Гарван и котка
- Знаете ли, когато гледам луната, понякога ми се струва, че все някога тя ще се хвърли на Земята и тогава всички ще ни е трудно.
Защо ще падне? Мисля, че и там е добре.
„Ако се чувстваше добре там, нямаше да се върти и да ни гледа с толкова тъжно лице“, Рейвън наклони глава на една страна и отново погледна към звездното небе, „тя определено не й харесва там.
- И откъде го взе този навик? - котката махна с опашка и внимателно покри предните си лапи.
- Давайте емоции на всякакви бездушни неща. Това е просто голямо парче скала, което се върти около земята. И тя няма лице. Това са само тези. Какво са те? Дупки от други камъни, паднали върху нея.
- Откъде знаеш това, а? - Гарванът се откъсна от съзерцанието на небето и погледна Котката.
- Понякога гледам телевизия - гордо отговори Котката, - освен политиката, там все още се показват интересни и информативни програми.
- И какво, в тази ваша телевизия не могат да измамят или нещо такова?
- Те могат. И дори мами, вероятно. Но всеки знае за луната. Странно е, че не знаете.
- ДОБРЕ ДОБРЕ. Не бъди умен. Знам, просто реших да те проверя.
Гарванът се прехвърли от лапа на лапа и млъкна. Известно време седяха мълчаливо и гледаха към небето. Рейвън беше първият, който го разби отново.
„Чух, че хората искат да ни преследват. Какво мислите?
Котката мълча известно време и сведе поглед, разглеждайки опашката си.
- Да, чух. Казват, че в района има твърде много врани“, тъжно каза той.
Гарванът кимна с глава и погледна назад към своя космат приятел.
- Интересно какво им попречихме?
- Те не харесват начина, по който грачете.
- Не харесваш начина, по който грачим? Да, някои от тях го правят дори по-отвратително от нас! Изобщо как стана така, че те започнаха да решават за всички - кой да живее и кой да бъде разстрелян? И вие ли смятате, че говоря грозно?
- Разбира се, че не - Котаракът погледна укорително Гарвана, - но това са хора. Как могат да бъдат обяснени? Те не винаги се разбират, да не говорим за някои котки или птици.
„Така е“, промърмори Рейвън и отново наклони глава, загледан нагоре към звездите.
Тишината на нощта се нарушаваше само от шумоленето на листата на стар орех, под който се намираха двама приятели.
- Това е интересно, всички тези звезди. Може би някъде има врани или котки? Какво мислите?
- Не знам. Хората казват, че ако има някой там, той определено ще изглежда като хора.
- И защо е това? - изненада се Рейвън.
- Откъде да знам? Така се казва.
- И какво, ако изведнъж някой ден тези ще долетят до нас. извънземни и се оказва, че дори изобщо не приличат на хора, а на гарвани? И ще грачат още по-зле от нас. Какво ще правят тогава тези хора? Ще трябва да ги убият, както убиха нас, нали?
- Може би. Може би затова не бързат да летят при нас, - Котката облиза лапата си и потърка муцуната си, - знаете ли, според тях всички трябва да са като тях. Те обичат да говорят за някакъв Бог. Мислят, че дори той прилича на тях.
- А кой е това?
- Ами като този, който е измислил всички и всичко.
Котката огледа Гарвана от горе до долу и се замисли за момент.
- Ами да, и вие също, оказва се.
„В такъв случай той е много добър човек.
- Съгласен съм - кимна котката,- Много ми харесва също, че отдели малко време, за да ме измисли. Иначе къде щях да съм?
- Това е много интересен въпрос - Рейвън се отклони от съзерцаването на небето и наклони глава, - ако този Бог беше толкова зает, че нямаше да има време да ни измисли с вас, къде щяхме да сме сега?
- Мисля, че тогава щяхме да сме част от него и да чакаме той да ни измисли.
- Едва ли - усъмни се Рейвън, - ако всичко беше както казваш, всичко щеше да свърши отдавна.
- Но не. Той все още измисля нови котки, гарвани и хора? Това означава, че все още не е приключило и няма да го направи.
Гарванът замълча няколко минути и се замисли за нещо.
„Тогава всичко е ясно“, каза той накрая.
- Когато почувства, че скоро ще свърши, той отново връща онези, които е измислил, а след това измисля нови от тях.
Котката въздъхна, погледна приятеля си и отново погледна към небето.
„По-добре е да не виждате хора няколко дни.
- Не, приятелю, тук съм роден и израснал. И ако този човек смята, че няма достатъчно въображение, за да измисли някого без моята помощ, тогава той ще трябва да му помогне с това. Добре, ще летя до вкъщи. И тръгваш.
- Ще бъда тук след седмица. Ще те чакам.
- Ще се опитам - Гарванът разпери криле и, като се оттласна от земята, изчезна в тъмнината.
Котката отново седна под стария орех и погледна към небето.
Оттогава измина около година, а Рейвън така и не се появи. Котката се утеши с факта, че може би Рейвън просто е забравил за споразумението или има много други неща за вършене и време за всичко.достатъчно. Часът наближаваше зазоряване и Котката се канеше да се прибере, когато някъде отгоре се чу глас.
- Страхотна вечер тази вечер, нали?
Котката искаше да отговори нещо, но шумът от тежки крила го прекъсна по средата на изречението и секунда по-късно до него вече седеше млада, но доста голяма сова.
- Вероятно не сте чули думите ми - каза той, навеждайки глава, - казвам, че днес е прекрасна нощ. Какво мислите?
- Да, съгласен съм с теб.
- Задрямах малко на едно дърво и изведнъж ми хрумна една мисъл. Разбира се, това е малко абсурдно, но си помислих, че някой ден луната може да падне върху нас. Едва ли ще се зарадваме на такова събитие. Какво мислите за това?
Котката погледна Бухала, легна на земята, уви се в пухкава опашка и измърка.
Между другото, срещали ли сме се някъде преди? - не отстъпваше словоохотливият Бухал.
„Може би“, каза Котката и погледна към луната. Днес той мислеше, че тя се усмихва.