Функции на човешката слюнка

Храносмилателната функция на слюнката се изразява в това, че тя омокря хранителния болус и го подготвя за храносмилане и преглъщане, а муцинът на слюнката слепва част от храната в самостоятелна бучка. В слюнката са открити над 50 ензима.

Въпреки факта, че храната е в устната кухина за кратко време - около 15 s, храносмилането в устната кухина е от голямо значение за осъществяването на по-нататъшни процеси на разделяне на храната, тъй като слюнката, като разтваря хранителни вещества, допринася за образуването на вкусови усещания и влияе върху апетита.

В устната кухина под въздействието на слюнчените ензими започва химическата обработка на храната. Ензимът на слюнката амилаза разгражда полизахаридите (нишесте, гликоген) до малтоза, а вторият ензим малтаза разгражда малтозата до глюкоза.

Защитната функцияна слюнката се изразява в следното: - слюнката предпазва устната лигавица от изсушаване, което е особено важно за човек, който използва речта като средство за комуникация; - протеиновото вещество на слюнката - муцин - е в състояние да неутрализира киселини и основи; - слюнката съдържа ензимоподобно протеиново вещество лизозим, което има бактериостатичен ефект и участва в процесите на регенерация на епитела на устната лигавица; -нуклеазните ензими, съдържащи се в слюнката, участват в разграждането на нуклеиновите киселини на вирусите и по този начин предпазват тялото от вирусна инфекция; - в слюнката са открити ензими за коагулация на кръвта, чиято активност определя процесите на възпаление и регенерация на устната лигавица; - в слюнката са открити вещества, които предотвратяват съсирването на кръвта (антитромбинови пластини и антитромбини); - слюнката съдържа голямо количество имуноглобулини, които предпазват тялото от патогенимикроорганизми.

Трофична функция на слюнкатаСлюнката е биологична среда, която е в контакт със зъбния емайл и е основният източник на калций, фосфор, цинк и други микроелементи за него, което е важен фактор за развитието и запазването на зъбите.

Отделителна функция на слюнкатаСлюнката може да отделя метаболитни продукти - урея, пикочна киселина, някои лекарствени вещества, както и соли на олово, живак и др., които се отделят от тялото след изплюване, поради което тялото се освобождава от вредни отпадъчни продукти.

Слюноотделянето се осъществява по рефлекторен механизъм. Има условнорефлекторно и безусловнорефлекторно слюноотделяне.

Условнорефлекторнотослюноотделяне се причинява от вида, миризмата на храна, звуковите стимули, свързани с готвенето, както и говоренето и запомнянето на храна. В същото време се възбуждат зрителни, слухови, обонятелни рецептори. Нервните импулси от тях влизат в кортикалната част на съответния мозъчен анализатор и след това в кортикалното представителство на центъра на слюноотделяне. От него възбуждането отива в отдела на центъра на слюноотделяне, чиито команди отиват в слюнчените жлези.

Безусловен рефлексслюноотделяне възниква, когато храната навлезе в устната кухина. Храната дразни рецепторите на лигавицата. Нервните импулси се предават в центъра на слюноотделяне, който се намира в ретикуларната формация на продълговатия мозък и се състои от горното и долното слюнчено ядро. Вълнуващите импулси за процеса на слюноотделяне преминават през влакната на парасимпатиковия и симпатиковия отдел на автономната нервна система. Дразненето на парасимпатиковите влакна, които възбуждат слюнчените жлези, води доотделянето на голямо количество течна слюнка, която съдържа много соли и малко органични вещества. Дразненето на симпатиковите влакна причинява отделянето на малко количество гъста, вискозна слюнка, която съдържа малко соли и много органични вещества.

От голямо значение за регулирането на слюноотделянето са хуморалните фактори, които включват хормони на хипофизата, надбъбречната жлеза, щитовидната жлеза и панкреаса, както и метаболитни продукти.

Отделянето на слюнката става в строго съответствие с качеството и количеството на приетите хранителни вещества. Например при приемане на вода слюнката почти не се отделя. И обратното: при сухата храна слюнката е по-обилна, консистенцията й е по-течна. При попадане на вредни вещества в устната кухина (например: твърде горчива или кисела храна попадне в устата) се отделя голямо количество течна слюнка, която измива устната кухина от тези вредни вещества и т.н.

Такъв адаптивен характер на слюноотделянето се осигурява от централните механизми за регулиране на активността на слюнчените жлези и тези механизми се задействат от информация, идваща от рецепторите на устната кухина.

Отделянето на слюнка е непрекъснат процес. При възрастен човек се отделя около един литър слюнка на ден.