Граждански войни в Рим и падането на републиката
Междувременно, дори в навечерието на погребението на диктатора, стана известно, че в завещанието си той назначи своя правнук, осиновен от него, 18-годишният Гай Октавий Фурин (оттук нататък той стана известен като Гай Юлий Цезар Октавиан), който беше предназначен за три четвърти от цялото имущество. Наследникът в този момент се намира в Аполония (на Илирийския бряг), където учи военно дело и подобрява образованието си. Спешно завръщайки се в Италия, Октавиан трябваше да направи избор: или да се откаже от наследство и осиновяване, да укроти амбициите си и да се оттегли в личния живот (което майка му и вторият му баща настоятелно го съветваха), или да се присъедини към битката за правата си с такъв сериозен противник като Антоний. Той не се поколеба нито за минута. Крехък и болнав на вид, младият наследник на Цезар се оказа силен и целеустремен човек: амбициозен и волев, благоразумен и предпазлив, предпазлив и гъвкав, той скоро демонстрира необикновените качества на хитър, тънък и далновиден политик и дипломат. На римската политическа сцена се появи актьор, предназначен в продължение на 57 години да действа като протагонист на нея.
В бъдеще отношенията между Антоний и Октавиан стават все по-изострени. През есента на 44 пр.н.е. д. лидерът на републиканската "партия" Цицерон, в отсъствието на Антоний, води непримирима борба с него в Сената и на форума (14 филипики се превръщат в страхотно политическо оръжие на оратора), тъй като Антоний всеки ден губи предишната си популярност сред цезарианците поради конфликта с Октавиан, а също и поради предишната си помирителна политика спрямо републиканците. Въз основа на враждата с Антоний от известно време, Цицерон и Октавиан заключихаполитически съюз (Цицерон наивно вярваше, че може да използва неопитния младеж, както му се струваше на Октавиан, в своя полза).
Междувременно Децим Брут със седем легиона се затваря в Мутина, а Антоний започва обсадата на града. Последвалите събития бяха наречени Мутинската война (43 г. пр. н. е.). По предложение на Цицерон сенатът дава на Октавиан пропреторски правомощия (заедно със сенаторско достойнство) и го изпраща заедно с двамата консули през 43 пр.н.е. д., Гай Вибий Панса и Авъл Хирций, за спасяването на Децим Брут. На свой ред Антоний отказа да се подчини на заповедта на сената да остави Брут сам и да изчака допълнителни инструкции, без да се приближава на повече от 200 мили от Рим; така той се постави в положението на бунтовник.
След поражението на републиканците при Филипи триумвирите отново разделиха провинциите: Антоний получи Изтока, Галия и Африка, Октавиан - Запада (Италия стана център на неговите владения), но Лепид не получи нищо. Антоний отива в Мала Азия, а оттам в Александрия, където прекарва зимата на 42/41 г. пр.н.е. д. в компанията на Клеопатра: дори страховитото нашествие на партите в пределите на неговите източни владения не можа да изтръгне заклетия женкар от обятията на хитрата царица. Октавиан, през пролетта на 41 пр.н.е. д. започна да разпределя земя на ветераните. Това действие беше белязано от мащабни конфискации и експулсиране на бивши собственици от земята, за да се организират ветерански колонии. Освен това, за да изпълни плащанията, обещани на ветераните, Октавиан, поради липса на средства, беше принуден да прибегне до извънредно данъчно облагане в много градове на Италия. Резултатът от явен произвол и злоупотреба на властите беше масовото недоволство от политиката на Октавиан.
Скоро Октавиан, в нарушение на предишните споразумения, успя да спечелиЛегионите на Антоний, разположени в галските провинции. В отговор Антоний акостира с армия в Италия и обсажда Брундизиум. Секст Помпей и всички оцелели републиканци бяха готови да застанат на страната на Антоний срещу Октавиан. Позицията на последния може да стане заплашителна. Ветераните обаче не искаха да се бият помежду си и принудиха триумвирите да сключат мир. В резултат на това през есента на 40 г. пр.н.е. д. в Брундизиум е сключен нов договор, според който Антоний получава на свое разположение Изтока, Октавиан - Запада, а Лепид - Африка. Съюзът беше подпечатан от брака на 43-годишния Антъни с 30-годишната Октавия, сестрата на Октавиан. Междувременно морската блокада на Италия продължава, така че триумвирите побързаха да приключат през 39 г. пр.н.е. д. Споразумение на Мисенски със Секст Помпей (полукриминалният режим на Помпей беше легализиран, самият Секст беше удостоен с честта да бъде записан в колежа на понтифите и получи 70 милиона сестерции като компенсация за конфискуваното имущество на баща си), след което Антоний отиде на изток, за да подготви кампания срещу Партия.
Помпей обаче не спазва задълженията си, поради което още през 38 г. пр.н.е. д. Флотата на Октавиан започна военни действия. Октавиан разчиташе на подкрепата на Антоний. През пролетта на 37 пр.н.е. д. те се срещнаха в Тарент и се съгласиха да удължат извънредните си правомощия за още пет години. Тогава Октавиан получи от Антоний 120 кораба, за да води война със Секст Помпей, а Антоний в замяна - 21 хиляди войници, за да участва в кампанията срещу партите. Помпей е обявен за "враг на републиката", Договорът от Мизен е анулиран.
През есента на 36 пр.н.е. д. Лепид се опита да завземе властта в Сицилия, но войските му преминаха на страната на Октавиан. В резултат на това политическата кариера на Лепид приключи. Октавиан спасява живота му само от уважение към достойнството му.върховен понтифекс. Впоследствие Лепид живее в Рим като частен гражданин и умира през 12 г. пр.н.е. д. на 77 години. Поддръжниците на Помпей и Лепид имаха по-малко късмет: повечето от тях бяха екзекутирани. Вторият триумвират престана да съществува, всъщност се превърна в дуумвират.
След победата над Секст Помпей Октавиан обяви края на гражданската война. 30 000 избягали роби бяха върнати на собствениците им, данъците бяха намалени, просрочените задължения бяха опростени и конфискациите бяха спрени. На 35-33г. пр.н.е д. Агрипа и Октавиан печелят редица победи във войната с илирите. Изглежда имаше период на относителна стабилност. Междувременно политическият паритет с Антъни приключи.
През 37 пр.н.е. д. Антоний, без да дава развод на Октавия, се жени за Клеопатра. С този брак той предизвиква не само лично Октавиан, но и римското обществено мнение, цялата културна и правна традиция на Рим. На Изток Антоний живее и управлява като деспот, тънещ в лукс и удоволствия. Той дори бил обожествяван и почитан като новия Дионис. Добър командир, но лош политик, интелигентен, но несериозен човек, Марк Антоний продължава да шокира римската общественост, давайки на Клеопатра района на Йерихон, Северна Финикия, Халкидики, Кипър и владения в Мала Азия. През 36 пр.н.е. д. той направи кампания в Партия, която завърши с пълен провал (загубите на римляните само убити възлизат на 24 хиляди души). Въпреки това той отбеляза триумф в Александрия, което допълнително възмути съгражданите в Италия. След това между дуумвирите започна пропагандна война: размяната на упреци и взаимни обвинения беше внимателно доведена до вниманието на обществеността. Окончателният разрив идва в началото на 32 г. пр.н.е. д. Антоний официално се развежда с Октавия и Октавиан решава да тръгне на война.
По политически причинивойната е обявена не на Антоний, а на египетската царица Клеопатра. За да укрепи тила си, Октавиан накара Италия и западните провинции да се закълнат във вярност. Сенатът, прочистен от привържениците на Антоний, обяви злополучния триумвир* за враг на републиката." Октавиан разполага с флот от 250 бойни единици и сухопътна армия от 80 000 легионери. Антоний имаше на разположение 100 000 пехота, 12 000 кавалерия и 500 кораба.
През пролетта на 30 г. пр.н.е. д. завоевателят на Антоний се премества в Сирия, а оттам в Египет. Без да среща съпротива, той влезе в Александрия. Разбирайки безнадеждността на положението си, Антоний се прониза с меч. Клеопатра обеща на смъртно ранения си съпруг да го последва, но вместо това влезе в преговори с Октавиан, надявайки се да договори приемливи условия за предаване за себе си. И едва след като научила, че отмъстителният победител таи мечтата да я води, окована в златни вериги, в неговия триумф, кралицата, за да избегне срама, се самоубила. Цезарион, синът на Цезар и Клеопатра, както и Антул, най-големият син на Антоний от Фулвия, са убити по заповед на Октавиан; останалите деца на Антоний (общо 9 души) са поети от добродетелната Октавия. Египетското царство на Птолемеите, последният остатък от световната сила на Александър Велики, е завладяно от Рим и превърнато в провинция. Това слага край на драматичния период на граждански войни в Рим. Октавиан, 33-годишният осиновен син на Цезар, става едноличен господар на Римската средиземноморска империя за 43 години (30 г. пр. н. е. - 14 г. сл. н. е.).