Функции и характеристики на текстовия редактор
Резюме по темата:
Текстово работно пространство
В края на форматирането на текста необходимите външни обекти се вмъкват в документа и се форматират.
Тук е важно да се отбележи, че има два различни метода за вмъкване на външни обекти.
Така текстовият документ съдържа действителния текст, елементи от неговото форматиране; връзки към външни обекти или команди за вмъкване на обекти и кодове на тези обекти; форматиращи елементи на вмъкнати обекти.
Microsoft Word е мощен текстообработващ процесор, предназначен да изпълнява всички процеси за обработка на текст: от въвеждане и оформление до проверка на правописа, вмъкване на графики в текста в стандарт *.pcx или *.bmp и отпечатване на текста.
Работи с много шрифтове, както български, така и всеки от двадесетте и един езика в света. Една от многото полезни функции на Word включва автоматична корекция на текст по границите, автоматично пренасяне на думи и корекция на правописа на думи, запазване на текст за определен период от време, наличието на съветници за текст и шаблони, които ви позволяват да създавате бизнес писмо, факс, автобиография, график, календар и много повече за минути.
Типична интерфейсна структура.
Лентата с менюта съдържа имената на групи от команди, групирани по функция. Лентата с менюта е в горната част на екрана. Избирането на режим от лентата с менюта отваря съответното подменю, а избирането на определена опция от него осигурява достъп до менюто от по-ниско ниво. Такава система от вложени (падащи) менюта формира основата на интерфейса на текстовия процесор. Командите на менюто се избират с помощта на мишката, клавишите на курсора или комбинации от натискане на определени клавиши („горещи клавиши“).
Редът на състоянието (статус) съдържа името на редактиранотодокумент и определя текущата позиция на курсора в този документ. Помощната информация се показва в реда.
Подсказката съдържа информация за възможните действия на потребителя в текущия момент.
Работната зона е пространството на екрана за създаване и работа с документ. Максималният размер на работното поле се определя от стандартните настройки на монитора и е 25 реда по 80 знака.
Координатната линийка определя границите на документа и табулаторите. Има вертикални и хоризонтални линийки. По подразбиране координатната линийка е градуирана в сантиметри. Нулевата точка на координатната линийка е подравнена с първия абзац на текста.
Лентата за превъртане се използва за преместване на текста на документа в работното поле на прозореца. Линийката, която премества текста вертикално, се нарича вертикална лента за превъртане, а хоризонталната лента за превъртане се нарича хоризонтална лента за превъртане.
Курсор - къса, обикновено мигаща линия, показва позицията на работното поле, в което ще бъде поставен въведеният знак или текстов елемент. В текстов режим курсорът е хоризонтален, разположен в долната част на символното пространство, към което сочи. В графичен режим, вертикално, разположено вляво от точката на вмъкване на следващия знак. Всеки текстообработващ процесор има свои собствени възможности за осигуряване на движение на курсора (както и управление на интерфейса като цяло). Интерфейсът се управлява с помощта на клавиатура и мишка.
Често съвременните текстообработващи програми, използвайки различни комбинации от функционални и обикновени клавиши, позволяват преместването на курсора с една дума, изречение или абзац, насочването му към началото или края на реда.
В режим на мишка движението по документа става чрез щракване върху съответната стрелка върхуленти за превъртане, или като щракнете върху самата лента за превъртане, или като плъзнете плъзгача върху лентата за превъртане с мишката.