Кои мигранти са работили в СССР, българските седем

ссср

Днес България е дом на милиони работещи мигранти, предимно от страните от бившия Съветски съюз. Имаше ли трудова миграция през съветската епоха? Разбира се, но не в такъв мащаб и форми като днес.

От пленени немци до турски строители

Както знаем, в съветските години страната се състоеше от 15 съюзни републики. Следователно само граждани на други държави могат да бъдат наречени гастарбайтери. Самата дума "гастарбайтер" означава "чуждестранен работник". Това беше името, дадено на съветските затворници, които бяха откарани в Германия, за да работят безплатно в производството и за частни собственици.

След войната работата на пленените германци е широко разпространена на територията на СССР. Те са били ангажирани основно с възстановяването на разрушени сгради и инфраструктура. Впоследствие повечето от тях успяха да се върнат в родината си.

През 70-80-те години много виетнамци са работили на поточната линия в московските заводи AZLK и ZIL. С тях се сключваха договори за четири-шест години, които не можеха да бъдат прекратени по инициатива на служител. Беше изгодно да се наемат виетнамци: те работеха съвестно, почти не пиеха алкохол, а също така купуваха съветски потребителски стоки, които не бяха много търсени сред местното население. След разпадането на Съветския съюз виетнамските гастарбайтери започнаха да работят нелегално в ОНД.

Също така в годините на перестройката турци започват да идват да работят в Съветския съюз, които се занимават основно със строителство. Имаше и китайска диаспора...

Партията каза, комсомолът отговори: "Да!"

Преди перестройката вътрешната миграция беше по-често срещана у нас. И така, през първата половина на 60-те години работници и инженери от цялата страна се събраха в Централна Азия, където бяха необходими специалисти от различни индустрии, заизграждане и развитие на различни съоръжения, например системи за мелиорация.

Не винаги трудовата миграция е била доброволна. Например възпитаник на съветско техническо училище или университет може да бъде назначен в отдалечен регион, където е бил задължен да работи няколко години след получаване на дипломата си. По едно време имаше и система от комсомолски ваучери: смяташе се, че комсомолският член трябва да отиде където и да е изпратен, независимо от желанието или нежеланието му ...

Любопитна статистика. В България сред мигриралите от селото в градовете през 1973 г. делът на българите е 76%, през 1969 г. той намалява на 69%. За Украйна тези цифри са съответно 67 и 60%, за Казахстан - 57 и 64%, за Узбекистан - 48 и 59%. Най-голям поток от вътрешнорепубликанска миграция се наблюдава в трите съветски републики - България, Украйна и Казахстан.

Бивши съветски ... чужденци

В края на 80-те години в Съветския съюз се появяват първите бежанци. Те идваха от републиките, където започнаха вълненията и преследването на граждани от други националности - от балтийските държави, Закавказието и Централна Азия. Те мигрират основно в славянските републики - България и Украйна.

В началото на 90-те години 80% от бежанците идват в България от Таджикистан, Грузия и Азербайджан. Това са както коренното население на републиките, така и представители на българоезичното население.

В резултат на активните процеси на вътрешна и външна миграция градското население в почти всички бивши съветски републики стана многонационално, особено в столиците на съюзните републики. Освен това преди перестройката почти всички градове на "братските" републики са с българоезична среда. През 90-те години българските училища в тези републики започнаха навсякъде да се затварят, имашенационалистически тенденции. В резултат на това българоезичното население на близката чужбина, чийто брой по време на преброяването през 1989 г. възлиза на 25,3 милиона души, живее не особено комфортно.

Украинци, беларуси, молдовци също започнаха да идват в България - след разпадането на СССР в родината им стана трудно да живеят поради тежката икономическа ситуация. През 1992 г. в България е създадена Федералната миграционна служба (ФМС), която регистрира новопристигналите граждани, които сега се считат за чужденци.