Характеристики на развитието на женската проза в съвременната руска литература
Днес в JP се изучават същите процеси, както в друга научна литература.
О. Славникова в статията ʼʼТърпение на хартиятаʼʼ отбелязва, че жените винаги са били пионери в sod-ii: жените трябваше да публикуват под мъжки имена.
През 80-90-те години на 20 век женската проза трябваше да пробие в литературата. През 1988 г. се появява първата литературна група от жени писателки ʼʼНови амазонкиʼʼ
С. Василенко, Н. Садур, О. Славникова, Вишневская, Матвеева, Фийлдс, Щербакова, Богатирев.
Някои женски имена не принадлежат към женската проза по отношение на стила на писане (Толстая).
Терминът ZhP обозначава произведения с характерни проблеми, а именно женската проза говори за положението на жената, за нейната съдба, за отношенията с външния свят, противоположния пол. Но различен от дамския роман. Външно тези понятия са сходни, но в дамски роман може да се докладва различна информация, в дамски роман е описана стандартна ситуация.
Критиците отбелязват, че в такива произведения има задоволяване на спешни нужди от емоции. Тези романи използват мелодраматичен сюжет, но конфликтът е управляем.
49.Творчеството на Т. Толстой.
Толстая Татяна Никитична (р.
Демонстративната приказност на нейната поетика привлича вниманието. Тази особеност е особено забележима в истории за детството, като ʼʼОбичаш - не обичашʼʼ, ʼʼСедяха на златната верандаʼʼ,ʼʼСреща с птицаʼʼ.
Светът в прозата на Толстой се явява като безкраен брой противоречиви разкази за света, условни, осъзнаващи своята условност, винаги фантастични и следователно поетични. Относителната цялост на тази калейдоскопично пъстра картина се придава от езиците на културата – също различни и противоречиви, но все пак основани на определена единна логика на творчеството, с помощта на която тези приказки непрекъснато се създават и възпроизвеждат от всеки човек, във всеки момент от живота му. Красотата на взаимните трансформации и преливания на тези приказки ви позволява да се усмихнете благодарно на живота – „препускащ, безразличен, неблагодарен, измамен, подигравателен, безсмислен, чужд – красив, красив, красив“. Подобна философия премахва модернистичната опозиция на самотния създател на живи индивидуални реалности срещу тълпата, живееща в безлични и следователно мъртви стереотипи.
ʼʼСомнамбул в мъглатаʼʼ. Героите на българската литература от 19 век са заети с търсене на смисъла на живота, намиране на своето място в един сложен и противоречив свят, постоянно променящ се, пряко зависим от войни, политически катаклизми, промени в социалните системи и други исторически събития. Още в началото на историята Толстая показва състоянието, настроението на героя: „Преминавайки през земния живот до средата, помисли Денисов. Мислеше за живота, за неговия смисъл, за крехкостта на своето земно, полуизползвано съществуване. ʼʼ Главният герой живее в мъгла. И мислите му са смътни, смътни: той мисли за възможността за ʼʼсъществуването на Австралияʼʼ, дори се опитва да напише произведение за това. Опитва се да измисля, да композира поезия - нищо не му се получава. Професията му е неясна, но съдейки по настроението му, той е недоволен не само от себе си, но и от живота около себе си. Изглежда като главният герой и друг герой -баща на Лора, любовницата на Денисов. Той беше наречен ʼʼидеологическа гнилоʼʼ и изгонен от института заради ʼʼдоклада му за връзката на птиците с влечугите. и техният академичен секретар се казваше Птицин, така че той взе ʼʼ в сметката си. Сега бащата на Лорин изкарва прехраната си, като пише фенологични бележки за списания. И този, който ходи в съня си, той е сомнамбул. Разпознаваемите реалности позволяват да се припише действието на епохата на стагнация: в света на зайци и боа, пълен недостиг и блат, опашки за месо, социалистически състезания, партийни комитети, местни комитети и пивоварна Стенка Разин, сомнамбулите бродят сред бизнесмени, сред въображаеми лечители, които лекуват от снимки, и се натъкват на ужасна задънена улица. Но краят на историята звучи обнадеждаващо, открито. Има и ирония относно смисъла на битието: героят, подложен на окр.
Публикувано в ref.rf Реалността под въпрос. Творбата повдига проблема за самотата, когато човек не може да премине от едно пространство в друго, намира се в затворено пространство. окр.
Публикувано на ref.rf Реалността, в която живеят Лора и други като нея, е една реалност. Другото е реалността на Денисов, който се опитва да увековечи името си. Третата реалност е тази на бащата на Лора.Сомнамбулът е човек, който търси себе си в реалността. Сомнамбул в мъглата - човек, който се освободи.
Не случайно той написа най-добрите си книги за България в Америка и пак неслучайно ʼʼСиновенʼʼ, ʼʼЧужденецʼʼ и ʼʼНевидим вестникʼʼ са много по-слаби като художественост от ʼʼЗапаведникʼʼ, ʼʼНашиʼʼ и ʼʼКуфарʼʼ. Довлатов се нуждаеше от епична дистанция, за да се отнася към собствената си съдба и среда като към епическа легенда, допускаща много тълкувания и тълкувания, сред които вече няма верни и неверни - всички са равни. Епосстилът обяснява и такава важна характеристика на прозата на Довлатов като повторението. Довлатов доста често се повтаря, преразказвайки едни и същи истории, анекдоти, сцени два, три или дори четири пъти. Довлатов използва абсурда като такъв закон, ᴛ.ᴇ. законът се оказва липсата на закон, както и на логика, смисъл, целесъобразност. Оригиналността на поетиката на Довлатов се обяснява именно с това, че тя се основава на това оксиморонно съчетание на абсурд и епичност. За стила на Довлатов са характерни не само сюжетни, но и структурни повторения. Много от разказите му са изградени като верига от сходни по структура епизоди.
Абсурдът на Довлатов не прави света разбираем, той го прави разбираем. И това е може би най-удивителният парадокс на поетиката на Довлатов.
В стила на писане на Довлатов тясно се преплитат абсурдното и смешното, трагичното и комичното, иронията и хуморът.
Моралният смисъл на своите произведения Довлатов видя във възстановяването на нормата. Изобразявайки случайното, произволното и абсурдното в творбите си, Довлатов засяга абсурдните ситуации не от любов към абсурда. С цялата абсурдност на заобикалящата реалност, героят на Довлатов не губи чувството за нормално, естествено, хармонично. Писателят си проправя път от сложни крайности, противоречия към недвусмислена простота. Стремежът към ʼʼ възстановяване на норматаʼʼ породи стила и езика на Довлатов.
19.Образът на праведната матрьона в разказа на Солженицин.
15.Валентин Распутин скоро започва да се възприема като основна фигура на селската проза. В началото на творческия си път той пише неща, пропити с ʼʼтайгова романтикаʼʼ, но постепенно напуска шейсетте и стъпва на почвата. Разликата между Распутин и другите представители на селската проза е, че неговиятуспява да придаде нравствено-философско звучене на произведенията си. Распутин повдига въпроса дали моралните ценности, натрупани в съзнанието на хората в продължение на десетилетия и векове, също трябва да изчезнат в технократската ера заедно с остарелите инструменти и отговаря отрицателно. Распутин защитава християнското отношение към живота. Следването на Божията истина, чувството за съборност, неразривната връзка с родината, любовта към всичко живо, грижата за семейството, готовността да украсите земята със собствения си труд - това е философската система на героите на Распутин. В центъра на неговите творби е образът на българската земя, която се олицетворява от селото, и образът на българина, живеещ на тази земя. Въпреки че Распутин разказва за настоящето, той подчертава традиционното, патриархалното в характерите на своите герои. Това са Кузма (ʼʼПари за Марияʼʼ), Анна (ʼʼКраен срокʼʼ), Дария (ʼʼСбогом на Матьораʼʼ), шофьор Егоров (ʼʼПожарʼʼ). Распутин се интересува от същия патриархален тип, но представен в различни модификации, от различни възрасти, мъжки и женски. Кузма е патриархален човек, който продължава да вижда едно голямо семейство в селото, тоест живее с идеите на българската общност. В поведението си се ръководи от съответните норми. Когато съпругата му Мария, поради неграмотност, изпада в беда (недоимък), Кузма очаква помощ от членове на общото семейство, както той смята жителите на селото. Той мечтае за колхозно събрание, където ще се събират пари за Мери. (Преразказ на епизода.) Това е сън, но реалността е много различна от него. Обикаляйки двор след двор, Кузма не казва нищо - всичко вече е известно - и хората се държат по различни начини. Кой споделя последното, а кой проявява пълно безразличие и бездушие. Авторът се стреми да покаже, че в селото има разпадобщност св