Фотометрично тяло - Голяма енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 3

Фотометрично тяло

Светлинният поток IS се определя от CSS, ако фотометричното тяло има ос на симетрия. [31]

За сравняване на източници на светлина и осветителни тела се използват така наречените фотометрично тяло и фотометрична крива. Фотометрично тяло се получава чрез нанасяне във всички посоки от светлинен източник в известна скала на количества, пропорционални на интензитета на светлината в дадена посока. [32]

Асиметричните излъчватели нямат кръгова симетрия спрямо оста си, следователно фотометричното тяло на такива излъчватели е различно от тялото на въртене. [33]

При използване на рефлектор под формата на параболоид на въртене с прожекционна лампа, напречното сечение на фотометричното тяло на системата има формата на кръг, а ъглите на разсейване във вертикалната и хоризонталната равнина са близки един до друг. [34]

В повечето случаи отразеното лъчение е симетрично по отношение на оста на отразения лъч, а формата на фотометричното му тяло е близка до елипсоида на въртене. В тези случаи характеристиката на разсейване обикновено се определя от съотношението на голямата и малката ос на елипсата на надлъжната крива на светлинния интензитет. Понякога като характеристика на разсейване се приема ъгълът на отваряне на зоналния телесен ъгъл, в рамките на който са затворени 70% от отразения поток. Съвсем ясно е, че яркостта на лъча от лъчи на насочено разпръснато отражение не е еднаква в различните посоки на пространството и има максимална стойност по оста на лъча. Границата на увеличаване на силата на разсейване на отразяваща повърхност е отражението от повърхността, чиято яркост в отразената светлина е еднаква във всички посоки на пространството и не зависи от ъгъла на падане на лъча от лъчи върху нея. [35]

За да се изградят криви с равни стойности на интензитета на светлината, е необходимовземете различни диапазони от ъгли p в зависимост от степента на симетрия на фотометричното тяло. [37]

За да се опише разпределението на светлината на всеки кръгово симетричен LB, един меридионален LB е достатъчен, а за симетрични LB е необходимо семейство от меридионални LB за различни меридионални равнини, чийто брой се избира въз основа на формата на фотометричното тяло. За голям брой случаи на приложение на SP е необходимо да се знае тяхната CSS не само в долната, но и в горната полусфера на пространството. [39]

Тъй като елипсоидът на разсейване се образува от краищата на радиус-векторите на интензитета на светлината, може да си представим, че светлинният поток, отразен от някакъв участък от зоната AfD - f (фиг. 7.25, a и b), ще бъде разпределен в пространството пропорционално на радиус-векторите на фотометричното тяло. [40]

В зависимост от формата на фотометричното тяло, SP се разделят на симетрични (фиг. 5.3, а), чието фотометрично тяло има ос или равнина на симетрия, и асиметрични (фиг. 5.3 6), характеризиращи се с липса на симетрия на фотометричното тяло. [41]

В същото време фотометричното тяло на SP се разбира като геометричното място на краищата на радиус-векторите, излизащи от светлинния център на устройството, чиято дължина е пропорционална на светлинния интензитет на устройството в съответната посока, а кривата на светлинния интензитет е кривата на зависимостта на светлинния интензитет на SP от меридионалните и екваториалните ъгли, получени чрез разделяне на фотометричното тяло на SP с самолет. [42]

За сравняване на източници на светлина и осветителни тела се използват така наречените фотометрично тяло и фотометрична крива. Фотометрично тяло се получава чрез нанасяне във всички посоки от светлинен източник в известна скала на количества, пропорционални на интензитета на светлината в дадена посока. [43]

В този случай под частта се разбира долното полукълбопространство, разположено под хоризонталната равнина, минаваща през светлинния център на съвместното предприятие. Под фотометричното тяло на SP се разбира областта на пространството, ограничена от повърхността, която е геометричното място на краищата на радиус-векторите, излизащи от светлинния център на SP в съответната посока. В зависимост от формата на фотометричното тяло СП се разделят на симетрични, чието фотометрично тяло има ос или равнина на симетрия, и асиметрични, чието фотометрично тяло е асиметрично. От симетричните СП в отделна група се отделят кръгло-симетрични СП, чието фотометрично тяло има само ос на симетрия. [44]