Герой на Съветския съюз Бурмистров Иван Алексеевич
Бурмистров Иван Алексеевич - командир на подводницата "S-1" от ВМС на Република Испания, капитан-лейтенант; първият от моряците, удостоен със званието "Герой на Съветския съюз".
След освобождението на града от белогвардейските войски той се присъединява към Комсомола, скоро става секретар на фабричната комсомолска клетка. Бил е член на частите със специално предназначение (CHON). Участник в боевете за премахване на бандитизма в Ставрополския край през 1921-1923 г. Завършва Донската областна партийна школа в град Ростов на Дон през 1923 г. Член на КПСС (б) / КПСС от 1923 г.
Участник в националната революционна война на испанския народ от 1936-1939 г. Два пъти е на бойни мисии в Испания през 1937 и 1938 г. Подводницата на испанските републиканци "C-1", командвана от I.A. Бурмистров участва активно във военните действия на флота на републиканска Испания.
През 1945 г. завършва Военноморската академия на името на К. Е. Ворошилов. От 1945 г. - командир на отделен дивизион подводници в процес на изграждане на Балтийския флот (Ленинград). От 1946 г. е старши преподавател в катедрата по тактика на флота във Висшето военноморско училище на името на М. В. Фрунзе, след това в Тихоокеанското висше военноморско училище. От 1950 г. капитан 1-ви ранг И. А. Бурмистров е пенсиониран.
От 1950 г. - директор на Ставрополската кожарска фабрика. Избран е за депутат в Ставрополския градски съвет на работническите депутати.
Капитан 1-ви ранг (02.04.1940 г.). Награден е с 2 ордена на Ленин (14.11.1938 г.; 20.06.1949 г.), 2 ордена на Червеното знаме (03.01.1937 г.; 3.11.1944 г.), медали.
Почетен гражданин на Ставропол (1984 г., посмъртно). Улица, средно училище, библиотека-музей в родния му Ставропол са кръстени на И. А. Бурмистров. На алеята на почетните граждани на Ставрополв негова чест е издигната паметна стела, а в центъра на града - бюст на Героя. Риболовен траулер е кръстен на Героя.
Биографията е допълнена от Антон Бочаров (село Колцово, Новосибирска област).
КОМАНДАНТЕ ЛУИС МАРТИНЕС
През 1936 г. започва Гражданската война в Испания. Съветският съюз подкрепи републиканците, като транспортира оборудване и оръжие до тях по Средиземно море. Но републиканският флот не успя да осигури надеждна защита на транспортите - в състава му останаха само четири подводници. За да помогне на испанците, съветското правителство реши да изпрати няколко опитни подводничари.
По това време лейтенант-командир Бурмистров командва подводницата А-2. Два пъти я изведе в открито море, като и двата пъти удвои продължителността на автономната навигация. В продължение на почти два месеца подводничарите непрекъснато изпълняваха бойно дежурство - безпрецедентен период за онези времена. Самият народен комисар на отбраната Ворошилов подари на Иван Алексеевич златен часовник. Ето защо, когато възникна въпросът за командировка в Испания, командването на ВМС не се съмняваше в избора на кандидат. Така лейтенант-командир Бурмистров става командир на "S-1" Луис Мартинес.
Като всички българи командант Луис Мартинес се бори отчаяно. Хиляди хора и хиляди тонове товари бяха транспортирани под неговата охрана. Неведнъж радиото и вестниците на франкистите съобщаваха, че "S-1" е потопен. Но тя винаги се връщаше. Ето само един епизод от бойната биография на легендарната подводница.
Под контрола на републиканците остава тясна ивица земя с град Хихон на северния бряг. Тук се водеха тежки битки. Нямаше достатъчно боеприпаси, храната свършваше. Всичко това беше на транспортите, но те не можаха да пробият до северните пристанища поради бунтовническите кораби. На подхода към Хихон крайцерът "Сервера" охраняваше корабите. Бурмистров го забеляза, изплува изапочна да се притиска към брега. След като улови целта в мерника на перископа, "S-1" изстреля залп и отиде в дълбините. Гмуркачите чакаха. Но минаха минути, а експлозия все още нямаше. Това се случваше често. Остарелите торпеда, закупени от италианците през 1928 г., се отклониха от зададения курс или изобщо не експлодираха, дори когато удариха целта.
И тогава Бурмистров, когото целият екипаж гледаше с очакване, взе отчайващо смело решение. След като вдигна двата перископа, S-1 по негова команда се отправи към крайцера с пълна скорост. Беше трудно да се издържи дори психологически и крайцерът, който набързо се обърна, се втурна с пълна скорост от невъоръжената лодка.
На този ден дългоочакваният транспорт от Съветския съюз акостира в пристанището на Хихон...
СТРАНИЦИ НА СЪДБАТА, СТРАНИЦИ НА ВОЙНАТА
Юли 1941 г Войната завари командира на батальона капитан 1-ви ранг Иван Алексеевич Бурмистров в Николаев - строителството вървеше с ускорени темпове и се тестваха нови серии подводници. След първите бомбардировки Бурмистров успява да донесе в Севастопол не само лодки, но и скъпото оборудване на две николаевски корабостроителници и семейство работници.
Първите месеци бяха трудни за Иван Алексеевич. Командирът на дивизията беше много разстроен от неуспехите на нашите войски на фронта и отчаяно завиждаше на своите подчинени - командири на подводници, които отидоха на бойни мисии. Но Бурмистров получи съвсем друга работа - той ръководи спешната евакуация на хора и товари от Феодосия, Ялта, Севастопол.
декември 1941 г. Щабът на Черноморския флот започна подготовка за уникална операция - предвиждаше се десант на войски в района на Керч и пристанище Феодосия, окупирани от противника. Военната история не е познавала подобно нещо.
Бурмистров е назначен за старши в разузнаването на навигацията. Той имаше задачатада разузнаят брега на залива, входа на пристанището и акваторията му и в същото време да останат незабелязани от противника.
През нощта "Sch-201" достигна определения район и на разсъмване премина по крайбрежието на Феодосия. Тогава те все още не знаеха как да правят снимки чрез устройства за наблюдение - перископът се издигаше за 10-15 секунди, а след това хидрографът скицира по памет всичко, което вижда на брега. Германските лодки периодично напускаха пристанището, след което лодката лягаше на земята. Работата изисква ювелирно майсторство и адско напрежение.
Получената разузнавателна информация допринесе значително за успеха на Керченско-Феодосийската операция. Германо-румънските войски на генерал Манщайн са отблъснати от полуострова. Защитниците на Севастопол получиха необходимата подкрепа. И Иван Алексеевич се озова в болницата - той участва в кацането и по време на кацането куршум го удари в десния крак ...
Есента на 1943 г. Разгарът на войната. Въпреки това беше необходимо да се мисли за бъдещето и затова командването изпрати Бурмистров да учи в Ленинградската военноморска академия. Вярно е, че за да стигнат до там, Иван Алексеевич и семейството му трябваше да отидат в Централна Азия. Тъй като академията е преместена в Самарканд. По-близо до зимата болката в ранения крак на Бурмистров се засили - след спешна операция той ходеше с патерици още шест месеца и се шегуваше със себе си сред приятелите си: "Е, сега изглеждам като стар морски вълк - накуцвам, говоря с дрезгав глас и пуша лула. "
Лятото на 1944 г. В Самарканд дойде радостна новина: академията се връща в Ленинград. След като го завършва, Иван Алексеевич е назначен за командир на отделен дивизион подводници в процес на изграждане, разположен точно там, в града, в канала Грибоедов, 133.
Олегова О. "Животът и съдбата на Иван Бурмистров" // сп. "Виктория - Голяма колекция", 2004 г., № 1 (5), с.40-42.
Биография, предоставена от Уфаркин Николай Василиевич (1955-2011)