Hercules 1st feat
Hercules 1st feat.
Първи подвиг. Херкулес убива Немейския лъв
Дълго време жителите на Немея се оплакваха, че е невъзможно да пасат добитък в ливадите близо до гората, че не може да се мине или да се кара в гората и дори човек не може да спи спокойно в къщите: в средата на немейската гора живееше огромен лъв и всеки ден или овца от стадото, или дете, или мирен пътник от пътя изчезваше безследно.
Дори смел войн с меч и щит не излезе жив от Немейската гора, защото оръжието беше безсилно срещу свиреп лъв - нито копие, нито стрели можеха да пробият кожата му, а остър меч не му причини никаква вреда.
- Горко ни! - казаха немейските селяни - Скоро целият ни регион ще бъде опустошен.
Богинята Хера, покровителката на цар Евристей, го научила да изисква от Херкулес да убие Немейския лъв.
Херкулес дойде в Немея и започна да разпитва хората, които живееха близо до гората, дали леговището на лъва е далеч и как да го намери.
Но никой не искаше да му покаже пътя, никой не смееше да го изпрати.
„Лъвът ще те намери, щом влезеш в гората“, казаха хората и погледнаха младия герой със съжаление: не вярваха, че той може да победи ужасния звяр.
Херкулес отиде сам в гората. Високи дървета го заобикаляха отвсякъде, поклащаха върховете си от изненада, храсти се вкопчваха в него, за да го забавят, птици крещяха, за да го уплашат, но той вървеше напред и търсеше следи от звяра по земята.
Той не вървял дълго и изведнъж чул приглушеното ръмжене на лъв наблизо и тръгнал право към него. Лъвът също усетил врага и като изревал така, че цялата гора треперела, с няколко скока се озовал пред Херкулес. Той спря величествено пред героя, гневно движейки очи, удряйки със сила опашката си отстрани и ръмжейки диво. Херкулес не се смути и, като вдигна лъка си, бързо се стрелнастрела право в окото на лъва. Лъвът поклати раздразнено глава и отметна стрелата като сламка с лапа. После, приклекнал като котка, скочи с вдигната лапа, готов да смаже смелчагата. Херкулес се измъкна и с тежка бухалка удари с всичка сила лъва по рошавата глава. Но клубът отскочи, без да нарани лъва, и падна от ръцете на Херкулес. Лъвът отново поклати глава, прозя се дълго и силно и изведнъж, сякаш отегчен, се обърна, избяга обратно в гъсталака на гората и изчезна.
Херкулес го последва.
Скоро той видя входа на пещерата и като захвърли лъка и стрелите си, влезе в нея. Пещерата беше тъмна, докато той опипваше пътя си напред. Изведнъж лъвът скочи на гърдите му и искаше да го разкъса, но Херкулес сграбчи гърлото на звяра с две ръце, стисна врата му като железен пръстен и го удуши.
Трупът на лъва беше толкова голям и тежък, че Херкулес не можеше да го вдигне.
Тогава той откъсна кожата от лъва заедно с главата, сложи я върху себе си и отиде в Микена.
Хората с писъци избягаха при вида на Херкулес с лъвска глава на раменете му. Самият цар Евристей се скрил от него в далечния ъгъл на двореца.
- Така че донесох кожата на немейския лъв на царя - каза Херкулес.
Но страхливият Евристей се страхувал дори от мъртъв лъв и не смеел да погледне кожата му.
„Нека Херкулес го вземе за себе си“, заповяда кралят.
- Благодаря ви - каза Херкулес и взе лъвската кожа със себе си.
Започна да я носи като наметало и тя го покриваше добре, защото нито мечът, нито стрелите можеха да я пробият.
Покривайки се с кожата на немейския лъв, Херкулес отиде да изпълни втората заповед на цар Евристей.