Характеристики на чувствената форма (етап) на познанието
III. Характеристика на сетивната форма (етап) на познанието1) Дефиниция на сетивната форма на познанието. 2) Видове сетивни знания. 3) Техните характеристики.
Сетивното познание се осъществява чрез сетивните органи. Сетивните органи са единствените врати, през които информацията за света около нас може да влезе в съзнанието ни. Материалните предмети и явления въздействат на сетивата и предизвикват разнообразни впечатления. Сетивното познание се осъществява в три основни форми: усещания, възприятия и идеи. Усещанията са отражение в мозъка на индивидуални качества, свойства, аспекти на материални обекти и явления, които пряко засягат сетивата. Усещанията се разделят на две основни групи: 1. Усещания, отразяващи свойствата на обекти и явления от външния свят (зрителни, слухови, обонятелни, вкусови, кожни). 2. Усещания, които отразяват движенията на частите на нашето тяло и състоянието на вътрешните ни органи (мускулни усещания, органични усещания за баланс). Винаги има тясна връзка между тези групи, т.к човек възприема външния свят не пасивно, а като действа, реагирайки на него в съответствие със свойствата на външните обекти. Източникът на усещанията се крие в свойствата на материалните обекти и явления. Възприятието е холистично отражение на външен материален обект, което пряко въздейства върху сетивата. Предмет на изследване на сетивните възприятия са много клонове на науката, например теорията на Павлов за висшата нервна система. Човешките възприятия се различават от сетивните възприятия на животните по това, че животинските възприятия не са свързани с целенасочено отразяване на външния свят. Репрезентацията е чувствен образ на обект, който в момента не засяга органитечувства, но преди това е било възприемано от тях под една или друга форма. Представите и възприятията са специфични зрителни образи – това ги обединява, но има и различия между тях: 1. Представите са образи, възпроизвеждани в съзнанието при липса на пряко взаимодействие на обектите в даден момент, поради което те нямат яркостта и отчетливостта, които са характерни за възприятието. 2. Репрезентациите възпроизвеждат в по-голямата си част образи на обекти, които преди това са били възприемани многократно в различни ситуации, следователно, в сравнение с възприятието, те са по-обобщени, по-бедни на детайли, но от друга страна те фиксират общите, характерни черти на обектите. 3. Представите възникват при липса на пряко въздействие на обекта въз основа на следи от предишни възприятия, следователно между тези следи се установяват множество невронни връзки, следователно въз основа на такива връзки възникват възможни промени в образите на възприятие, трансформация и формиране на нови визуални образи. Такъв процес е израз на способността за въображение, присъща на човека, т.е. представите са по-далеч от субекта, отколкото възприятията.