Григорий Петрович Климов
При това Климов не спира обучението си и през 1944 г. постъпва в Московската военнодипломатическа академия, където, след като получава дипломата си, започва да служи като водещ инженер на Индустриалната дирекция на Съветската военна администрация, която по това време се намира в Берлин.
Три години по-късно той отказва предложението да се върне в Москва и продължава да живее в Мюнхен, а след това напълно се премества в САЩ в Ню Йорк. В Съединените щати Григорий Климов става член на Харвардския проект, който е един от най-секретните разузнавателни проекти на Америка, основните резултати от които ЦРУ използва и до днес.
Както по-късно каза самият Григорий Петрович, в този проект той изследва феномена на „съветския човек“, а също така изучава латентната и открита хомосексуалност на организаторите на Октомврийската революция и на всички съветски лидери като цяло.
Темата на личното изследване на Григорий Климов ((Игор Калмиков) беше посветена на разпадането на комунистическата система с помощта на хора от специален тип (хора, които имаха комплекс на властта).
От 1958 до 1959 г. е участник в различни психологически изследвания, свързани с Унгарското въстание (1956 г.), а също така работи като консултант в САЩ в проекта Корнел.
Основните произведения на Григорий Климов, останали в историята:
- "Терор машина" - 1951 г.;
- "Принцът на този свят" - 1970 г.;
- „Дело No 69” – 1973 г.;
- "Казвам се легион" - 1975 г.;
- „Протоколи на съветските „мъдреци”” – 1981 г.;
- "Червена кабала" - 1987 г.;
- "Божите хора" - 1989 г.
Последните три от неговите книги бяха предназначени за целия команден състав на КГБ в навечерието на перестройката и се предполагаше, че това ще бъдеспециално разработен цикъл от лекции. Всичките му книги са публикувани от едно издателство, което се намира в Краснодар - "Съветски Кубан".
Талантът и умът на Григорий Климов не могат да бъдат надценени. Бил е член на Съюза на писателите в България, първата му книга - "Машината на терора" - става най-популярният бестселър, благодарение на което е преведена на 12 езика, а тиражът й достига 17 милиона копия. Също така, три филма са заснети по тази книга и в различни страни: в Англия, Германия и САЩ. В Германия този филм е удостоен с титлата "Най-добър немски филм на годината", която е присъдена на Международния филмов фестивал през 1954 г. в Берлин. Английската и американската филмови версии на книгата не слизаха от световните екрани дълги години.