Химия и химици № 5 2014 г
След реакцията на сплавта на Devard с вода и солна киселина, реших да опитам как сплавта на Devard реагира с концентрирана азотна киселина (продажби 60-70% киселина) и с каустик поташ.
Сплавта на Devard се състои от мед (50%), цинк (5%) и алуминий (45%). Медта и цинкът реагират добре с концентрирана азотна киселина дори при стайна температура. Алуминият не реагира с концентрирана азотна киселина при стайна температура и не реагира добре при кипене.
По този начин повечето от компонентите на сплавта Devard реагират с азотна киселина, но свойствата на сплавта не се свеждат до сумата от свойствата на нейните компоненти (особено когато става въпрос за химични свойства). Преди експеримента бях почти сигурен, че сплавта ще реагира с 60-70% азотна киселина, но колко активна ще бъде реакцията и дали изобщо ще бъде - трябваше да се тества.
Така сплавта на Deward реагира с концентрирана азотна киселина, но не много активно. Продуктите на реакцията са азотни оксиди. В разредени разтвори тази сплав се използва за редуциране на нитратите и нитритите до амоняк.
Алуминият реагира добре с алкални разтвори, цинкът реагира, но слабо (препоръчително е да се използват силни алкални разтвори и нагряване), медта не реагира с водни алкални разтвори. От това може да се предположи, че сплавта на Deward ще реагира с алкални разтвори, но по-малко активно от чистия алуминий (въпреки образуването на галванична двойка алуминий-мед).
Налях няколко милилитра вода в бутилка и добавих три гранули каустик поташ (получихме силен разтвор). Той разтвори основата и добави прах от сплав към бутилката. Започва умерена реакция: отделянето на водородни мехурчета е активно, но много по-слабо, отколкото в случая на солна киселина. Разтворът става сиво-мътен.След една нощ престой, отделянето на газ престава, разтворът става безцветен и прозрачен. На дъното имаше черна утайка с ясен червеникав оттенък - след реакцията остана мед.