Глава 14 - Студиопедия
Пролетта бавно навлезе в малкия град, наводни асфалтовите пътеки и лиши децата от последната възможност да играят снежни топки. Слънцето все по-често надничаше иззад облаците, а птиците весело цвърчаха, издигайки нови жилища за себе си по клоните на дърветата.
Франк се появи в училище едва седмица по-късно и се обърна към Джерард веднага след първия урок. Имаше за какво да си говори с този любител на подслушването на чужди разговори.
-Хей, ти, има разговор.. Мамка му, какво ти става?!
Франк спря мъртъв пред бюрото на Джерард и се втренчи в него като онемял, с отворена от изненада уста.
-Има ли нещо грешно? — каза Джерард грубо.
Франк беше толкова поразен от промяната във външния вид на Джерард, че дори не забеляза грубостта в гласа му.
- Видяхте ли се в огледалото? Той замълча няколко секунди. – Ядеш ли изобщо?
Последната фраза проряза ухото му и Джерард потрепна толкова рязко, че столът, който стоеше до него, падна с трясък на пода и този съвсем малък изблик на чувства беше достатъчен за проницателния Йеро да разбере какво се случва.
Злобна усмивка озари лицето му.
„Джи“, каза той с престорено нежен глас, продължавайки да се усмихва като дявол, „опитваш ли се да отслабнеш?“
-Какво те интересува? — каза Джерард през зъби.
Франк направи крачка напред и се наведе близо до Джерард, така че да усети горещия дъх на момчето върху слепоочието си.
-Гладен ли си? — попита той шепнешком.
-Върви по дяволите! - Джерард избухна в вик и целият клас се обърна към тях с Франк.
Тежка тишина изпълни класната стая, изстисквайки кислорода от нея. Двадесет и седем души погледнаха към Франк, който се усмихна по такъв начин, че ако не беше тази студена жестокост в ясните лешникови очи,тогава човек можеше да го вземе за луд и към човек, когото не познаваха, който вече не беше техният забавен дебел съученик.
Неспособен да издържи повече тежестта на втренчените погледи, Джерард рязко отскочи и като избута Йеро настрани, се втурна в мъжката тоалетна възможно най-бързо, блъскайки се в бързащите към класните стаи ученици.
Веднага щом стигна до тоалетната, звънецът иззвъня, за да сигнализира за началото на часовете, и шумът по коридорите утихна, оставяйки Джерард сам с отражението си в огледалото.
Иззад огледалото го гледаше толкова грозен и дебел човек, че ако се вслушаш, можеш да чуеш звука на копчетата на ризата му, молещи за милост. Джерард изобщо не разбираше защо всички започнаха да хвърлят странни погледи в негова посока, защо учителите му говорят като с психично болен, защо майка му постоянно го следва с притеснен поглед и говори за някаква анорексия. Той е дебел! Той е подъл и отвратителен, за каква анорексия да говорим?
Той има план, трябва да го следва. Ще отслабне, определено ще отслабне. Тази сутрин кантарът показа точно деветдесет килограма, което означава, че успява! Не може да спре сега и отново да се продаде на храна. Сега храната е враг.
Джерард се изправи и се взря в отражението си. Отново беше болен. Болен от глад. Не беше ял от почти две седмици, само кафе и от време на време кутийка енергийна напитка, за да се поддържа буден, когато беше най-зле. Обсебен от желанието си да отслабне, той не забеляза хлътнали бузи, неестествено бледа, с нотка жълтеникава кожа; не забеляза дрехите, които вече не пасваха на гнусните гънки, а висяха свободно по тялото, както не забеляза треперещите ръце и превиващите се колене. Кой е станал?
Момче с гладни очи.
Той загуби връзка с реалния свят. Сега всичките му мисли се въртяха около кантара, интернет форумите за отслабване, кофеина и Франк Йеро.
Възхитен? Уважаван? Аз обичах. Той, Джерард Уей, вечно дебел, безполезен тип, който на 16 години дори не се беше целувал, се влюби. Влюби се в най-циничния и жесток човек на света, с усмивката на ангел и мислите на Сатаната. В човек, който го презираше като никой друг.
И какво остава сега на нещастния гей, освен да полудее от желание да докосне любимото си тяло и да нарисува чертите на до болка познато лице върху белите листове на албума си?
Сега, през нощта, когато празният, изтощен стомах не позволяваше сън, моливът измъчваше бялото пространство на листа и сърцето биеше в същия ритъм с тежката музика в слушалките на човек, който се удави в море от любов и глад.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)много е необходимо