Гастроентерит - причини, симптоми, диагностика, лечение
Гастроентеритв медицината се нарича възпалителен процес с инфекциозен произход върху лигавиците на стомаха и тънките черва.Основните причинители на гастроентерит са ротавирусите. Предават се по различни начини – по въздушно-капков, хранителен, битов, както и чрез водата и изпражненията. Подобен вирус може да разпространи възпаление на лигавицата на устната кухина, фаринкса.
Когато дебелото черво е засегнато заедно с горния стомашно-чревен тракт, пациентът се диагностицира с гастроентероколит. Общото наименование на гастроентерита и неговите разновидности е стомашен или чревен грип.
Според тежестта на симптомите се разграничават остри и хронични форми на гастроентерит. Масовата заболеваемост от остър гастроентерит е отбелязана в официалната медицинска документация от края на 19 век. В момента "чревният грип" е на второ място по отношение на броя на заразените жители на необлагодетелстваните региони на планетата. 1980 г. става една от рекордните по смъртност от гастроентерит – над 4,6 милиона смъртни случая по света.
Съвременните медицински стандарти позволяват успешно лечение на остра инфекция. Към момента смъртността от гастроентерит е намаляла три пъти.
Причини за гастроентерит.
Ротавирусът, член на семейството на реовирусите Reoviridae, е основният причинител на стомашно-чревно възпаление. Има няколко вида на този микроорганизъм, всеки от които действа по специален начин. Някои провокират възпалителни процеси в стомашно-чревния тракт на човека, други действат върху животните и са безвредни за хората.
25% от случаите на т.нар. "туристическа болест" се отнася до инфекция с вируса на остър гастроентерит. Пътуващият има признаци на тежко отравяне, вкл. чревно разстройство.
Ротавируси суспешно оцеляват в различни условия. Причинителят на гастроентерита може да остане жизнеспособен до 2 месеца, ако е във водоснабдяване с температура на течността над 20 ° C. Върху кожата на зеленчуците той живее до 30 дни, а във фекалната среда продължителността на съществуването му достига 7 месеца.
Най-честият източник на ротавирус е човешкото тяло. Периодът на повишена опасност се счита за 1-ва седмица от заболяването. През следващите 10-30 дни вероятността от предаване на вируса на други хора постепенно намалява.
Изключително рядко се случва човек да разпространи вируси няколко месеца след като се е разболял. Той ще бъде носител на този микроорганизъм, без явни маркери за гастроентерит.
Остър гастроентерит при деца.
Латентните носители на инфекцията се срещат предимно сред възрастното население. Децата, като правило, страдат от остър гастроентерит. Децата под 3-годишна възраст са най-уязвими. Ето защо най-важната задача за предотвратяване на гастроентерит е своевременното идентифициране на тези, които носят ротавирус в тялото без външни признаци на инфекция.
Обикновено децата под една година са заразени с гастроентерит на майка си. Рисковата група включва кърмачета на изкуствено хранене, с вродени проблеми, патологии на имунната система.
Постинфекциозната имунна система на гастроентерита е краткотрайна.
Симптоми на гастроентерит.
Началото на заболяването е остро. Гастроентеритът се развива след 1-5 дневен инкубационен период. Ранните прояви включват гадене, повръщане и диария.
Пациентите с лек гастроентерит могат да получат единичен епизод на повръщане. През деня вече не се повтаря. Друг признак на гастроентерит - редки изпражнения - се наблюдава в продължение на 5 дни - седмица. Пациентите се оплакват от диария, достигаща 6 пъти дневна честота.
Други често срещани проблеми при гастроентерита са чувство на слабост, болка в главата и областта на пъпния пръстен. Усещането за пълнота в стомаха е придружено от липса на апетит.
Тежките варианти на остър гастроентерит (особено при деца) са придружени от течни, пенести изпражнения с остра, неприятна миризма. Дневната честота на изхождане е до 12-15, в изпражненията се виждат лигавични примеси.
Диагностика на гастроентерит.
При преглед на пациент лекарят отбелязва, че има клинични явления, характерни за гастроентерит. Това е слабост в мускулите, добре чуваеми шумове в червата, оток на фаринкса. Езикът е покрит с бял налеп, сърдечните тонове са приглушени. Температурата е относително ниска - от 37,1 до 37,3°C.
Влошените форми на остър гастроентерит преминават с висока температура и дехидратация. Производството на урина може да спре напълно и кръвообращението може да бъде нарушено.
Често срещан симптом на ротавирусния гастроентерит са проблемите с дихателните пътища. Пациентът развива хрема, фарингит или смесени варианти на заболявания.
Диагнозата на гастроентерита се допълва от лабораторни изследвания. Вирусът в изпражненията на пациента се открива с помощта на методите на ELISA, RSK, RLA, RCA. Други методи са RIF (имунофлуоресцентен анализ за откриване на антитела), имунопреципитация (откриване на антигени) в гел.
Лечение на гастроентерит.
Медицината все още не е разработила методи за превантивно действие и пряко въздействие върху активния гастроентеритен вирус. Лечението остава симптоматично, т.е. премахване на проявите на болестта в различни части на тялото.
Помощта при първите признаци на гастроентерит включва прости, но ефективни мерки. Трябва да се въздържате от храна за 1-2 дни. Пийте много течности и останете в леглото. Не забравяйте да изключитеникотин и алкохол. След преминаване на острия период на гастроентерит се предписва диета с лесно смилаеми храни.
Малките деца с остър гастроентерит се съветват да продължат да кърмят. Майчиното мляко допринася за по-бързото възстановяване.
Предписани са лекарства с полиензимен състав, които имат положителен ефект върху стомашно-чревния тракт, общото състояние на пациента. Това са Фестал, Панкреатин, Полизим и Абамин. В допълнение към тях са желателни адсорбенти, които премахват токсините и стягащи лекарства за заздравяване на засегнатите области на лигавицата.
Водно-електролитният баланс се стабилизира добре от рехидрантите. При тежък гастроентерит те се прилагат чрез капково приложение. Лекият и умерен вариант на гастроентерит изисква обичайния вътрешен прием на Regidron, неговия аналог Refortnan и др. Имат антитоксинови и плазмозаместващи ефекти.