Големият обяснителен фразеологичен речник на МайкелсънСъвест без зъби, но ще хапе

Разкаяние.

ср съвестта го измъчваше - този верен и строг Аргус, когото сто очи зорко следят всичките ни дела, докато ние сами не го приспим.

Погорелски. Двойно 2.

ср В бездействието на нощта живо гори в мен

Змии на сърдечно разкаяние,

И с отвращение чете живота ми,

Оплаквам се горчиво и плача горчиво.

КАТО. Пушкин. Спомени.

ср V. мъка на сърцето

Евгений поглежда Ленски.

КАТО. Пушкин. евг. Oneg. 6, 35 (дуел).

ср И съвестта никога не гризеше? съвест,

Звярът с нокти, който остъргва сърцето, е съвестта,

Неканен гост, досаден събеседник,

Кредиторът е груб; тази вещица,

От което луната бледнее и гробът

Те са смутени и мъртвите са изпратени.

КАТО. Пушкин. Стиснат рицар. 2.

ср Mein Gewissen beisst mich nicht.

ср Gutes Gewissen ist tausend Zeugen werth.

ср Съвест vaut en essence

De mille témoins la присъствие.

ср La conscienza vale per mille доказват.

ср Buona conscienza m'assicura la buona compagnia.

срConscientia mille testes.

Съвестта е хиляди свидетели.

Квинтил. оратор. institutioinum. 5, 11, 41.

ср Mea mihi conscientia pluris est quam omnium sermo.

За мен моята съвест е по-голяма от речите на всички.

ср Grave ipsius conscientiae pondus.

цит. de nat. deor. 3, 35.

ср Surdo verbe cædit.

Бие с нечут (глух) бич.

ср Conscientia mala facinora flagellantur.

Съвестта бичува злите дела.

ср Сърцето ми няма да ме укорява през всичките ми дни.

работа. 27, 6. Вж. Деяния на ап. 24, 16; 23, 1.

---