Хипертиреоидизъм при котки

щитовидната

Хипертиреоидизмът е заболяване, свързано с прекомерна секреция на тироидните хормони трийодтиронин (Т3) и/или тироксин (Т4) от щитовидната жлеза. При котките това е едно от най-често срещаните ендокринни заболявания, чиито основни прояви са:

  • полиурия (увеличаване на количеството дневна урина);
  • полидипсия (повишена жажда);
  • полифагия (повишен апетит);
  • хиперактивност, нервност, безпокойство и дори агресия на животното;
  • загуба на тегло на животното (въпреки добрия апетит);
  • тахикардия (повишена сърдечна честота);
  • диария;
  • периодично повръщане;
  • влошаване на качеството на вълната.

Причини за развитие на хипертиреоидизъм:

  • аденом (доброкачествен тумор на щитовидната жлеза);
  • аденокарцином (злокачествен тумор на щитовидната жлеза), е изключително рядък.

И до днес не е окончателно изяснено какво точно допринася за възникването на туморни процеси в щитовидната жлеза. Котки от всички породи на средна и по-висока възраст (от 6 години) са податливи на заболяването. Хиперфункцията на щитовидната жлеза води до стимулиране на метаболизма. В резултат на това се появява тахикардия, повишена чревна подвижност, често дишане, нервност и други симптоми. При палпиране на областта на шията често се открива едно- или двустранно увеличение на щитовидната жлеза (гуша).

  • Медицинска история и клинични признаци.
  • Измерване на концентрацията на общ тироксин (Т4) в кръвния серум.
  • Ултразвук на щитовидна жлеза.

Диференциална диагноза: захарен диабет, бъбречна недостатъчност, инфекциозни заболявания, ендометрит.

Лечението е насочено към:

  • намаляване на секреторнияактивност на щитовидната жлеза (лекарства, които инхибират производството на тиреоидни хормони);
  • премахване на симптомите на заболяването (бета-блокери за нормализиране на сърдечния ритъм, антиеметици и др.).

За съжаление методът за лечение на това заболяване с помощта на препарати, съдържащи радиоактивен йод, все още не е намерил приложение в България. Хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза (тиреоидектомия) е ефективен метод на лечение, но в следоперативния период могат да се развият усложнения (хипокалциемия поради увреждане на паращитовидната жлеза, която се намира непосредствено до щитовидната жлеза). След операцията е необходима доживотна заместителна терапия на щитовидната жлеза и ежемесечно проследяване на хормоналните нива, за да се предотврати развитието на хипотиреоидизъм.