Хано Картагенецът
Омир пръв говори за финикийците. Получихме сведения за тях като за семитско-говорящо население от сирийското крайбрежие. От края на II - началото на I хил. пр.н.е. д. Финикийците се занимават с морска търговия, като в същото време основават селища в Средиземноморието (най-значимото от тях е Картаген). Те също така се занимаваха с производство на лилаво, стъкло, обработка на метали и строяха кораби. Финикийците са били известна нация от търговци, а търговията е преди всичко стриктно счетоводство. Финикийците изобретили азбуката, която по-късно била възприета от гърците и подобрена от тях.
През 600 г. пр.н.е. д. Египетският фараон Нехо наредил на група финикийски търговци да плават около Африка. Те отплавали на юг отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтарския пролив) и търгували там с местните жители. Имената на смелите моряци, които три години се бориха със стихията, но изпълниха тази задача, не са достигнали до нас. Всяка година през пролетта те спираха, засяваха зърно, чакаха разсад и след като прибраха реколтата, продължиха. Сто и петдесет години по-късно историкът Херодот, който посети Египет, разказа за тази кампания.
Обикновено финикийците разтоварвали стоките си и ги поставяли на брега, след което палели огън, за да вдигнат стълб дим, и се оттегляли на корабите си. Местните слязоха на брега, прегледаха стоките, сложиха до тях толкова злато, колкото сметнаха за справедливо, и се оттеглиха в своите скривалища, разположени наблизо. Ако картагенците бяха доволни от предложената цена, те доплуваха на брега, взеха златото и потеглиха. Ако не бяха доволни, те се върнаха на корабите си и изчакаха там, докато местните депозираха толкова злато, колкото картагенците пожелаха.
„Никога нито една от страните не е действала нечестно спрямо другата, картагенцитене докосвали златото, докато не съвпадаше с цената на стоките им, и местните никога не вземали стоките, докато златото не бъде отнесено.
Картаген е основан от финикийците около 850 г. пр.н.е. Този град в най-цветущия период от своето съществуване е предопределен да се превърне в най-големия търговски център на онова време. През 500 г. пр. н. е. Картаген провежда широка търговия в Африка и Средиземноморието. Възникнал като финикийска колония, по това време самият той търси колонии.
Хано беше водач на голяма морска експедиция, организирана от картагенците за завоевание и колонизация. Той имаше на разположение шестдесет кораба с петдесет гребци всеки. Общо неговата експедиция включваше тридесет хиляди мъже и жени (петстотин души на всеки кораб!). Не беше лесно да се управлява такава маса от хора. Задачата беше донякъде улеснена от факта, че Ганън основа градове по протежение на пътя и във всеки от тях остави част от хора и кораби, така че когато достигна най-южната точка на пътя си, броят на двете беше значително намален.
Въпреки това картагенската флота все още беше голяма, когато плаваха покрай високите черни скали на Гибралтар. В продължение на два дни те следват покрай атлантическото крайбрежие на Африка и основават град Фимиатериум (където сега се намира град Мехдия). След това пристигнаха на нос Солоситу (сега нос Кантин).
Заобикаляйки този нос, картагенците стигнаха до големи блата, гъсто населени със слонове. Блатата, очевидно, са били разположени в устието на река Тенсифт.
Пътуващите заобикалят блатата и след като основават още няколко града, достигат река Ликсус (сега Драа), където срещат приятелски настроени местни племена. След известно време картагенците отплаваха на юг покрай пустия бряг на Сахара.
Тогава Ганън достигна голямореки, вероятно Сенегал, където среща враждебни племена. Може би те са били гуанчите, див и мистериозен народ, който по-късно напуска Африка и се заселва на Канарските острови. Тогава Хано открил друга река, която била пълна с крокодили.
Скоро Ханън отново тръгна на юг и плаваше дванадесет дни, заобикаляйки континента, докато пристигна в Кабо Верде, където видя корабите. Заобикаляйки носа, той влезе в устието на река Гамбия и видя светлини по крайбрежието през нощта.
Тук картагенците се запасиха с провизии и отплаваха, пет дни по-късно достигнаха залива, който нарекоха Западен рог (вероятно залив Бисагос).
След това те плават четири дни по "огнената река". Очевидно това е един от степните пожари, които често се случват по тези места през сухия сезон. Над морето от пламък пътниците видяха висока планина, която погрешно приеха за обиталището на боговете. Това вероятно беше срещата на върха на Какулим във Френска Гвинея. Огънят на брега все още гори, когато достигат Южния рог (сега залив Шербъроу в Сиера Леоне). В дълбините на залива имаше остров и тук, според Ганън, пътниците срещнаха малки тъмни мъже и жени, които тичаха, скачаха и бърбореха. Картагенците хванаха няколко от тях, а останалите избягаха. Ганън твърди, че местните наричали тези странни създания горили. Трябва да се предположи, че това не са горили, а шимпанзета. Накрая моряците акостираха на брега на днешна Либерия.
Така Ганън достига до Екваториална Африка. Доколкото е известно, той е първият жител на Средиземно море, посетил Западна Африка и я описал. Има гръцки превод на неговия собствен разказ за това пътуване. Ако историята е вярна, тогава Хано трябва да бъде признат за един от най-великите изследователи на древността.
Почти едновременно сХано, гръцкият моряк Скайлакс от Карианд се отправи към Индия по море.