Фосфоглив втерапия на редица дерматози, Бутов Ю
*Импакт фактор за 2017 г. според RSCI
Списанието е включено в Списъка на рецензираните научни издания на ВАК.
Прочетете в новия брой
Група заболявания като псориазис, екзема, атопичен дерматит, липоидна некробиоза се характеризират с мултифакторна генеза на фона на генетична предразположеност [8,10], неврогенни, имунологични промени [5,17] и метаболитни нарушения [14], включително увреждане на жлезите с вътрешна секреция [1], стомашно-чревния тракт [9], включително черния дроб.
Така при пациенти с псориазис се установява повишаване на активността на чернодробните ензими, хиперхолестеролемия, намаляване на антитоксичната функция на черния дроб и дисбаланс на жлъчните киселини [3,8,11,12,20]. При пациенти с екзема и атопичен дерматит е установено нарушение на липидния метаболизъм, характеризиращо се с повишаване на нивото на общите липиди, триглицериди, намаляване на фосфолипидите в кръвния серум и еритроцитните мембрани [13,14]. Най-значимите промени са открити при пациенти с липоидна некробиоза, която се проявява с диспротеинемия, хиперхолестеролемия, повишени серумни нива на триглицериди, общи липиди, холестерол, b-липопротеини и ниска активност на алдолаза, трансаминази [1,4,6]. Всичко посочено по-горе налага провеждането на задълбочени изследвания при пациенти с тези дерматози, насочени към коригиране на дислипидемичните промени и клиничното протичане. Фосфоглив, нов домашен хепатопротектор, съдържащ фосфолипид (фосфатидилхолин) от растителен произход и натриева сол на глициризинова киселина, трябва да се припише на лекарства с насочен патогенетичен ефект. Фосфатидилхолинът е основният структурен компонент на фосфолипидния слой на биологичните мембрани, възстановяваструктурата и функцията на увредените мембрани на хепатоцитите, което предотвратява загубата на ензими и други активни вещества от клетките, нормализира протеиновия, липидния и мастния метаболизъм, възстановява детоксикационната функция на черния дроб, инхибира образуването на чернодробна съединителна тъкан, намалява риска от фиброза и цироза на черния дроб. Натриевият глициризинат инхибира възпроизвеждането на вируса в черния дроб и други органи чрез стимулиране на производството на g-интерферон, повишава фагоцитозата, повишава активността на естествените убийци и, което е особено важно в дерматологичната практика, има противовъзпалително, имуномодулиращо действие и др. Изследването на фармакокинетичните характеристики на Phosphogliv е проведено в Държавния научноизследователски институт по биомедицинска химия , Руската академия на медицинските науки [7]. Фосфоглив е терапевтично тестван в различни клинични центрове в Москва. Еднопосочни данни при изследване на пациенти с алкохолно чернодробно заболяване, мастна хепатоза, калкулозен холецистит и остър хепатит "В" под формата на моно- и смесена инфекция са получени от Ivashkin V.T., Storozhakov G.I., Altshuler V.B. (1998), Luchshev V.I. (1999), Галперин E.I. (2000) и други - сред пациентите, лекувани с Phosphogliv, симптоми като слабост, анорексия, хиперхидроза и гадене спират значително по-бързо, отколкото в контролната група, нормализиране на липидния спектър на кръвния серум (показатели на общия билирубин, холестерол, триглицериди), чернодробни тестове (намаляване на активността на ALT, AST) настъпва по-бързо [16]. Комбинираната терапия с Phosphogliv в комбинация с viferon при пациенти, резистентни на монотерапия с viferon, повишава броя на пациентите с ремисия с 10–15% [19]. Имайки предвид повишения интерес на чернодробните и липидните нарушения в патогенезата на екзема, псориазис, атопичен дерматит и липидна некробиоза, ние проведохмепроучване на клиничната ефикасност на Phosphogliv при тези хронични дерматози и ефекта му върху някои функционални и биохимични параметри. Под наше наблюдение имаше 171 пациенти, включително 68 с псориазис, 40 с атопичен дерматит, 34 с екзема, 29 с липоидна некробиоза. Разпределението на пациентите с дерматози по възраст и пол е показано в таблица 1. Като цяло броят на мъжете в групата е 53,2%, жените - 46,8%. Анализът показа, че най-значими отклонения се наблюдават при пациенти с псориазис (69,1% от които са мъже) и с липоидна некробиоза - 72,4% са жени. Установени са значителни възрастови отклонения при пациентите с атопичен дерматит – 70,5% е групата под 30 години. Зоните на лезиите при пациенти с атопичен дерматит и псориазис са значителни. От съпътстващите заболявания при 67,3% от пациентите, патологията на стомашно-чревния тракт и GBS е посочена под формата на гастрит, пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника, жлъчна дискинезия, мастна хепатоза и други състояния. За да обективизираме топичната патология на някои паренхимни органи на коремната кухина, проведохме клиничен и ултразвуков анализ на проучвания при пациенти с псориазис и некробиоза липоидис (фиг. 1). Клиничните симптоми под формата на тежест в десния хипохондриум, оригване, киселини, усещане за горчивина в устата потвърждават наличието на интрахепатална холестаза. При повечето пациенти е имало паралелизъм на клиничните симптоми със степента на кожните лезии. Редица пациенти показват повишена активност на чернодробните ензими и нивата на холестерола в прогресивната фаза на заболяването (Таблица 2). Анализът на таблицата показва високи нива на GGT, холестерол, ALT и AST при пациенти с псориазис и липоидна некробиоза в сравнение с контролатагрупа. При атопичен дерматит се открива най-висока активност на алкалната фосфатаза. Известно е, че трансаминазите са маркери на цитолитичния синдром, който възниква в черния дроб под въздействието на инфекциозни или токсични фактори. Тези промени понякога са ограничени само до клетъчните мембрани, които стават силно пропускливи за вътреклетъчните ензими и в някои случаи се простират до цитоплазмата, което води до смъртта на хепатоцита. За по-пълна картина на състоянието на липидния метаболизъм проведохме изследване на количественото съотношение на липиди и фосфолипиди в кръвния серум на пациенти с псориазис и липоидна некробиоза (Таблица 3). Най-високите нива на OL, TG и SH са при пациенти с некробиоза липоидис. Промените в ензимната активност в черния дроб и липидно-фосфолипидния състав на кръвния серум показват тясна връзка между тях. Повишеното ниво на PL, SC е свързано с процесите на липидна пероксидация и отразява нестабилността и осмотичната нестабилност на клетъчните мембрани. Повишаването на нивото на NEFA и TG се дължи на засилване на процесите на липолиза. Откритите дислипидемии при пациенти с псориазис и липоидна некробиоза показват мембранно-деструктивни процеси, развиващи се както в черния дроб, така и вероятно в клетките на стените на съдовете, в кератиноцитите, което води до микрохемодинамични нарушения, утежнява хода на дерматозите и води до комплексна терапия. Терапевтичният комплекс включва калциев глюконат, кетотифен, витамини А и В, а за стабилизиране на метаболитните процеси - Фосфоглив по 2 капсули 3 пъти на ден до 2-3 месеца. При всички изследвани пациенти под въздействието на комплексната терапия отбелязахме значително подобрение в хода на кожния процес, положителна динамика с частично нормализиране на всички клинични и биохимични показатели.кръвни показатели. В тази връзка особен интерес представляват данните за показателите на холестерола и някои ензими. Таблици 4 и 5 показват резултатите от изследването на активността на чернодробните ензими и липидите в кръвния серум при пациенти с различни дерматози след лечение. Анализът на дадените данни показва значително намаляване на нивата на GGT, холестерол, ALT и AST при пациенти с псориазис и липоидна некробиоза. При пациенти с атопичен дерматит се наблюдава само намаляване на ALT и AST. Данните в таблицата показват значимо понижение на нивата на OL, EH, TG при изследваните, в най-голяма степен при пациентите с некробиоза липоидис. Фосфоглив е в състояние да се интегрира в структурата на клетъчните мембрани, замествайки дефектите в липидния двоен слой, което води до възстановяване на бариерната функция на кожата. Според нашите наблюдения Phosphogliv няма алергизиращи и токсични свойства и се понася добре. Фосфоглив, включен в терапевтичния комплекс на псориазис, атопичен дерматит, екзема и липоидна некробиоза, има положителен ефект върху динамиката на хода на дерматозата, намалява активността на възпалителния процес и допринася за нормализиране на липидния състав на кръвния серум, което показва липотропен и мембранно-стабилизиращ ефект.
Литература 1. Абрамова Е.А. Липоидна некробиоза. Резюме докторска дисертация Москва, 1985. 2. Арчаков А.И., Ипатова О.М., Торховская Т.И. Теоретични основи за използването на есенциалните фосфолипиди и глициризиновата киселина в медицината. Симпозиум „Опитът от клиничното приложение на домашния хепатопротектор Фосфоглив“. 8-ми Български национален конгрес "Човекът и лекарството". Москва, 2001 3. Балтабаев М. К., Хамидов Ш. А., Валиханов У. А., Хамидов Ф. Ш. Псориазис и метаболизъм на жлъчните киселини. Бюлетин по дерматология и венерология N4, 2005, стр.25–28 4.Бутов Ю.С., Хрусталева Е.А. Федорова Е.Г. Липидни нива и показатели на клетъчния имунитет при пациенти с псориазис. Българско списание за кожни и венерически болести. 1999. № 2. стр.11–14. 5. Владимиров В.В. Материали за патогенезата и лечението на липоидната некробиоза. Резюме докторска дисертация Москва, 1971. 6. Волкова E.N. Бутов Ю.С. Дислипидемичен синдром при алергичен ангиит на кожата. Българско списание за кожни и венерически болести. 1998. № 3. стр.18–22. 7. Довжански С.И., Уц С.Р. Псориазис и псориазис. Саратов: Издателство на Саратовския университет. 1992. 270-те. 8. Илина Т.А. Влияние на комплексната терапия (фосфоглив, липамид, доксилек) върху клиничния ход на липоидната некробиоза и показателите на серумните и мембранните липиди. Резюме дис. Кандидат на медицинските науки, Москва, 2004 9. Ипатова О.М. Фосфоглив: механизъм на действие и клинична употреба. Изд. Академик на Руската академия на медицинските науки Арчаков A.I. М.: Изд. GU Изследователски институт по биомедицинска химия RAMS, 2005. p.318 10. Кожни и венерически болести. Ръководство за лекари. В два тома. Изд. Скрипкина Ю.К., Мордовцева В.Н. 1999 г. 1600 г. 11. Short N.G., Peslyak M.Yu. Псориазис като следствие от включването на β-стрептококи в чревната микробиоценоза с повишена пропускливост (концепцията за патогенезата). Бюлетин по дерматология и венерология N1, 2005, стр.9–18 12. Кожни заболявания с наследствена предразположеност. Мордовцев В.Н., Алиева П.М., Сергеев А.С. Махачкала: Издателство на печатницата на DSC RAS, 2002. 260p. 13. Никифоров А.П. Активността на серумните ензими на кръвта при мъже и жени при определени патологични състояния. Клинична лабораторна диагностика. 1995. № 1. стр.14–15. 14. Повалий Т.М., Логинова Т.К., Шарапова Г.Я., Гусев С.А. Количествен анализ на холестерола в епидермалните кератиноцитни мембрани при псориазис. Бюлетин по дерматология ивенерология. 1997. № 1. с. 4–6. 15. Рябова О.О. Нарушения на липидния метаболизъм при пациенти с екзема. Харковска медицинска академия за следдипломно обучение. Дерматология и венерология № 4 (18) 2002 16. Торопова Н.Г., Синявская О.А. Екзема и невродермит при деца. Иркутск: Издателство на Иркутския университет, 1993. 405p. 17. Фосфоглив. Лечение и защита на черния дроб. Наръчник за лекари. (Учайкин V.F., Арчаков A.I., Ипатова O.M. и др., под редакцията на Uchaikin V.F.) Москва, Държавен изследователски институт на BMH RAMS, 2004. 18. Фосфоглив. Домашен хепатопротектор с антивирусна активност. Наръчник за лекари, изд. Учайкина В.Ф. (Учайкин В.Ф., Алтшулер В.Б., Галперин Е.И., Ивашкин В.Т., Лучев В.И., Сторожаков Г.И. и др.), Москва, 2002 19. Шарапова Г.Я., Короткий Н.Г., Молоденков М.Н. Псориазис. М: Медицина. 1993. 221s. 20. Учайкин В.Ф., Княжев В.А., Галперин Е.И., Докучаев К.В., Торховская Т.И., Ковалев О.Б., Писарева Е.А., Конев В.А., Арчаков А.И. Хепатопротективен ефект на фосфолипидното лекарство "фосфоглив" при пациенти, оперирани за хроничен калкулозен холецистит. хирургия. 2000. 3. стр. 14–18. 21. Учайкин В.Ф., Ковальов О.Б., Чередниченко Т.В., Малиновская В.В. Антивирусна терапия на хроничен хепатит В и С при деца. 10-ти Български национален конгрес "Човекът и лекарството". Москва. 2003. стр. 385. 22. Хрусталева Е.А. Ефективността на фосфоглив и мозлецитин в комплексното лечение на пациенти с псориазис. Автореферат на дисертация за научна степен кандидат на медицинските науки Москва., 2001 23. Шарапова Г.Я., Резайкина А.В. Имунология в дерматологията. Бюлетин по дерматология. 1993, № 4, стр. 4–14 24. Торумова Б., Питерзак А., Митурска Р., Активност на серумната липаза ЕС 3.1.1.3. при мъже с псориазис. J. Europ. акад. Dermatol. Venereol. 1997 г. V8. номер 2. стр. 158–160