Готови домашни по литература към учебника „Българска литература на XIX век
I.A. КРИЛОВ
Тук литературните опити на Крилов придобиват сериозни форми: той пише трагедии, комедии и комични опери. Съдбата обаче не дарява веднага бъдещия баснописец с доброжелателната си усмивка и Крилов известно време работи като журналист. Идеологическото и творческо формиране на младия Крилов пада върху периода на царуването на Екатерина II, когато след въстанието на Пугачов императрицата започва да провежда реакционна политика. Най-добрите хора от онази епоха (Радищев, Новиков, Фонвизин) се опитаха да се противопоставят на потисничеството и насилието. Сред тези напреднали хора с право може да се припише I.A. Крилов.
Крилов се премества да живее от Санкт Петербург в провинциите, а от есента на 1797 г. се установява в имението на княз С.Ф. Голицин, където пише "шут-трагедия" "Подщип". В своята комедия драматургът смело и доста злобно осмива самодържавието, в чиято атмосфера се задушава България по време на управлението на Павел I. Комедията излиза едва през 1871 г.
Разочарованието от възможностите на човешкия ум, които бяха толкова високо ценени от просветителите, доведе Крилов до идеологическа криза. Писателят обръща внимание на мъдростта на народа, която той високо цени. Баснописецът вижда причината за злото не в социалните структури, а в несъвършенството на самия човек. Творческите търсения на Крилов завършват с прехода на писателя към позицията на реализма.
2. Жанрът на реалистичната басня позволи на Крилов да представи многостранен образ на българската действителност, да направи този образ разбираем за всички. Зад героите от басните на Крилов лесно могат да се познаят истинските исторически прототипи. Реформирането на традицията на баснята се отразява в следните разпоредби: промяна на морализирането в пословична форма или пълното им отсъствие; задълбочаване на психологизма в образа на героите; постига се максимална динамикаизползване на диалози; персонификация на речта на героите, която се основава на говоримия език; използването на многостъпален ямб, който позволява да се предаде приказният стил на разказване.
3. Поетиката на басните на Крилов има свои собствени характеристики. Талантът на баснописеца, който създава изненадващо "живи" сцени, прави излишно дидактичното морализиране, толкова значимо за приказното творчество на предшествениците на Крилов. Така например в басните "Гарванът", "Селянинът и змията" и редица други моралът е афористично изказване от пословичен тип ("Каквото се размине с крадците, за това крадците са бити", "Когато искаш да бъдеш уважаван от хората, -// Завържи познанства и приятели с анализ!"), И в много басни ("Вълк в кошарата", "Змей" ly и Ant" и т.н.) няма сантименталност.
Крилов предпочита многостъпалния ямб, което му позволява да придаде на езика на басните разговорна интонация, т.е. отново създава илюзията за жива история.
5. Високата оценка, дадена на басните на Крилов от критика В.Г. Белински, отразява всички силни страни на творческото наследство на баснописеца. „Практичният ум, с привидната си мудност, но и с остри зъби“, виждаме например в баснята „Водното конче и мравката“, когато героят дава съвет на безгрижното водно конче: „Пееше ли през цялото време? това нещо: // Така че вървете и танцувайте! „Естествената вярност на погледа към предметите“ е отразена в баснята „Вълкът в развъдника“ по думите на ловеца, който отказва да повярва на обещанията на сивия разбойник. Способността на българското съзнание да се изразява кратко и „къдраво” масово е представена в почти всички басни на Крилов, което е особено ярко илюстрирано в морала: „Който е по-смирен, той е виновен” („Морето на зверовете”), „Поне да се посмеят на самохвалците, // А често и дялове да получат” („Заек на капана”) и др. Всяка басня е мини истински учебник на живота,която била „плод на практически опит” на целия народ.