурите, в използването на нови техники за постигане на нови изразителни ефекти, в структурата на музикалния език на произведенията. През последните десетилетия е натрупан богат репертоар, включващ творби с високо художествено качество, майсторски написани и разнообразни по форма и жанр.
Първите опити за създаване на оригинален репертоар за баян датират от 30-те години на ХХ век. Но появилите се по това време пиеси на В. Зърнов, Ф. Климентов, В. Рожков, още повече непрофесионално направени от акордеонисти-любители на обработката на народни песни, не могат да задоволят все по-високите художествени изисквания на музикантите. Необходими бяха сериозни мащабни композиции и миниатюри на народни теми, които да разкрият широко изразителните възможности на акордеона.
Следващите поколения композитори създават произведения предимно за съвременния тип инструмент - многотембър готов за избор на акордеон (А. Репников, Вл. Золотарев, В. Власов и др.).
Както и в држанрове на музикалното изкуство, желанието на композиторите, работещи в областта на музиката, акордеонът да преодолее добре познатата академична летаргия, инерцията на творческото мислене, присъща на някои произведения от предишното време, по-активно да търси нови образи и средства за тяхното интонационно въплъщение.
Едно от проявленията на функционирането на бутонния акордеон в началото на века и до наши дни? това е участието му в различни джаз_ и поп_инструментални ансамбли и типични ансамбли за поп_музика, например: “Песняри”, “SS Brigade”, “VV”, “Strelchenko_band”, “Bryats_Band”, “Романтично трио” и др. В контекста на съвременната естетика трябва да се обърне специално внимание на такава специфика на изпълнението на акордеон като театралността, която се изразява в разгръщането на артисти „към публиката”, т.е. с лице към слушателя (зрителя), което осигурява мимикрично-пластични атрибути на сценичните изкуства[31].
По този начин на съвременния етап проблемът за репертоара в контекста на акордеонното изпълнение като неразделен феномен на музикалната култура и изкуство изисква, разбира се, изследване от различни гледни точки: от генетичното обосноваване на естетическите и художественоисторическите предпоставки до изследването на възможностите и перспективите за развитие в контекста на най-новите художествени тенденции и тенденции.