Грозни трамвай - Грозни тролейбус, Грозни бълг
Грозни трамвай & Грозни тролейбус
Направете крачка, няма да съжалявате.
Скъпи приятелю! Каня ви на пътешествие "по вълните на нашата памет"! Ще се опитам да изляза от него най-приятното и радостно, защото няма нищо на този свят, което не бих направил за вас ...
... Имам една слабост: обичам да се возя на трамвая. Просто така, без да правите нищо, за собствено удоволствие. Ако в някой град, в който идвам, няма трамвай, това не ме интересува. Градът е като град, свършваш си работата и си тръгваш без да съжаляваш. Разбира се, можете да посетите зоопарка, няколко музея, да опитате марков сандвич Coca-Cola и да угодите на собствениците, като кажете, че живеят в най-добрия град в света.
Веднъж, докато бях в Хонг Конг на много важно бизнес посещение, изненадах моите партньори, като предложих да взема трамвая от хотела до офиса. Ама как да го пропусне човек - червен, двуетажен, отворен като кабрио! И какво обаждане имаше!
Между другото, всичко може да се промени на този свят, но не и трамваен звънец. Мисля, че звучеше абсолютно еднакво през миналия и предминалия век, звучи еднакво във всички градове по света. Само в Грозни е малко по-различно. Малко по-силно, малко по-близо...
… Има автобусна спирка близо до къщата ми в Брюксел. Няма нужда да ходя никъде, но чакам трамвая, докосвам вратите му и от докосването ми те се отварят като акордеон. Сядам на прозореца, звънецът предупреждава, че вратите се затварят и тръгваме. Бягащата линия на шофьорската кабина информира, че крайната спирка е гара Юг. Затварям очи. Защо ми трябва гара, моят влак го няма. Закарай ме, брюкселски трамвай, в града на моето детство...
И така, трамваят тръгна, а аз тръгнах към "зеления базар". Следващияспирка - "Грознефтяная". Има едноименна жп гара и билетни каси, от които можете да закупите билети за влак и самолет. Наблизо има голям магазин за хранителни стоки, по-късно ще стане магазин за домакински уреди, след това ресторант ... По-нататък, през площада, има площад Приятелство на народите с паметник на героите от Гражданската война - Н. Гикало (не знам какви хора беше, но се смяташе за българин), А. Шерипов и Г. Ахриев. българите ги наричали "Гикало и два чакала", а чеченците - "Двама джигита водят бандит".
Трамвайният звънец звъни, следващата спирка е Дагестанская. Излизат ученици от петролния техникум, 26 професионална гимназия, където са обучавали шивачки, фризьори и други битови майстори. По-нататък - Централен пазар или "зелен пазар". Тук можете да купувате и продавате всичко, да обменяте шило за сапун, да разберете всички новини, дори международни, да се срещнете с всички и да тръгнете във всяка посока от старата автогара.
Ако излезете и тръгнете малко надясно по улица Роза Люксембург, можете да стигнете до булевард Орджоникидзе, където точно на ъгъла има уютен ресторант "Татабаня", който е кръстен на малкия унгарски град-близнак Грозни. На името на столицата ни кръстиха и един от ресторантите. Голяма шумна делегация от комсомолци на средна възраст и техните най-близки роднини напуснаха републиката за тази церемония.
Време е обаче да продължим напред. Минаваме покрай Модната къща, разположена отдясно, а отляво е сградата на областния комитет на Комсомола. Там, в дълбините, можете да видите сградата на Драматичния театър на името на Х. Нурадилов, днес е премиерата на сезона: „Бог-Али” от А. Хамидов. В главните роли са М. Давлетмирзаев, А. Дениев, З. Багалова и несравнимата Майма - Р. Гичаева. Днес ще има много зрители. Първо ще се съберат пред театъра при музикалния фонтан, след това ще отидат в красивото фоайе и щеходете върху уникален паркет, изработен в единствен екземпляр от Веденски бук. След това те ще влязат в залата и ще седнат на червени кадифени столове, представлението ще започне и жителите на Грозни отново ще се възхитят на богатството на чеченския език, ще се смеят на шегите на Бож-Али и Сутарби, ще се гордеят със себе си, с прекрасния си театър и родния си град ...
А вдясно е детски куклен театър. Малките зрители наследиха тази сграда от чеченско-ингушския драматичен театър. Тук живеят героите от народните приказки - Жора-Баба, Малх-Азни, Хин-Нана, Джин, герои от произведения на чеченски писатели. Спомняте ли си двама ексцентрици - Големия Абдурахман и Малкия Абдурахман? Така че те просто са родени тук.
Но нашият трамвай завива надясно, минаваме покрай „Салона за красота“, Университета по марксизъм-ленинизъм (по-късно на някой му хрумна да постави Ислямския университет в тази сграда) - спирка „Филхармония“ или „2-ро училище“. Уау! Колко млади хора излизат тук! Това са студенти от Института за нефт, цял поток - до основната сграда. Това е голяма масивна сграда с уникални лаборатории, рядко оборудване, мистериозни подземни помещения и комуникации. Накратко, учебно заведение със стратегическо значение. Между другото, прекрасни кифлички с шоколадова глазура и маково семе се продаваха в бюфета на института за 14 копейки. Скъпо, разбира се, но много вкусно!
Напротив, срещу площад Орджоникидзе - нова сграда. Пред него е спирката на 2-ри автобус, който се движи до село Калинин, тук спира и тролейбус №6, който се движи между микрорайона и жп гарата.
И това е Филхармонията. Какви концерти се изнасяха тук! Махмуд Есамбаев, Султан Магомедов, Джансари Шамилева, Мариам Айдамирова, Шита Едилсултанов, Мовлад Буркаев и, разбира се, Валид Дагаев.По едно време Мюсюлман Магомаев се опита да се установи, но тогавашният регионален комитет на КПСС сметна таланта му за недостатъчен и нещастният певец трябваше да отиде в Миланската опера.
Ако вървите от спирката вдясно - старата сграда на регионалния комитет, по-късно прехвърлена на университета, след това - площад Ленин, магазин Аракеловски, вляво - известният магазин Stolichny с вкусни торти! Малко по-нататък - Музеят на изящните изкуства на името на Захаров. В складовете на този музей имаше картини, достойни за известни музеи, по време на „революцията“ те изчезнаха при мистериозни обстоятелства (по това време в Чечня внезапно се появиха „любители на изобразителното изкуство“).
... А ето и „двуетажната сграда“, главният универсален магазин в Грозни. Какъв "дефицит" имаше понякога "изхвърлен"!
Но ... Вратите се затварят, нашият трамвай се движи, отдясно излизаме от площада на насипа, отляво - обществената градина на Чехов, библиотеката на Чехов, кино "Космос", където винаги са прожектирани индийски филми, толкова трогателно обичани от жителите на Грозни, басейнът Садко (чудя се какво общо има този древен български удавен герой с Грозни?!), минаваме по моста над Сунжа, след това - Дзера жинская спирка, вероятно е наречена така заради скандалния затвор на НКВД, чиято сграда се издигаше над Сунжа.
Следваща спирка - университет ... Не мога да си представя откъде студентите са имали такива екипи на оскъдния съветски пазар? Славата на нашите красавици се разнесе из целия Кавказ и през 1972 г., когато неочаквано за всички чеченци избухна 200-годишнината от „доброволното ни влизане“ в България, което по чудо съвпадна с 50-годишнината от образуването на Чеченската република, портрет на красива чеченска студентка беше отпечатан на корицата на известното съветско списание „Огоньок“. Мисля, че „доброто“ име на момичето, Света, също изигра много голяма роля в това.
Срещу главнияСградата на университета, от другата страна на площада, - старата сграда с историческия, биологичния и химическия факултет, в същата сграда имаше студентска столова с традиционна горчица на масите. Между другото беше много вкусно - черен хляб, намазан с тънък слой горчица. Препоръчвам.
По посока на булевард Ленин, вдясно, имаше кино "Родина", където студентите често пропускаха лекции. Вляво има голяма Къща на живота. Тук човек може да си поръча модни дрехи в експерименталната лаборатория, да си направи готина прическа, да поправи телевизора, да снима, да яде национални ястия в кафене...
Ако слезете от трамвая, пресечете релсите и тръгнете наляво по улица А. Шерипов, можете да стигнете до парка Киров, просто трябва да пресечете Сунжа по малък пешеходен мост. Веднага, след кратко слизане, излизате до сградата на телевизионното студио в Грозни. Там всяка вечер една красива жена Лиза Бердукаева ни даряваше с прекрасната си усмивка. Изненадващо наивни, но такива трогателни клипове на Тамара Дадашева, Мариам Ташаева, Али Димаев са заснети на територията на този парк.
Имаше и малък зоопарк с екзотични животни, имаше езерце с лодка, можеше да скочиш от кула, но с парашут, погледни Грозни от виенското колело. Артисти от Москва изнесоха концерти в Зеления театър - Ю. Антонов, А. Барикин, В. Леонтиев, С. Ротару, А. Пугачева и дори Ивица Шерфези от Югославия и Янош Коос от Унгария ...
Трамвайният звънец бие. Още веднъж… А, това е най-доброто… Колко жалко! Но трябва да изляза... Гаровият площад ме посреща с обичайната суета и шум за такова място. Хората си тръгват, идват, срещат някого, изпращат някого... Не ме забелязват. Не им пука за мен, не виждат копнежа ми и не разбират, че съм човек, който не можеда тръгнете за вашия град нито от тази, нито от друга гара. Там не минава нито един влак, а билети за него не се продават никъде.
Скъпи мой брюкселски трамвай, само ти знаеш, че има град на света, където цъфтят най-сладките череши, където акацията ухае толкова прекрасно, където хората не затварят вратите на къщите си и винаги можеш да отидеш на гости без предупреждение, където децата се смеят чудесно, където жените пекат страхотен чурек за вълшебен див чесън... Само ти можеш да ме заведеш там... И само ти знаеш моята тайна - този град съществува само в паметта ми...