Характеристики на промоциятаобраз в областта на културата
Ролята на високото изкуство в обществото се увеличи значително през последните години. В днешно време стана престижно да посещавате класически концерти, да организирате срещи с колеги и партньори по време на вечерни изпълнения на известни музиканти или да рамкирате корпоративни събития с изложби на известни художници.
Санкт Петербург с право се счита за културна столица и много културни институции говорят за уникалност и изключителност, много образи в съзнанието на бизнес и културен човек се свързват предимно с близостта до историята, властта, елитарността, солидността и високия статус на културна институция, независимо дали е театър или дворец.
Най-добрият начин за създаване на положителен имидж на една културна институция е провеждането на грандиозни или промоционални събития за широк кръг зрители, с участието на спонсори и медии.
При провеждане на мащабни културни събития с участието на спонсори, медии, за оптимизиране на комуникативната функция е изключително важно ръководството на културната институция да вземе предвид всички индивидуални желания и да изпълни всички задължения, поети от спонсора. Също така е важно всички служители и служби, участващи в събитията, да бъдат готови за комуникация със спонсора, въоръжени с цялата необходима информация и, разбира се, да обърнат максимално внимание[12].
Колкото и комерсиално да е едно събитие в очите на организаторите, за публиката, участниците и самите инвеститори, то трябва да изглежда възможно най-светско и благотворително.
Вече формираният имидж на институцията в това отношение също трябва да работи за подобряване статуса на служителите. Необходимо е правилно да се оценят приоритетните области, в които имиджът на институцията и провеждането на събития могат успешно да повлияят на статуса на самите изпълнители.
Сред ценностите, които задължително трябва да бъдат свързани с една културна институция, са: елитарност, слава, стабилност на пазарната позиция, състав и ръководство на институцията. Ако изброените позиции действително се показват, тогава самото събитие ще се превърне в значителна помощ за популяризирането на имиджа, а също така ще може да укрепва собствените си позиции все повече и повече с нарастването на популярността му.
Една от основните роли в имиджа на институцията е логото, името, името на марката. Всички тези неща трябва да бъдат разпознаваеми, разпознаваеми, включително и за чужд турист.
За да създаде най-пълния и положителен образ на културна организация, нейната марка трябва напълно да съответства на нейното съдържание, тоест да бъде достойно отражение на същността на всички събития.
Прилагайки тази теза към репертоара на една институция – театър, концертна зала и други институции, можем да заключим, че визуалната страна трябва да носи послания към потенциалната публика, които отговарят на нейните основни характеристики: изключителност, близост до властта, елитарност, солидност, висок статус, секуларизъм и благотворителност. Тези качества трябва да бъдат символично или вербално отразени в дизайна на печатните материали на институцията, в логото, съобщенията за пресата (и в резултат на това в информационните съобщения, които се появяват в пресата).
В същото време информацията за репертоара, събитията на културните институции трябва да бъде възможно най-концентрирана, достъпна и разбираема за целевата аудитория и медиите, не трябва да има разногласия между организаторите, мениджърите и представителите на медиите относно позиционирането; информация, масовата информация трябва да бъде координирана, централизирана и недвусмислена.
За да заинтересуват потенциални спонсори на всякаквисъбитие, една културна институция трябва да отговори на няколко въпроса[14]:
- дали събитието ще събере целевата аудитория на компанията;
- какво впечатление може да направи този проект на целевата аудитория на компанията;
- какви комуникационни канали са възможни за отразяване на събитието и към кого ще бъдат насочени тези канали;
- колко спонсори, включително евентуални състезатели, ще участват;
Ако оценим възможностите за привличане на инвестиции към събитието за популяризиране на имиджа, тогава те значително се разширяват. Успешно име на институция, т.е. неговата марка има набор от специални характеристики, които могат ефективно да повлияят на избора на инвеститор в полза на конкретен проект. Например подкрепата за събитие от държавни агенции, благотворителни организации или фондации, участието на известни обществени личности може да бъде мощна подкрепа за всяка културна организация и трябва да бъде включена във вътрешната и външната структура на марката.
Сега брандирането е доста слабо развито на пазара на културни услуги в България. Повечето популярни организации (чиито имена вече могат да се нарекат марки) съществуват в съзнанието на потребителите от много години, в миналото не е трябвало да се тревожат за популяризирането на собствената си марка (Държавен Ермитаж, Мариински театър). Това, разбира се, се дължи на особеностите на потребителското съзнание, ниската конкуренция и некомерсиалната основа на дейността на тези организации. Въпреки това през последните години, изправени пред нарастващата конкуренция на пазара, прехода към търговска база или самодостатъчност, културните организации са принудени да бъдат по-внимателни към собствения си имидж, позиционирането на организацията и развитието на корпоративната идентичност [15].