Великото братство на казашките войски

Регистрирана казашка конна сотня.
По заповед на царя коронният хетман Ю. Язловецки наема първите 300 казаци за служба[4]. Те положиха клетва за вярност към царя и, като бяха в пълна бойна готовност, трябваше да отблъснат нашествието на татарите на територията на Общността, да участват в потискането на украинските селяни, които се разбунтуваха срещу тиганите, и в кампании срещу Москва и Крим.
Регистрираните казаци, за разлика от останалите, които се смятаха за крепостни в Общността, получиха привилегии, като бяха равни на дребното дворянство и заплащане за тяхната служба. Хетманът на регистрираните казаци се наричаше „хетманът на Негово кралско величество Запорожката армия“[5].
След сключването на Переяславския договор хетманът на регистрираните казаци става известен като „хетман на Негово кралско величество Запорожката армия“. Всички привилегии, дадени на регистрираните казаци от полския крал, също бяха потвърдени и броят им беше одобрен в размер на 60 хиляди казаци. По-късно, след преминаването от България през 1667 г. на Деснобрежна Украйна под властта на полския крал, там регистрираните казаци са премахнати.
В българската империя е ликвидирано и регистрираното казачество. Ако при Богдан Хмелницки броят му е бил 60 хиляди казаци, то вече при хетманския апостол през 1727 г. царското правителство намалява броя на регистрираните казаци до 10 хиляди казаци в Хетманството и до 4200 казаци в Слобода през 1700 г. Всички останали бяхапосочен като "помощник". Регистрираните казаци бяха окончателно премахнати от Екатерина II. През 1783 г. вместо казаците са създадени 10 редовни кавалерийски полка. Казашката старшина е изравнена по права с българското дворянство, останалите стават крепостни селяни.

Крак регистрирани казаци в празнични и обикновени дрехи.
Регистрираните казаци също получиха клейноди. Заплащането за услугата е извършено в пари и дрехи. Официално те започват да се наричат Запорожка или Низова армия, за разлика от Запорожката Сеч, която юридически не съществува за Полша. Така до края на 16 век се формират два казашки центъра: единият в Запорожката Сеч, който се смята за център на свободното казашко движение, вторият в Трахтемиров, базата на регистрираните казаци, които отиват да служат на полския крал.
Брой на регистрираните казаци- 1572 г. Според универсала на Сигизмунд II Август – 300 души
- При Стефан Батори регистърът нараства до 600 казаци.
- През 1591-1596г. С решение на полския сейм регистрираните казаци са ликвидирани, но още през 1599 г. е съставен нов регистър.
- През 1617 г. полският сейм одобрява регистрирана армия от 1000 души.
- 1619 - 3 хиляди.
- 1625 - 6 хиляди.
- Хетман Дорошенко формира 6 регистрирани полка.
- 1630 г. - 8 хиляди души.
- През 1637 г., след въстанието на Павел Павлюк, регистърът отново е намален до 6 хиляди.
- 1649 г. Според Зборовския договор - 40 хил.
- 1651 г. Според Белоцерковския договор - 20 хил. (?)
- През 1654 г. българският цар Алексей Михайлович утвърждава 60 000-ния регистър.
- 1687 При хетман Мазепа - 30 хиляди.
- През 1782 г., след ликвидирането в Украйна на полк-стоизграждането на регистрираните казаци е окончателно премахнато.