Формиране на социокултурна компетентност в горната степен на образование (на примера на английски език
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ
Самарски държавен педагогически университет
Факултет "Чуждоезиков"
Курсова работа по методика на обучението по чужд език
ФОРМИРАНЕ НА СОЦИАЛНО-КУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ В СТАРШИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕТО (НА ПРИМЕРА НА АНГЛИЙСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОСЛОВКИ)
Курсова работа
студенти от факултет "Чуждоезиков"
Проверено от: Максакова С.П.
Глава 1. Проблеми на формирането на социокултурна компетентност
1.1 Социокултурен подход в обучението по чужд език
1.2 Характеристики на поговорките и поговорките на английския език
1.3 Заключения по глава 1
Глава 2. Проектиране на система от упражнения за формиране на социокултурна компетентност в старшата степен на образование
2.1 Етапи на работа с пословици и поговорки в урока по английски език
2.2 Прилагане на система от упражнения за формиране на социокултурна компетентност (въз основа на пословици и поговорки)
2.3 Заключения по глава 2
Списък на използваната литература
Терминът "компетентност" все повече започва да се появява в концептуалния апарат на руската педагогика. Компетентността, като производна на компетентността, се разбира като определена област на приложение на знания, умения, способности и качества, които заедно помагат на човек да действа в различни ситуации, включително нови ситуации.
Едно от важните постижения на езиковата педагогика е позицията, че успехът на вербалната комуникация изцяло зависи от комуникативната компетентност - способността на общуващите да си влияят взаимно адекватно на задачите на комуникацията и в съответствие с това да използватречеви изявления. Основата за развитието на социокултурния подход в езиковата педагогика беше разпоредбата за необходимостта от съвместно изучаване на езика и културата, която в края на 20 век придоби абсолютно аксиоматичен звук. В същото време, когато се развива практиката за съвместно изучаване на езици и култури, възникват редица проблеми, които изискват конкретно разрешаване, което определяуместносттана нашата работа.
Целтана работата е да се разработи технология за формиране на социокултурна компетентност в старшата степен на образование чрез английски поговорки и поговорки.
Целта беше посочена в следнитезадачи:
1. систематизира концепцията за образование, основано на компетентности;
2. да се разкрият проблемите, свързани с процеса на формиране на социокултурна компетентност;
3. характеризира пословиците и поговорките на английския език;
4. анализирайте възможните етапи на работа с пословици и поговорки в урок по английски език;
5. разработете система от упражнения за формиране на социокултурна компетентност на базата на английски поговорки и поговорки, тествайте я в образователния процес и анализирайте резултатите.
Обектна курсовата работа е процесът на формиране на социокултурна компетентност.
Предметътна работата са поговорките и поговорките на английския език като средство за формиране на социокултурна компетентност на по-високо ниво на преподаване на чужд език.
В процеса на изучаване на изследователския материал бяха използвани следнитеметоди: теоретични и аналитични (анализ на методическа литература), общодидактически (анализ на програми, учебна литература), систематичен подход (педагогически дизайн и моделиране), статистически (обработка на данни), разработване на учебни материали, експериментално обучение,методи за математическа обработка на данни.
Методологическа основана това дипломно изследване бяха трудовете на Н.Г. Комлева, Е.М. Верешчагин, В.Г. Костомарова, Т.Д. Томахина, В.В. Сафонова, А.В. Кунин и др.
Практическото значениена работата се състои в това, че материалите могат да се използват в курса по краезнание и в часовете на гимназистите по английски език.
Структурата на курсовата работа. Изследването се състои от въведение, две глави, заключение, списък с използвана литература и приложения.
Глава 1. ПРОБЛЕМИ НА ФОРМИРАНЕТО НА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ
1.1 Социокултурен подход към преподаването на чужд език
Опитите за промяна на съдържанието на училищното образование досега са свързани с включването на определени теми в съществуващите предмети или изключването им. Тази тенденция не засяга основите на съдържанието на образованието, не преодолява изоставането от фундаментално новите условия на живот на съвременния човек.
Желанието, без да се променя основата на съдържанието, да се отговори на предизвикателството на модерността, доведе до разбирането на необходимостта от последователен преход към личностно ориентирано, базирано на дейност ядро на съдържание, основано на култивирането и формирането на универсални начини за овладяване на света. Това е в съответствие с търсенето на средства за формиране на компетентности и компетентности [28; 29; 45; 73].
Компетентността е психологическа новообразуваност на личността, дължаща се на интернализацията на теоретичен и практически опит [37, 248].
Компетентността е производна на компетентността и се разбира като определена област на приложение на знания, умения, способности и качества, които заедно помагат на човек да действа в различни ситуации, включително нови ситуации [35, 5; 37, 248].
Модифицирайки отбелязаните понятия в педагогическия контекст, те изграждат специална терминологична конструкция „образователна компетентност” – степента на развитие на личността на ученика, свързана с качественото развитие на съдържанието на обучението.
Според новите държавни стандарти за чужд език задължителното минимално съдържание на основните образователни програми, освен речеви умения и езикови знания и умения, компенсаторни умения и образователно-познавателни умения, включва социокултурни знания и умения. Формирането на социокултурни знания и умения означава разширяване на обхвата на езиковите и регионалните изследвания и регионалните знания чрез нови теми и проблеми на речевата комуникация, като се вземат предвид спецификите на избрания профил; задълбочаване на знанията за страната или страните на изучавания език, тяхната наука и култура, исторически и съвременни реалности, обществени личности, мястото на тези страни в световното общество, световната култура, връзките с нашата страна; разширяване на обема от езикови и културни знания, умения и способности, свързани с адекватното използване на езикови средства и правилата на речта и неречево поведение в съответствие с нормите, приети в страната на изучавания език [25].
Отдавна е известно, че специалните познания за света, обичаите, отразени в културата, се предават на езика и могат да се превърнат в пречка при общуване с представители на различни народи. И трудностите са в разликата не толкова в предметите и явленията, колкото в културните концепции за тези явления и обекти, тъй като последните живеят и функционират в различни, други светове. Зад езиковата и културната еквивалентност се крие концептуалната еквивалентност, еквивалентността на културните репрезентации. Поради това е общоприет изводът, че е необходимо задълбочено познаване на спецификата на страната на изучавания език и следователнопо този начин за необходимостта от езиков и културен подход като един от основните принципи на обучението по чужди езици [19; 38, 682].
Използването на специфична за страната информация в учебния процес осигурява повишаване на познавателната активност на учениците, отчита техните комуникационни възможности, има положителен ефект върху формирането на техните комуникационни умения и способности, както и положителна мотивация, дава стимул за самостоятелна работа върху езика и допринася за решаването на образователни проблеми [5, 16; 13, 47; 36, 25].
Най-широко езиковият и културният материал е представен от Р.К. Minyar-Beloruchev, който включва знания и лексикален фон, и национална култура, и национални реалности. ЯЖТЕ. Верещагин и В.Г. Костомаров твърди, че всички нива на езика са „културни“, тоест имат регионален план, така че изучаването на културния компонент на думите е важно условие за успешното овладяване на чужд език [8, 20].
Разбира се, ученикът на чужд език остава носител на културата на родния си език, но езиковият и културният материал обогатява неговите основни знания, той усвоява елементите на чуждоезикова култура, което ще му позволи да бъде включен в интегративните процеси, протичащи в света [7, 20].
Така че, въз основа на гореизложеното, трябва още веднъж да подчертаем факта, че овладяването на чужд език, без да се запознаете с културата на страната на изучавания език, с манталитета на хората, които говорят този език, не може да бъде пълно.
1.2 Характеристики на поговорките и поговорките на английския език
Поговорките се разбират като „афористично кондензирани поговорки с поучителен смисъл в ритмично организирана форма“ [21, 300].
Дефиницията, дадена на поговорката, като се вземат предвид всички нейни структурни и семантични типове, е следната: поговорката е кратка,устойчиво в речта, ритмично организирано изказване или с общо пряко, или с преносно, полисемантично значение, основано на аналогия. Към знаците, които са посочени, е необходимо да се добави най-важният - функционалната цел на поговорките като утвърждение или отрицание, засилване на речта на говорещия с позоваване на общия ред на нещата и явленията [1, 246].