Глобализация, интернационализация и национални култури
Глобализацията по същество е формиране и утвърждаване на целостта, взаимосвързаността, взаимозависимостта, интегралността на света и възприемането му като такъв от общественото съзнание. Това е едновременно сложен процес и състояние, което изразява качествени стъпки, етапи на глобалност. За да се разбере същността на това явление е необходим набор от теоретични подходи, изискващи: а) структурен и холистичен поглед върху системата от кумулативни взаимоотношения на човек, общество, природа; б) исторически поглед върху формирането на глобална система от интегрални държавни и национални отношения, формирането и действието на източниците и факторите на глобализацията; в) разкриване на социокултурната същност на основата, която придава на глобалността на съвременния свят истинска цялост, органичност, съставляваща ядрото му; г) разбиране на състоянието на глобалната система като постоянна криза, придаваща на нейните противоречия, кризи и конфликти характер на антиномии, т.е. постоянно самовъзпроизвеждане.
Генезисът на процеса на глобализация започва през 16 век със спонтанното формиране на световния пазар и установяването на икономическата взаимозависимост на страните в системата метрополия-колония. Още в средата на 19 век, в хода на разделението на труда (Англия, Индия, Южна Африка, Австралия, Канада), чертите на икономическата глобализация се проявяват ясно, а в началото на 20 век, с формирането на световната икономика, можем да говорим за завършването на този процес. В същото време, с пълното политическо разделение на света, в същото време се формира политико-военна и дипломатическа глобалност на глобална икономическа основа. Такива позиции заема и В.Б. Кувалдин (3). Светът навлиза в период, когато се формират общи глобални проблеми ипротиворечия, които засягат интересите на цялото човечество и чието разрешаване изисква съвместни усилия. Глобализацията на света се превръща в исторически факт. Първата световна война, възникването на Обществото на народите, тоталитарни режими, които заплашват света с нова световна война, ново разделение на света и т.н. ясно свидетелстват за това.
Би било грешка да се разглеждат социокултурните промени в света като процес на разпространение на западните ценности и културни модели сред други народи. Изправени сме пред проблема за интернационализацията, която в широк смисъл е важен източник както на глобализацията, така и на интеграцията, обяснява естеството на сближаването на националните култури, източниците на тяхното развитие. В интернационализацията се проявява непоследователността на глобализацията и интеграцията, откъдето се зараждат три противоречиви тенденции: а) засилване на интеграционните принципи и стремежи за универсализация; б) формирането на стремежи към разнообразие, запазването и укрепването на националните културни ценности и традиции, може би пълното разкриване и използване на потенциала и източниците на саморазвитие, исторически присъщи на тях, като по този начин придават динамика и пълнота на собственото развитие; в) натрупване на конфликтни фактори. Фундаментализмът по отношение на културните, религиозни идеи за ценности и значения, пълно отхвърляне на други културни ценности и идеи, съпътстват развитието на тази тенденция.
Всъщност въпросът - как и защо самата интегрална цялост се превръща в източник на развитие на субекти, общности на социокултурния свят, не е празен. В крайна сметка външната експанзия – икономическа, политическа, социокултурна („западняване“), извършвана от капитализма (Англия, Холандия, Франция и др.), сама по себе си, не може да интегрира света и не обяснява нищо в нашия аспект. Освен това външниятекспанзията, "излизането" на свойствата и отношенията на капитализма и неговия "дух" извън първоначалните национални граници и превръщането им в достояние на международния живот, са проява на по-дълбоки процеси и потребности на социокултурното развитие на човешката общност.
Интернационализацията (от лат. inter - между и natio - хора) наистина е свързана с процесите, протичащи между нациите, но генетично тези процеси се формират, подготвят във вътрешнонационалния живот, в неговите недра. Всеки народ има огромен творчески потенциал, създава материални и културни ценности, своите научни открития, произведения на литературата, музиката, архитектурата и др., т. постиженията, особено големите, във всички сфери на живота стават собственост на цялото човечество. Факт е, че най-ценното, най-важното нещо, което се е появило в живота на една нация, има тенденция да надхвърли националните граници и да се включи в международния живот. Тази тенденция в крайна сметка се превръща в обективен и необходим процес (4, с. 122-128).
В това разбиране и представяне интернационализацията престава да бъде неуловим, мистериозен процес. Именно по този начин и на тази основа се осъществява световният прогрес, който обхваща всички сфери на обществото, всички форми на човешки взаимодействия. Именно интернационализацията формира явленията на международния живот, драматично разширявайки обхвата на възможностите, с които разполага човек, обхвата и границите на дейност. Сега самият международен живот, възникнал в резултат на интернационализацията като неин продукт, се превръща в арена за формирането на нейните нови предпоставки. Индустриалната революция, която се разгърна в Англия и я направи първата световна индустриална сила, постепенно обхваща други страни, интернационализира се, подвеждайки спонтанно възникналите от XV-XVI век. световен пазарсилна международна индустриална база. Колониалната система и световният пазар водят от средата на XIX век. до мощна концентрация на капитал и решаващи средства за производство в няколко високо развити страни, формирането на икономика, в която слаборазвитите, зависимите и силно развитите, доминиращи страни са ясно разделени. Започва такова икономическо развитие на планетата, от чиито ползи биха могли да се възползват страните, монополизирали решаващите средства за производство, новите технологии и мощните финансови ресурси.