Формиране на застрахователни механизми за компенсиране на щети от катастрофални рискове
- Формиране на застрахователни механизми за компенсиране на щети от катастрофални рискове
Ирина Олеговна Форд, Главен застраховател, Презастрахователна компания“Nakhodka Re” Игор Юриевич Бардин, Младши научен сътрудник на отдел Georisk на JSC PIIIS
В България Министерството на извънредните ситуации е основният орган за защита на населението от извънредни ситуации, а последствията от бедствия се финансират от бюджети на различни нива. Въпреки това, след горските пожари от миналото лято, българският президент Д.А. Медведев възложи на правителството да разработи мерки за задължителна имуществена застраховка срещу пожари.
В случай на въвеждане на задължителна застраховка, на първо място ще е необходимо да се модернизира законодателството и да се разработят адекватни тарифи и застрахователни суми. Статията разглежда уместността и необходимостта от застраховане срещу катастрофални рискове, предоставя анализ на природните бедствия на примера на големи земетресения, както и международен преглед на различни схеми за участие на държавата и застрахователните компании във финансирането на риска от природни бедствия. Разглеждат се ролята на държавата в организирането на застрахователната защита на населението срещу катастрофални рискове и опитът на застрахователните пазари на отделните страни в тази област. Въз основа на резултатите от анализа бяха направени конкретни предложения за организацията на застрахователното покритие срещу катастрофични рискове в България. Следващият етап от проучването трябва да бъде актюерска оценка на катастрофалните рискове и изчисляването на тарифите за застраховка на недвижими имоти срещу катастрофични рискове.
Анализ на природните бедствия и уместността на разработването на механизми за застраховка срещу земетресения
Природните бедствия са съпроводени с големи материални щети. Най-големите загуби в светаЦивилизациите са причинени от тайфуни и бури, наводнения и земетресения. Загубите от природни бедствия в САЩ достигат 50 милиарда долара годишно, в Китай - 19 милиарда долара годишно, което е 3-6% от БВП, в Япония - 23-25 милиарда долара годишно.
Подобно на световната общност, България се характеризира с увеличаване на броя на природните бедствия, поради което страната търпи огромни материални щети. Така според експерти от Българската академия на науките и Министерството на извънредните ситуации на България годишните общи потенциални щети от природни и причинени от човека бедствия достигат 200 милиарда рубли.
Според статистиката от всички къщи, унищожени от летни пожари, само 15% са били застраховани. За сравнение: във Франция степента на покритие на частните жилищни сгради със застрахователни договори е почти 100% (около 19,2 милиона договора). Общо в България по експертни оценки има 60 милиона къщи и апартаменти, като само 8 милиона от тях са застраховани.
Характеристика на управлението на природния риск е невъзможността да се повлияе на честотата на природните бедствия, както и високата несигурност при оценката на размера и честотата на природните бедствия. В тази връзка основният акцент трябва да се постави върху намаляването на уязвимостта на населението и промишлените предприятия от последиците от природни бедствия и предоставянето на финансови гаранции за щети.
Сеизмичните опасности представляват значителна заплаха за населението и икономическите обекти на страната. повече от 25% от територията на България с население от 20 милиона души може да бъде подложена на земетресения с магнитуд 7 и повече. В сеизмични райони има голям брой обекти и жилищни сгради, важни за българската икономика, които имат дефицит на сеизмична устойчивост от 2-3 бала, което при силно земетресение може да доведе до сериозни щети. В зони на земетресения над 7 бала (споредмащаб MSK-64) има около 8% от трасетата на газопроводите, разположени в най-гъсто населените региони на България (Южен федерален окръг).
На 28 май 1995 г. в Сахалин се случи земетресение (магнитуд 7,5). Повредени са 275,2 км от главния нефтопровод и повече от 100 км полеви тръбопроводи. Има 109 скъсвания на нефтопроводи и колектори за нефтени кладенци. Обемът на разлятия нефт възлиза на около 5 хиляди тона, а територията е замърсена на площ от 40 хектара. Общите разходи за компенсиране на щетите и отстраняване на последствията от земетресението в Нефтегорск възлизат на 4227,46 милиарда рубли.
Според американски експерти средните икономически щети от земетресения в света се оценяват на 7 милиарда долара годишно. Сравнителна оценка на загубите от земетресения през последните десетилетия е дадена в табл. 1.
През последните 10 години застрахователната индустрия е платила рекордни суми за застрахователни щети, причинени от природни процеси (земетресения, урагани и др.). Така 12 милиарда долара бяха изплатени след земетресението в Нортридж (Нортридж, предградие на Лос Анджелис) през 1994 г. и 16 милиарда долара след урагана Андрю през 1992 г. След земетресенията в Сан Франциско през 1906 г., Санта Барбара през 1925 г. и Лонг Бийч през 1933 г., застрахователната индустрия не се е сблъсквала с възможността от природно бедствие, което да доведе до стотици хиляди застрахователни искове и милиарди долари застраховани щети.
Ориз. 1. Застраховани катастрофални загуби 1970-2009 (според презастрахователна компания Swiss Re)
Финансиране на земетресение
В страни, където осигуреността на населението е ниска или липсва застраховка срещу природни бедствия, включително земетресения, държавата действаосновният гарант за обезщетение за щети. В България, след поредица от земетресения в България и особено след опустошителната сеизмична активност в света през 2010 г. (земетресения в Хаити, Чили, Мексико), както и поради излагането на територията на България на различни природни бедствия, държавата засили търсенето на нови начини за финансиране на тези катастрофални рискове. Научната работа в тази насока се извършва в рамките на Федералната целева програма за намаляване на риска и последиците от природни и техногенни бедствия в България 2000–2010 г. В момента те се изпълняват и като част от изпълнението на Федералната целева програма за повишаване на устойчивостта на жилищни сгради, основни съоръжения и системи за поддържане на живота в сеизмичните райони на България за 2009-2013 г.
Има два основни типа финансиране за щети, причинени от природни бедствия: след събитието (финансиране след бедствие) и преди събитието (финансиране преди бедствие).
Стандартната търговска застраховка е пример за финансиране преди бедствие (преди бедствие). В този случай, съгласно сключения договор, в случай на земетресение, щетите могат да бъдат компенсирани при издаване на полицата на базата на условията, посочени в полицата - този път може да бъде и сложен бюрократичен процес, но това се дължи на определяне на размера на нанесените щети, което е задължение на застрахователната компания и предшества окончателното изплащане на обезщетението. Независимо от това, притежателят на полицата знае предварително на каква максимална сума може да разчита, плащанията се извършват много по-бързо и по-ефективно, което значително намалява финансовите загуби на собственика на застрахованото имущество. Освен това застраховката срещу катастрофи намаляватежест върху бюджетите на различни нива, като предвижда отделянето на необходимите финансови средства за осигуряване.
В допълнение към финансирането на последиците от катастрофални събития, застраховането допринася за по-ефективното функциониране на цялата икономика, намаляване на рисковете от катастрофи, равномерното им разпределение между другите участници на застрахователния пазар (презастраховане), което е предпоставка за успешното функциониране на застрахователната компания. Освен това застрахователните компании натрупват достатъчно средства, което позволява на най-големите от тях да финансират, наред с други, катастрофални рискове.
Целта на застраховането срещу земетресения е както да поддържа устойчивостта на застрахованите предприятия в случай на катастрофа, така и да намали финансовата тежест за държавата. И ако това е очевидно за застрахователните компании, то индивидът, който дава приоритет, застрахова на първо място своето имущество и здраве и не е готов да плаща застраховка срещу редки събития. Поради това повечето схеми за застраховка срещу катастрофи включват висока степен на правоприлагане.
Застраховката срещу земетресения диверсифицира риска във времето, пространството и други катастрофални рискове.
Първо, земетресението, за разлика от рисковете от „пожар“, е природно бедствие с ниска вероятност за възникване, но високи негативни последици (ниска честота - висока тежест). Застраховката може да бъде ефективен механизъм за обединяване за компенсиране на бъдещи земетресения, като по този начин диверсифицира риска във времето;
Второ, разрушителните земетресения рядко се случват отново в същия регион след кратък период от време. Програмите за застраховка срещу земетресения могат да използват премиипривлечени от различни територии за покриване на щетите от земетресение в определен регион, което ни позволява да говорим за диверсификация в пространството. В този смисъл задължителната застраховка е най-ефективна, тъй като фондовете, които натрупват премии, разполагат с достатъчно средства за „отглеждане“ на резерви за плащания.
И накрая, възможно е и необходимо (особено за България) да се създадат застрахователни програми или задължителни застраховки срещу няколко риска едновременно, включително земетресения, наводнения, цунами, лавини, бури, наводнения и горски пожари. Последните, както показа лятото на 2010 г., са един от най-актуалните катастрофални рискове за територията на България. Това е диверсификацията на риска сред различните видове опасности. Освен това рискът може да бъде прехвърлен към международните капиталови пазари за допълнително смекчаване на преките загуби от катастрофални земетресения.
Видове съществуващи осигурителни схеми
На практика всички домакински застраховки срещу земетресения са застраховани срещу пожар и други опасности за имуществото на хората. Тук обаче приликите свършват, иначе има големи разлики. В някои държави, където държавата не участва в застрахователния процес, рискът от земетресения, заедно с останалите, пада изцяло върху плещите на застрахователните компании. Страните, в които съществува този модел, имат ниска вероятност от земетресение, като Австралия.
Застраховането в страни, където рискът от природно бедствие е по-висок, се извършва в рамките на федерални програми (застраховка при земетресение в Япония, застраховка при наводнение в САЩ и др.) и от търговски застрахователи. В този случай структурата на нетната тарифа обикновено включва така наречената катастрофална надбавка,което се изчислява на базата на статистика или се оценява от експерти. Това отчита цикличността, характерна за някои природни бедствия, като наводненията. В табл. Таблица 2 систематизира най-ярките примери за организацията на защита срещу катастрофални рискове в различни страни.
Таблица 2. Видове съществуващи осигурителни схеми