ГРАБЪР е
След като напуска Съюза на българските художници през 1909 г., Г. се пробва като архитект при изграждането на мемориална болница в неопалладиански стил в имението Захарьино край Москва (1909–1914).
През 1917 г. Г. става служител на Съвета по изкуствата при Временното правителство, от 1918 г. работи в отдела за музеи и защита на паметниците на изкуството и антиките при Народния комисариат на образованието. Г. е трябвало да участва в кадруването на щата. музеен фонд, включително от национализираните частни, църковни и манастирски колекции. В същото време той за първи път се заема с реставрация, става един от основателите на системата и научната методология за опазване и реставрация на паметниците на изкуството, инициатор за създаването на Комисията за реставрация на паметниците на иконографията и живописта, която през 1924 г. е преобразувана в Централна държава. реставрационни работилници (ЦГРМ), чийто директор Г. остава до 1931 г. Под негови ръце. бяха открити иконата на Владимирската Божия Майка, Звенигородският чин, Деисусният чин на Благовещенската катедрала, празничните чинове на катедралите Благовещение и Троица Лавра в Кремъл, стенописите на катедралите Успение Богородично и Димитриевски във Владимир.
От 1921 г. Г. - професор в Московския държавен университет, изнася курс от лекции по научна реставрация в историята на изкуството. През 1925 г. Г. се концентрира върху работата в реставрационните работилници (от 1930 г. - пенсиониран; през 1934 г. Централният държавен музей е затворен).
През 30-те години. Г. се занимава с живопис (портрети на учени и културни дейци: Н. Д. Зелински, 1932 г., Държавна Третяковска галерия; С. А. Чаплыгина, 1935 г., Музей на имението Абрамцево; С. С. Прокофиев, 1941 г., Държавна Третяковска галерия), пише мемоари „Моят живот“ и монография за творчеството на Репин в 2 тома (наградена с Държавната награда на 19 41).
Съчинения: Репин: Монография: В 2 т. М.; Л., 1937, 1963-19642; Моят живот: Автомонография. М.; Л., 1937; В. А. Серов, 1865–1911: Живот и творчество. М.,1914, 19652, 19803; О, стар руски. изкуство. М., 1966; Относно руския архитектура. М., 1969; Писма: 1891–1917 М., 1974; Писма: 1917–1941 М., 1977; Писма: 1941–1960 М., 1983; Архитектурата на Петербург през 18-ти и 19-ти век. СПб., 1995. Лит.: Подобедова О.И.И. Е. Грабар. М., 1964 [списък на тр. G.]; И. Е. Грабар: Кат. М., 1971.
Православна енциклопедия. - М .: Църковно-научен център "Православна енциклопедия". 2014 г.