ХАДИС ЗА НАМЕРЕНИЕТО, ИХЛАС И ТЕХНИТЕ ЦЕННОСТИ (2) ✔
81. Предава се от Ибн Аббас радийяллаху анху:„Пророкът саллаллаху алейхи веселлем, предавайки от своя Господ, казва: „Наистина Аллах е записал всичко добро и всичко лошо. След това Той ги постави. Който се е заел да направи едно добро дело, но не е могъл да го осъществи, тогава Аллах ще му запише едно пълноценно добро. Ако той го възнамери и го изпълни, тогава Аллах азза уа джеллах ще запише от Себе Си от десет до седемстотин, или дори няколко пъти повече от това, добри дела. Ако някой се реши на едно лошо дело, но не го изпълни, тогава Аллах ще го запише при Себе Си като едно добро дело. Ако реши (за нещо лошо) и го изпълни, тогава Аллах ще го запише като едно лошо дело. Пет бяха предадени, с изключение на Абу Дауд.
Обяснение:
Познаваме Абдуллах ибн Абас радияллаху анху.
Колко красив е шериатът на исляма! Пророкът sallallahu alayhi wasallam ни показва колко шериата е поддръжник на доброто и доколко е противник на лошото. Това означава, че наградата за съвършеното дело ще бъде дадена в зависимост от ихласа на Божия раб. Говорим за награждаване на лица, които са извършили едни и същи дела за едни и същи намерения, но единият - десет пъти, вторият - седемстотин пъти, а третият - няколко пъти повече от предишния. Това означава, че наградата ще бъде получена в съответствие с ikhlas.
Да, такъв е ихлас. Толкова много се възнаграждава за Ибадат с Ихлас.
В резултат на ихласа човек получава удоволствие от ибадат към своя Господ, неговият вътрешен свят ще бъде пречистен, сърцето му ще бъде изпълнено със светлина и той ще получи допълнителни награди за постъпката си.
Човек, който има ихлас, бързо се възползва от проповедите и примерите.
Ихлас е наградата и най-висшият дар на Аллах към Неговия раб. Всемогъщият Аллах казва в един от хадисите на Кудси:„Ихлас е една от Моите тайни. Който от Моите слуги съм обичал, съм поставил ихлас в сърцето му. Ангелът няма да може да го запише, тъй като е познат, шайтанът няма да може да го разбие, тъй като е познат.”
"Наистина Аллах е записал всичко добро и всичко лошо."
Всевишният Аллах е предопределил всичко – добро и лошо, добро и зло и ги е записал в Лавхул Махфуз.
Според веруюто (акийда) “Lawhul Mah fuz” е книга, която е при Аллах, в която всичко е написано. И Свещеният Коран първоначално беше в тази книга. В българските преводи често се среща неточен превод на тази дума под формата на "Пазена таблетка". в речника на SI. Ожегов, думата "плочи" се тълкува по следния начин: "Масите (според библейската легенда) са каменни дъски с написани върху тях десет божествени заповеди." Затова използвахме транскрипцията на тази дума.
"Тогава Той ги постави."
Аллах е определил кое е добро и кое е лошо чрез вярванията, изпратени на Неговите слуги. На всички стана ясно кои дела са добри и кои лоши.
„Който възнамерява да направи едно добро дело, но не успее да го извърши, тогава Аллах ще му запише едно пълноценно добро.”
Аллах възнаграждава самото намерение с награда, записвайки го като вече извършено дело. Ясно е, че човек, който има намерение да направи добро, скоро ще го реализира. Затова като насърчение, за да остане постоянно с добри намерения, му се записва (брои) едно добро дело, дори и да не е било извършено.
„Ако той възнамерява това и го изпълнява, тогава Аллах азза уа джаллаха ще запише от Себе Си от десет до седемстотин, или дори няколко пъти повече от това, добри дела.“
Ако намерението е подкрепено от делото, ако човек извърши добро дело, тогавакоето е възнамерявал, Аллах ще запише това добро дело, в зависимост от неговия ихлас, като от десет до седемстотин дела, или няколко пъти повече от това, и човекът ще получи възмездие за всичко.
Обърнете внимание, че минималната награда за мюсюлманин, който извърши добро дело с добро намерение, е десет пъти това дело. Освен това, по-нататък той се увеличава в зависимост от степента на ikhlas, от единадесет до седемстотин пъти. Но Аллах може допълнително да увеличи наградата до сума, която само Той знае. Това е едно от неописуемите достойнства на ислямския шариат, неговата прекомерна лекота.
“Ако някой се реши на едно лошо дело, но не го изпълни, тогава Аллах ще го запише при Себе Си като едно добро дело.”
Човекът се стреми към зло. Но тогава, страхувайки се от греха, неизбежното възмездие на Аллах, той не направи това. За това той ще бъде възнаграден. Човек, който се отказва от злото поради страх от Аллах, се счита за направил добро, той ще започне да прави добро. И такава награда постоянно ще го призовава към добро.
За да заслужим възмездие за съзнателното отхвърляне на злото, което човек си е поставил за цел, на първо място, е необходимо да изоставим това зло само от страх от Аллах. Ако откаже да го направи по някаква друга причина, тогава грехът ще му бъде написан според лошите му намерения.
Например човек написа клевета срещу мюсюлманин и отиде да я предаде на съответната институция, но се върна обратно, без да намери виновното лице. Той не успя да осъществи злото си намерение, но все пак ще му бъде приписан грехът. По същия начин, ако човек реши да пие алкохол, но не пие, защото не може да го получи, тогава греховете му ще бъдат записани според намерението му. Но ако, както вече казахме, той е възнамерявал да направи зло, носе уплаши от Аллах и изостави плана си, тогава ще му бъде записана наградата за съвършено добро дело.
“Ако реши (за нещо лошо) и го изпълни, тогава Аллах ще го запише като едно лошо дело.”
Това е едно от проявленията на щедростта и милостта на Аллах. Ако желаеше, Той можеше да запише една лоша постъпка, като я умножи няколко пъти, така както Той записва една добра постъпка, като я умножи многократно. Но Всевишният Аллах не прави това.
Ползи, произтичащи от този хадис:
1. Аллах Всемогъщият първоначално е записал доброто и злото в Lawhul Mahfouz.
2. Всемогъщият Аллах е определил на своите създания кое е добро и кое е зло.
3. Вярващият се възнаграждава дори за добро намерение.
4. Вярващ, който е направил доброто, което е възнамерявал да направи, може да получи от десет до седемстотин или повече награди за това.
5. Увеличаването на наградите зависи от степента на ихлас на вярващия.
6. На вярващ, който възнамерява да извърши зло, но го откаже поради страх от Аллах, ще бъде записана наградата за добро дело.
7. Вярващият, който възнамерява зло и го извършва, ще има записан само един грях.
От този хадис научаваме до каква степен религията ислям подкрепя доброто, до каква степен хората са насърчавани в нея да притежават ихлас.
Коя религия, коя система, освен исляма, ще даде награда само за това, че човек възнамерява да направи добро, въпреки че не го осъзнава?
Коя от религиите, коя система, освен исляма, възнаграждава за едно добро дело седемстотин пъти повече и дори многократно повече от това?
Коя религия, коя система, освен исляма, ще даде на човек награда, равна на добро дело, само за отказ от зло намерение?
Нека обърнем внимание на факта, че за всичко това не се изискват допълнителни усилия от човек.и неприятности. Изисква се само едно нещо - същият ихлас.
А ихлас е просто желание да угодим на Аллах, като същевременно запазим душата си кристално чиста, запазим вътрешния си свят неопетнен, с усещането, че виждаме Аллах. Колкото по-силен е ихласът, толкова повече се увеличава наградата за добри дела.
Това е нашата религия - ислямът.
Това е ислямът – религия, която е привърженик на добрите дела.
Но дали ние, мюсюлманите, сме достойни за нашата религия днес? Стремим ли се да натрупаме възможно най-много награди и награди за себе си, използвайки привилегиите, които ислямът ни е дал? Вършим ли делата си с искрен ихлас, в името на Аллах? Отказваме ли се от злините, които сме се захванали да вършим с робската си заблуда, само от страх от Аллах?
Имаме ли дори достатъчно разбиране на концепциите, споменати в този хадис? Знаем ли, че всяко наше намерение, наш импулс е известен на Аллах и съответно ни се записва награда или грях? Чувстваме ли, че за всяко дело получаваме награда или грях?
Ако не сте знаели преди, сега знаете. Сега трябва да следваме този хадис. Да преминем към изпълнението на нашите добри намерения с искрен ихлас. Нека се отречем от злите дела, ако сме се заблудили да ги извършим. Тогава, като станем истински мюсюлмани, ще постигнем щастие и в двата свята.
Автор:Шейх Мохамед Садик Мохамед Юсуф ал-Ханафи Книга:„Хадис и живот. Том 3 »