Хербарийни текстове на Висоцки Слушайте
Бързи пролетарии, След като ядат водка с килечка, Те се втурват към подземието си Да установят борба, - А аз лежа в хербариума, С фиби съм прикован към дъската, И с пръсти наранявам Остъргвам дървото.
Гърча се на карамфил, Но не променям позицията си. Торни бръмбари навсякъде И големи водни кончета, - Познати ми от детството - Хванах ги, изкопах ги, Смачках ги, - но попаднах на насекоми Сега се хванах.
Под всички експонати - Емайлирани ленти, - Всичко е строго научно - Посочени са клас и вид. Бях с тези момчета Лежах в стъклен буркан, Скарахме се, така е за добро: Разбрах кой е отровен.
Мислено Аз съм в голямо легло, - Но под мен пише: "Невиждано досега". Бях хомо читател, бях сапиенс, моят клас е бозайник, вид. вече забравих.
Духаше ли в лицето ми, или в гърба ми, В бушлата или в халата - Борих се, боядисана с кръв, Как се казваше до хижата, - Но върху теб - те го бутнаха В нагледни помагала, - Ядосан съм и онемял Вися на стената.
Украсен като брачен, Срам ме е, като ученик, - Звънят земни пчели, Това, което трябва да се подчиняваш, И пеперудите се кикотят На странен експонат, Стоножки грухтят И какавидите жилят.
Бившите ми братя - Двукраки, умни, - Двама пишат - трима наум. Ще предпишат Ижица - Очите им не са нежни, - Един ме смушка с погнуса И извади резюме:
„И така, Контакти с него не са установени и ние не ги чакаме, - Ето защо, граждани, Лежи сред насекоми. Мисленето му не е развито, И с него вечни спешни случаи, - И тук той може само Да се върти на пъпа.
Не го приемат готино?! - Не ме намериха в полето! Грешката е глупава - Недостатъкът ще бъде видян - Наказантези, които са объркани, Те ще наредят да бъдат нокаутирани, - И аз ще попадна в подгрупата Поне маймуни.
Не, не е грешка - действието Случи ми се, - Така че започнах да пълзя С корем надолу, с главата надолу, - Тук лежа, разрошен, Играх наравно, Умишлено класиран Към пълзяща буболечка.
Червеят не ми се кланя, И мухите с конски мухи Отвратени За бунища, - Наперени създания Наслаждават се на клюки, - А аз имам нужда от общуване С хора като себе си!
Той загря дистрофичен щурец - Бълхата избухна, гнида, - И ето - две настъргани буболечки От третия подвид, - Полуудушен щурец Подсвирна с половин уста, Но обезпокоен за мир Седна на две скилидки.
Или може би всичко ще се обърне И подправете със сос. В края на краищата досточката - Няма блок, казват - Всичко ще се влюби и издържи, Дори започнах да го харесвам Млада острица И пашкулът на копринената буба.
Да, доволен съм от оси - Те не миришат на куче, Сред тях има индивиди И с талия на трепетлика. И между другото, внезапно от пашкул Нещо ще се роди Като например от пръстени И това има гърди.
Паяк се рови в мозъка ми, Дървеници се роят - няма почивка, Булка танцува около Красива оса. Нека вари нещо, И там - поне за три карамфила, - И с три пирона, както обикновено, Пътят - към рая.
В моят намръщен мозък Страх се излива върху бръчките: Стършелът ще ми стане зет - И какво ще стане мой син. Ама не искам, наистина, Така че дронът ми беше тъст! Време е вече, време е вече Укрепи и възкреси!
Когато ни бодоха живи С бодливи игли - Пчелите махаха с крила, Мравките скърцаха, - Заедно мънкахме мъка - Всички бяхме набодени с игли, - Да забравим,кои бяхме ние, Другари мои!
Аз съм малко арогантен, Но има буца горчивина в гърлото ми: Разберете, аз съм двукрак, Стига до насекомите! Но кой ще ни спаси, ще ни помогне, Кой ще ни премахне от дъската?! Последвайте ме - махнете се от фибите, Сънародниците са буболечки!
И, както винаги в историята, Извихме гръб веднага, - Въпреки че осите крякаха, Но който е силен, той е прав, - Първо изгонихме дървениците от нашата територия И хвърлихме паяците Зад старата библиотека.
Скандалът ще се уталожи по-късно, Но ние всички сме вкъщи, И изглежда, че се справят добре, Изобщо не е насекомо. А аз - аз се къпя във ваната Без никакви обиди. Съжалявам, над моя бар Още един вече е закован.