Списание за извънкласно четене за това, което не се учи в училище!
Bнечетене в клас списание за това какво не преподават в училище
Тесни удължени фасади, като войници, стоят рамо до рамо покрай каналите. Най-големият брой прозорци в къщите на стария град е 3-4 на всеки етаж, докато повечето са само по два. В Амстердам има цели улици с шестетажни къщи с ширина два прозореца. Работата е там, че данъкът се налага върху ширината на къщата и броя на прозорците. Според нормите, които са в сила от три века, стандартната ширина на къщата е била 6 метра и само най-богатите търговци са могли да си позволят да доведат ширината на фасадата с изглед към канала до 12 метра. Къщите в стария град не са измазани, но фасадите не се сливат една с друга: тук има всички нюанси на тухла - от тъмно кафяво, почти черно до светло розово, почти бяло.
„Скромност и сдържаноствъв всичко - това е веруюто на протестантите. Отвън - умерен лукс и изразителни очертания на кулите, а отвътре - само най-необходимото. Вижте - в потвърждение на думите си Вим сочи с ръка фасадите на минаващите покрай тях сгради, - всичко е много сдържано и строго.
Витрините на Амстердам неминуемо ще привлекат вниманието на туристите. Огромни, доминиращи на фасадата на сградите, те я правят почти прозрачна, видима през и през. Малкият брой слънчеви дни в годината (небето е напълно покрито с облаци по всяко време на годината) принуди архитектите да проектират големи прозорци. Но има още една особеност, която шокира неопитните туристи. В Холандия не е обичайно да се завесват прозорците. Според една версия този обичай е наследен от испанското владичество, когато бдителните завоеватели със специален указ забраняват да се крие какво се случва в къщите, страхувайки се от конспирации. Според друга този навик се е запазил от горчивите времена на повсеместна бедност след Втората световна война. Тогава богатството не беше на голяма почит и жителите не завесиха прозорците си, за да покажат, че в лицето на национална катастрофа всички са равни.
„Хората се раждат, живеят, умират и дори градинарстват на кораби по канала“, пише Мери Мейл Додж за Холандия от средата на 19-ти век. Оттогава малко се е променило, холандците все още живеят на вода. В следвоенните години на градските власти, за да решат жилищния проблем, беше позволено да "населят" каналите на Амстердам. Измина повече от половин век и военните лодки (баржи и лодки, пригодени за жилище) се превърнаха в неизменен атрибут на града, без тях вече е невъзможно да си представим каналите на Амстердам, точно както е невъзможно да си представим парижките насипи без известните кутии на книжарниците.
В тези къщи на водата има всички необходими удобства, две стаи и кухня. На малки тераси - шезлонги имного саксии за цветя. Тук всичко е същото малко, играчка, фалшив. Плуваме съвсем наблизо, надничайки в огромните, без завеси прозорци на къщите по водата. Интериорът се характеризира с простота и придържане към минимализъм. Подобна демонстрация на живота, неговата ежедневна страна, която винаги е била в сянка и се е смятала за нещо интимно, неизлагано на публичен показ, е необичайно. Българските туристи (а и други) отначало отклоняват очи, усещайки неудобството на човек, надничащ през ключалка. Обитателите на бойните лодки, почиващи на терасата или седнали пред телевизора на дивана, без сянка на смущение гледат туристите на минаваща лодка.
Най-популярната форма на градски транспорт в Амстердам несъмнено е трамваят. Това обаче не е изненадващо. Но това, което изглежда просто невероятно, е фактът, че градът, който е построен върху подпори и изсечен от канали, има метро. Думата „метро“ е използвана за първи път в Амстердам през 1965 г. Беше необходимо да се решат транспортните проблеми на града. Те предложиха няколко проекта, след дълги дискусии се спряха на изграждането на метро с две кръгови линии и 7 радиални линии. Нито един следвоенен проект не е предизвиквал толкова спорове, колкото строителството на метрото. Първата линия (и все още единствената) започва да се строи през 1970 г., пет години по-късно строителството й трябваше да бъде завършено, но поради непредвидени технически затруднения линията беше пусната в експлоатация с четири години закъснение, освен това цената на строителството беше два пъти по-висока от оценката. В заключение добавяме, че въпреки усилията на градските власти и неоправданите жертви, жителите на Амстердам не харесват метрото, предпочитат велосипед или наземен транспорт.