фуникуларна миелоза
Патологично състояние, при което страничните и задните връзки на гръбначния мозък стават податливи на процеси на дисметаболитна дегенерация, се нарича фуникуларна миелоза или комбинирана склероза.
Обща информация за заболяването
Причините за развитието на патологията могат да бъдат:
-
Ахилия на стомаха (отсъствие на ензима пепсин и солна киселина в стомашния сок);
Пелагра (дефицит на никотинова киселина);
Целиакия (наследствено автоимунно заболяване);
Инвазия с широка тения;
Вегетарианска диета, която предполага пълно изключване на млечни продукти.
Имунните нарушения са важен фактор за развитието на заболяването.
Липсата на B12 провокира развитието на анемия и разрушаването на нервните влакна с образуването на кухини. Деструктивните процеси понякога обхващат целия гръбначен мозък, но в повечето случаи страдат лумбалните и гръдните прешлени.
Симптоми
Клиничната картина включва следните признаци:
-
Слабост на горните и долните крайници;
Периодично изтръпване на крайниците. Усеща се изтръпване на пръстите, което може да премине към горните крайници, гърдите и корема;
Патологични рефлекси на краката;
В устата има усещане за горчивина и изтръпване на езика, влошаване на вкусовата чувствителност;
Пурпурен език със сплескани папили;
Нарушения в координацията на движенията;
Слаба иктерична сянка на кожата;
Дисфункция на тазовите органи (инконтиненция, импотентност);
При разрушаването на периферните нерви е възможнопроблеми със зрението и слуха, психични разстройства (апатия, нарушения на съня, депресия);
Възможно е да има оплаквания от загуба на паметта, световъртеж и главоболие.
Диагнозата се поставя въз основа на преглед и разпит на пациента. Основната задача при диагностицирането е диференцирането на фуникуларната миелоза от множествена склероза и тумори на гръбначния мозък.
Препоръчват се масаж и тренировъчна терапия по време на фазата на възстановяване.
Лечението е продължително, отнема период до няколко месеца. Ако заболяването се открие в началния етап, тогава прогнозата е благоприятна и е възможно пълно възстановяване. В напреднал случай е възможно само да се спре развитието на патологичния процес и да се стабилизира състоянието на пациента.