ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ЖУРНАЛИСТИКА, Историята на развитието на екологичните проблеми в медиите -
Историята на развитието на екологичните проблеми в медиите
Проблемът за връзката между живата и неживата природа вълнува човечеството от много векове. Още в древността хората са се опитвали да обяснят природните явления с помощта на митове и вярвания и чрез жертвоприношения да покорят стихиите. Въпреки това, като самостоятелно научно познание, екологията (биоекология) се формира едва в средата на 19 век. Негов основател е Ерист Хекел, професор в университета в Йена. Той беше първият, който използва термина "екология" в съвременния му смисъл в книгата си "Обща морфология на организмите" (1866). Първите еколози, които често са наричани "натуралисти", работели в резервати, занимавали се главно с наблюдения на животинския и растителния свят и анализ на промените в техния брой.
Така от 60-те години на миналия век вниманието на световната общност е привлечено в по-голяма степен към проблемите на опазването на околната среда. Неговата последица е приемането през 1962 г. от Общото събрание на ООН на резолюция „Икономическо развитие и опазване на природата“, която подчертава съчетаването на интересите на развитието на обществото и опазването на околната среда.
Друг резултат от засилването на екологичното движение е създаването на екологични организации. Така през 1968 г. по инициатива на италианския бизнесмен Аурелио Печеи и генералния директор на ОИСР по науката Александър Кинг е създадена първата международна обществена организация „Римски клуб“, която има значителен принос в изследването на перспективите за развитие на биосферата и насърчаването на идеята за хармонизиране на отношенията между човека и природата. И през 1971 г. се появява световноизвестната международна неправителствена организация Грийнпийс, чиято цел е да запази природната среда отунищожаване.
Десет години по-късно, през 1982 г., на 37-ата сесия на Общото събрание на ООН е приета Световната харта за природата (WCHP). Това беше набор от програмни разпоредби, отразяващи основните принципи на връзката на човечеството с околната среда.
През 1992 г. град Рио де Жанейро (Бразилия) беше домакин на втората международна конференция за околната среда, която разработи основните принципи на взаимодействие между човека и природата през 21 век. С решение на Конференцията през 1993 г. е създаден Международният зелен кръст, чиито основни задачи са провъзгласени екологичното образование и възпитание като основа за устойчиво развитие и промени в ценностната система в обществото, както и премахването на последиците от Студената война за околната среда.
Нашата страна също не остана настрана от решаването на екологичните проблеми. Заслужава да се отбележи, че първата екологична институция в България, наречена Екологична комисия, е създадена през 1912 г., тоест много преди да се активизира световният интерес към екологията. Информацията за околната среда беше отразена и на страниците на вестници и списания.
Формирането на екологичната журналистика в ранните етапи е свързано с появата на научната журналистика. Първите списания за околната среда са: Plants and Environment, Field Geobotany, Journal of Ecology and Biocenology, но тези публикации са предназначени за тесен кръг от специалисти и не са достъпни за широкия читател.
Вниманието на местните медии към проблемите на околната среда зависи от много фактори, включително глобалните екологични тенденции, правителствената политика и активността на екологичните движения. Например темата за опазването на околната среда започва да вълнува съветските журналисти още през 20-те години.последния век. Материали за състоянието на околната среда бяха публикувани на страниците на списанията „Защита на природата“ и „Дивата природа“, както и на списание „Млад естествоизпитател“, научно-популярно издание за деца за природата, екологията и биологията. Властите и обществеността обаче се интересуваха не толкова от екологични и образователни, колкото от научни и културни цели. По-късно екологичните аспекти започват да се разглеждат изключително в контекста на социализма. Както Н.В. Калинин, през годините на „първите съветски петгодишни планове екологичните идеи напълно изчезват, както се вижда например от преименуването на списание „Охрана на природата“ в „Природа и социалистическа икономика“, а списанието „Млад натуралист“ почти се превърна в „Млад колхозник“ на Калинин Н.В. „Фактори на екологизация на местните медии: исторически аспект“ / Н.В. Калинина // Въпроси на журналистиката № 17. - Владивосток: Издателство FEFU, 2012. - С. 108.
Материалите за екологичната ситуация в страната бяха под строга цензура. Информацията за обективното състояние на околната среда в СССР беше разрешена само за служебно ползване и ако достигне до масовия читател, ръководството на страната обвинява бракониери, туристи и някои бизнесмени, които не изпълняват задълженията си както трябва.
През тези години медийният интерес към проблемите на околната среда се изостря. Екологичната тема се превръща в една от водещите на страниците на родния печат. В страната се издават специализирани екологични издания, насочени към широката аудитория: „Човекът и природата” (1981), „Екология” (1970).
По време на перестройката екологичната тема, подобно на много други, беше освободена от цензурата и стана достъпна замасов читател. Н.В. Калинина отбелязва, че „в този период се наблюдава пикът на интереса към екологията: на страниците на вестници и списания, в радио и телевизионни програми темата за екологичните проблеми в страната става една от водещите“ Калинина Н.В. „Фактори на екологизация на местните медии: исторически аспект“ / Н.В. Калинина // Въпроси на журналистиката № 17. - Владивосток: Издателство FEFU, 2012. - С. 108. Започнаха да се появяват материали, които обхващаха онези проблеми, които преди това бяха мълчаливи, което привлече факта, че почти цялата информация за околната среда беше представена със знак минус. Както Н.Н. Клюев: „От края на 80-те години у нас социалистическият оптимизъм („всичко ни е наред“) беше заменен от някакъв екологичен мазохизъм. Стана модерно да се представя страната ни като пример за абсолютно варварство по отношение на природата” Клюев Н.Н. „България: екологичен „портрет” на глобален фон” /http://www.ecolife.ru/jornal/econ/2002-6-2.shtml. Политическата ситуация също послужи за негативно представяне на материалите. Кандидатите за депутати в предизборните си кампании често разчитаха на решаването на екологични проблеми, което допринесе за високия им рейтинг сред избирателите. Така например докторът на биологичните науки A.V. Яблоков, основател и председател на Грийнпийс-СССР, е избран за народен депутат на СССР, а през 1991 г. заема поста съветник на президента на България по екология и здравеопазване, до голяма степен благодарение на активната си екологична дейност.
Наред с вестниците, списанията са специализирани в областта на околната среда. Продължава да съществува списание "Свет" (бивше "Човекът и природата"), през 1990 г. се създава висококачествено списание "Екос-информ", излизащо на български и английски език. И двете издания продължават своетосъществуване в момента.
През 1992 г. на българския информационен пазар се появяват едновременно две нови екологични издания: списание „Евразия-Мониторинг” (днес това списание се нарича „Евразия (Природа и човек)”) и бюлетинът „Грийнпийс” в България, който постепенно прераства в списание и в момента има електронен вариант.
В регионите бяха създадени и екологични издания. През 1989 г. се появява Костромският регионален екологичен бюлетин "Око"; през 1990 г. - вестник "Екология на Красноярск"; от 1992 г. - месечният вестник на Волжския регион "Берегиня". През 1993 г. са основани регионалния седмичен екологичен вестник на Тулска област "Грани" и рязанския "Зелен Луч".
До средата на 90-те години интересът към проблемите на околната среда забележимо намаля. Причините за това са „постепенното оттегляне на държавата от решаването на екологичните проблеми, упадъкът на общественото екологично движение и проблемите с оцеляването на пресата в условията на тежката икономическа криза от 90-те години на миналия век“. Калинина Н.В. „Фактори на екологизация на местните медии: исторически аспект“ / Н.В. Калинина // Въпроси на журналистиката № 17. – Владивосток: Издателство на FEFU, 2012. – С. 109. Проблемите на околната среда в медиите бяха изместени на заден план, отстъпвайки място на политическата, бизнес и развлекателната журналистика. Появата на материали за околната среда често има вълнообразен характер, тоест е причинена от глобални събития в природата: екологични бедствия, аварии с изпускане на отпадъци в околната среда, катаклизми, епидемии и др. Както отбелязва И. Орехова, темата за екологията присъства в съвременните медии в така наречения "фонов" режим Орехова И. "Проблеми на околната среда в информационното поле" / И. Орехова // Индекс / Досие за цензурата. - М., 2000. - С.67. Доринай-острите и злободневни проблеми се публикуват на последните страници на изданието; в новинарските съобщения те също се поставят в края на изданието преди информацията за спорта и времето.
Не може обаче да се говори за пълно затихване на интереса към екологичната тема. В момента информацията за околната среда е отразена в много заглавия на списание "Наука и живот", като: "Проблеми на екологията", "Човекът и природата", "Лице в лице с природата" и др.; продължава своето съществуване "Прозорец към природата" във вестник "Комсомолская правда". Издават се специализирани издания като: „Екология и живот” – научнопопулярно списание, излизащо от 1996 г.; "Екологичен бюлетин на България" - научно-практическо списание, създадено през 1990 г. и предназначено за тесен кръг специалисти; екологични списания за деца и младежи "Лазур", "Свирел" и "Свирелка".
Днес в много страни по света има екологични телевизионни канали, които са достъпни и за българите. Сред тях са: Green TV (интернет телевизия, създадена преди 12 години във Великобритания в памет на група хора, починали от рак, причинен от токсини); National Geographic (американски телевизионен канал, излъчващ поредица от документални филми за наука, природа, история и култура); Planet Green TV (англоезична телевизия, част от медийната компания Discovery); Climate Change TV (интернет телевизия, чиято основна цел е да отразява необратимите климатични промени на Земята). Повечето от каналите обаче се излъчват само в интернет и изключително на английски.
Така можем да заключим, че интересът на местните медии към проблемите на околната среда се развива вълнообразно и до голяма степен зависи от привличането към тази тема на световната общност, политикатадържава, развитието на науката и активизирането на общественото еко мислене.