Хаджимурат Гацалов „Живеем в много лошо време, когато хората не се интересуват защо имамите са убити
- Расул Гъмзатов е вторият убит зам.-мюфтия за последната година и половина. Въпросът, който се задава неведнъж през последните дни, защо депутатите се убиват и не се пипат от Хаджимурат?
- Най-лошото в този въпрос е, че хората не се замислят защо убиват имами? Защо и за какво е възможно да се убиват хора, които правят добро? Кой даде право да убива? И защо не се разследват и потушават тези убийства? Мнозина се интересуват само защо мюфтията не е убит? Какво ще стане, ако това се случи – ще се успокоят или ще се възмутят? Общество, което позволява религиозни хора да бъдат убивани, е морално болезнено и няма бъдеще. Наистина, „сънят на разума ражда чудовище“.
Фактът, че се избиват мюфтийските наместници говори за война срещу Духовното управление. Имамите се убиват, защото са хора с ясно изразено отношение към случващото се, те са знаещи хора с висше богословско и светско образование, които могат да приложат знанията си в ситуацията, в която се намират. Това са хора, които разглеждат всеки неразбираем момент, всяко недоразумение в религиозен аспект и могат да разрешат тази ситуация. И тяхното присъствие в републиката, в джамията на града, в Духовното управление винаги е влияело на ситуацията, като фактор за умиротворяване. Те напълно подкрепяха това, което правех, аз напълно подкрепях това, което те правеха, нямахме разлика между старши-младши, началник-подчинен, между нас най-висшият закон беше законът на Аллах и аз винаги се съветвах с тях, както и те с мен. И всичките си действия като мюфтия на републиката винаги съм съгласувал с тях, тъй като нашата дейност винаги трябвасъобразяваме се с границите, поставени ни от религията.
Живеем в много лошо време, когато хората не се интересуват защо убиват имами, а защо не убият мен.
Хората, които носят зло, са без съвест и чест, хората са цинични, не им струва нищо да ме убият, но само убийството на мюфтията е доста резонансно нещо. Аз съм не само мюфтия на републиката, аз съм член на Съвета на мюфтиите в България, член на Обществения съвет и вероятно това също се отразява. Не знам, не мога да го обясня.Много е странно да търся обяснения защо не съм убит. Живеем в много лошо време, когато хората не се интересуват защо убиват имами, а защо не убиват мен. Има такъв „интересен“ човек, чието име е Роман Силантиев, който каза преди две-три години: „Чудя се защо в Осетия не убиват нито мюфтии, нито депутати, както в други републики на Северен Кавказ?“ След убийството на Ибрагим го поздравих за това събитие, днес убиват втори и пак го поздравявам. А аз му отговарям: нека мисли за Страшния съд.
- Какви основания имате да твърдите, че органите на реда са замесени в убийството на Ибрагим Дударов или Расул Гамзатов?
- Нямаме конкретни факти за участие в тези убийства, но искам да кажа нещо друго. Натискът, който изпитваме, тези доклади и доноси, които се пишат за нас, за някаква агресивна мисионерска политика на Духовното управление, за което ни упрекват неоснователно и неоснователно, е общ морален натиск върху Духовното управление, върху имамите. Но това е само върхът на айсберга, който показва, че се върши друга работа и убийствата са резултат от тази работа. Но отново не можете да пришиете думи към случая, чувствате и чувствате. Но имаше и убийства. Когато на територията на републиката има ясно организирана ипрофесионално реализирано убийство и никой не го разследва, това май говори нещо. Разследването имитираше насилствена дейност, проверка на организацията на пътуванията за хадж, проверка на финансирането, но през цялото това време не видях да се опитват да влязат по следите на убийците, установяват организаторите. Тези войници [убийството е станало близо до КПП-то], които са видели колата, не са разпитани, те казаха, че не са го позволили.Има много точки, които повдигат въпроси и водят до идеята, че разследването е спряно.
Когато ме питат на какво се основават твърденията ми, казвам "открихте ли убиеца?" Не, те просто не правят нищо. Поредното убийство, също така добре планирано и организирано и всичко това не ми дава основание да упреквам някого лично, но ми дава всички основания да не им вярвам. Ще повярвам само когато открият убийците и на Расул, и на Ибрахим. И най-важният въпрос стои на първо място: „Защо са убити имамите? Няма корупционна съставка, няма криминални разправии и ако един по един бъдат избити най-знаещите хора, естественият въпрос е „Кой го прави?“. Хора извън републиката? На кого му пука за нас?
- Изненадан съм от изказванията на тези експерти и въобще съм изненадан от самите тези експерти. Редовно ги питам къде са проявите на този радикализъм? И никой от тях не може да покаже нито прояви на радикализъм, нито прояви на екстремизъм в ислямската общност. Освен това те признават, че сред мюсюлманите в Осетия цари пълно единодушие. Нямаме опозиция, нямаме опозиция, нямаме разделения в общностите и нямаме общност, която да проповядва различна тенденция. В Осетия няма нищо подобно. Ето защо искам да знам койубива нашите имами. В единството на мюсюлманите, което имаме днес, в стабилността на общностите, както единият имам, така и вторият имаха много голяма роля.
- Тук все още възникват такива въпроси... Откъде имамът има скъпа кола (Toyota LC200)?
- Чувам тези въпроси многократно и вече съм им отговорил. Расул имаше близки приятели и роднини, които бяха готови и щастливи да поемат изцяло финансовата му подкрепа. Тази кола му е подарена от роднини. Познавам добре тези хора, освен това те му предложиха да се премести в Москва, да си купи апартамент, да му даде много прилична заплата и много повече, но той отказа. Той се посъветва с мен или по-скоро ме предупреди, защото не видях в него особено желание за това. И тогава решихме, че той ще работи в Осетия, той е роден тук, израснал е и също е заминал да учи от Осетия. Свързаха се с мен и ме помолиха да го пусна поне временно в Москва, бяха готови да създадат цяла образователна институция около него. Но Расул реши, че трябва да остане в републиката. Може би греших и за него беше по-добре да отиде в Москва. Но Аллах знае най-добре.
Между другото, той самият не искаше толкова скъпа кола. Освен това, когато пристигна, каза, че ми е неудобно да карам такава кола, да сменим. На което аз отговорих: „Расул, те ти дадоха тази кола и я карай спокойно, без никакви угризения на съвестта“. Ако хората все още имат въпроси, тогава ги уведомете, че е живял в апартамент под наем, че заплатата на имама не е висока ...
- А колко е заплатата на имама?
- Расул, като заместник-мюфтия, имаше заплата от 25 000 рубли. Преди два месеца го вдигнахме на 30, нямахме възможност да направим повече.
- А какви коли карат имамите от другите села?
- Ами да,Осетински села.
- В Chikola, Mæxæmæt се вози на Ока, друг имам Хасан се вози на 6-ke Zhiguli, Huzeife (Elkhotovo) събрахме пари и му помогнахме да си купи кола (Hyundai Accent 2005), Сослан Борадзов (Беслан) отново, събрахме пари в цялата република от общности и му помогнахме да си купи кола, употребявани евтини коли. Имамът по естеството на своята дейност трябва да има кола.
- Каква кола имаш?
- Карам Toyota Camry, която е на баланса на гаража на правителството на републиката, въпреки че мога да си позволя да имам лична кола, работил съм повече от 35 години, но нямам такава нужда.
- В джамиите на републиката се практикуват, да кажем, религиозни обреди на финансова основа? Погребение, сватба, всякакви други.
- В много региони на България има такава практика, в Осетия я нямаме. Ние не провеждаме такси за церемонии, особено погребални. Различните села имат свои собствени традиции, някъде, знам, името на починалия дава риза на имама и някои други дреболии. Но в такива случаи дори е неудобно да откажете, за да не обидите.
Наскоро аз лично предложих да вземете такса за nikah (брачна церемония), така че младите хора да се подготвят за това, включително финансово, и да почувстват повече отговорност. Нашите предци са го наричали iraed. С тези пари може да се помогне на нуждаещи се или да се направят подаръци на други младоженци.
- Кой ще бъде следващият имам във Владикавказ?
- Това е много сериозен въпрос и колкото по-напред става, толкова по-сериозен става, заради това се извършват тези престъпления. Вчера разговарях с нашите имами и те ми казват, ако това общество не ни защитава, ако това общество няма нужда от нас, тогава защо трябва да работим. И аз ги разбирам ... Въпреки че не забелязахнито следа от съмнение или страх в очите им. Още не съм решил какво да правя, защото се притеснявам за живота на тези хора.
- Не се ли страхувате за живота си?
- И аз, и имамите добре осъзнаваме колко опасна е нашата дейност. Има ли хора, които не се тревожат за съдбата и живота си? Но в същото време ние ясно осъзнаваме нашата цел и необходимостта да бъдем заедно с общността. Хората имат нужда от имами. Това не е фатализъм, а отговорност пред Всевишния Аллах и усилие да спечелим Неговото удоволствие. Нерелигиозен човек няма да разбере.
Расул можеше да си тръгне след убийството на Ибрахим, но не си го позволи. Той осъзнаваше повече от всеки друг колко опасно е това. Но в избора му нямаше и сянка на съмнение.
„Всяка душа ще вкуси смърт…” И мярката за живота на човека ще бъде как той се приближава към този момент. С какво и как? Смело и достойно или с ужас пред възмездието? Всяка малка душа в последния момент осъзнава с отчаяние, че Страшният съд не е мит. Денят на Страшния съд е истината, същата като живота, същата като смъртта.
Във втората част на интервюто ще говорим с Хаджимурат Харумович за това дали религията трябва да бъде премахната от политиката, за загубата на език и култура и за вечния въпрос „какво да правим?“.