Хипертония, ефекти върху нервната система
Хипертонията, според съвременните концепции, е неврогенно страдание, причинено от травма и пренапрежение на сферата на висшата нервна дейност. Според възгледите на местната терапевтична школа развитието на хипертония се дължи на първично нарушение на кортикалната регулация на апарата за кръвно налягане. Нарушаването на висшата нервна дейност, което е в основата на хипертонията, G. F. Lang разглежда като невроза, характеризираща се с патологична инертност или стагнация на дразнещи процеси в областта на по-високата регулация на кръвното налягане. По този начин в ранните етапи заболяването е невроза. Получената дисфункция на вазопресорната система води до вазоспазъм, последван от техните органични промени. И двете от своя страна водят до вторично увреждане на мозъка. Трябва обаче да се има предвид, че същите явления от нервната система могат да се наблюдават при симптоматична хипертония, причинена от нефрит, синдром на Кушинг, феохромоцитом, коарктация на аортата.
Симптоми от нервната система в началните фази на хипертонията. Решаващо в механизма на патологичните промени, водещи в крайна сметка до анатомични промени, е нарушението на инервацията, причиняващо стесняване (спазъм) на малките артерии. Още в първите етапи на страданието този спазъм може да причини симптоми от нервната система. При разпит на пациента е възможно да се установи, че дори много преди появата на изразени признаци на заболяването, понякога се отбелязват пристъпи на мигрена, пристъпи на нервна слабост, замаяност и полусъзнание след пиене на вино, в задушен ден. Някои пациенти се оплакват от неразположение в стая, където има много хора, с резки колебания в барометричното налягане. Често когатонезначителните емоционални стимули разкриват прекомерни автономни реакции.
В началната фаза на хипертонията често се появяват нервни симптоми, които понякога принуждават пациента да се консултира с лекар, преди да се появят признаци на сърдечна или съдова недостатъчност. Първо място по честота сред тези симптоми заема главоболието, което може да бъде единственото оплакване на пациента.
Главоболието при хипертония може да има различен характер. По същия начин тяхната локализация също е разнообразна. Най-често те са локализирани в тилната област, но могат да бъдат и във фронталната, теменната и темпоралната област, едностранни, двустранни. Дифузното главоболие е по-рядко срещано от локалното главоболие. Има "типични" главоболия, които се появяват рано сутрин или през нощта. През следващите няколко часа главоболието постепенно отшумява, но се повтаря редовно всяка сутрин и става по-силно с напредването на заболяването.Този вид главоболие понякога може да изчезне за много месеци, но след това да се появи отново. Наред с тези "типични" главоболия има болки от различен характер - под формата на гърчове, които се появяват при умора, емоционален стрес и безсънна нощ. В по-напреднали фази на хипертония главоболието може да стане постоянно; понякога са придружени от повръщане. Последните проучвания показват, че дразненето на рецепторите на черепните съдове играе водеща роля в патогенезата на главоболието.
Многобройни наблюдения по време на операции показват, че пиа матер и хороидните плексуси на мозъка, подобно на самата медула, не са чувствителни към болка. Повишаването на вътречерепното налягане само по себе си също не е причина за главоболие, тъй като понякога може да се наблюдава бързо намаляваневътречерепното налягане по време на лумбална пункция може да доведе до временно засилване на главоболието. Всички тъкани, покриващи черепа, са повече или по-малко чувствителни към болкови стимули, особено артериите на черепа. От интракраниалните структури чувствителност към болка имат венозните синуси, вените, които се вливат в тях, част от твърдата мозъчна обвивка, покриваща основата на мозъка, и артериите на твърдата мозъчна обвивка. Черепът, медулата, по-голямата част от твърдата мозъчна обвивка, пиа матер и хороидните плексуси не са чувствителни към болка.
Главоболието при хипертония е сходно по патогенеза с мигренозните болки. Промените в интензивността на главоболието при мигрена и хипертония са свързани с колебания в пулсацията на черепните артерии, главно клонове на външната каротидна артерия. Фактори, които намаляват амплитудата на пулсацията, намаляват интензивността на главоболието. Така ерготаминът, намалявайки амплитудата на пулсациите на черепните артерии, отслабва или спира главоболието. Намаляването на амплитудата на пулсациите на темпоралната артерия по време на нейното компресиране често е придружено от намаляване на болката от съответната страна. Лигирането на темпоралната или средната менингеална артерия може да доведе до спиране на главоболието.
A. M. Grinshtein разграничава три вида главоболие, чиято локализация се определя от това кои от васкуларните рецептори са раздразнени. Болка в областта на очните ябълки, зад тях, в основата на носа и в долната част на челото възниква при "дистония" на офталмологичната артерия. В този случай се открива остра болка с натиск във вътрешния ъгъл на горния ръб на орбитата върху фронталната артерия, минаваща тук, крайния клон на офталмологичната артерия. Вторият тип съответства на разпределението на средната менингеална артерия. Болката при разтягане се усеща в скалпа до външната тилна частмогила. Третият тип съответства на територията на разпространение на клоните на вертебралната артерия. Усеща се болка в тилната област и по задната част на врата. А. А. Кедров и А. И. Науменко смятат, че главоболието се причинява от дразнене на рецепторите не на артериите, а на синусите на твърдата мозъчна обвивка.
Нивото на кръвното налягане само по себе си не влияе върху появата и степента на главоболието. От 400 пациенти с хипертония, приети в клиниката по нервни заболявания за инсулт, 225 не са се оплаквали преди това от главоболие. При 50 пациенти, при които главоболието е водещият симптом, е имало средно същото налягане, както при 50 други, които никога не са изпитвали главоболие. По този начин не може да се установи пряка връзка между кръвното налягане и главоболието. Въпреки това, трябва да се отбележи, че при много пациенти главоболието се появява след повишаване на налягането. От това можем да заключим, че черепната артерия, само леко отпусната, не се разтяга достатъчно, за да причини главоболие, ако кръвното налягане е ниско. Когато налягането се увеличи, разтягането на артерията се увеличава и може да причини главоболие.
Както вече споменахме, главоболието често е единственият признак в началната фаза на хипертонията. Симптоматичното му лечение е трудна задача. На първо място, необходимо е общо лечение на хипертонията, обсъждането на което е извън обхвата на тази работа. Пирамидон с кофеин и кодеин може да се предпише за облекчаване на главоболие. L. F. Dmitrenko препоръчва да се приемат малки дози кофеин, докато главоболието спре. Понякога е полезно да се предпише натриев амитал през нощта. Някои пациенти изпитват облекчение чрез вдишване на кислород за няколко минути. За други назначението дава благоприятен ефект.никотинова киселина. Резерпин действа не само като хипотензивен агент, но и като седатив. Дългосрочната употреба на резерпин при много пациенти намалява тежестта и честотата на главоболието.
При сутрешни главоболия се препоръчва повдигане на главата на леглото с 30-40 см. Пациентът трябва да спи в хладно, добре проветриво помещение.
Психогенните фактори са от голямо значение. Пациентът трябва да бъде спокоен, ако е възможно да се премахнат дразнещи и депресиращи фактори и прекомерен стрес. Понякога едномесечна почивка далеч от обичайните дразнители премахва главоболието за дълго време.
При по-напреднала форма на хипертония или при признаци на мозъчен оток могат да се поставят пиявици върху мастоидните израстъци, венозни или мускулни инфузии на магнезиев сулфат. Лумбалната пункция трябва да се препоръчва само при пациенти, които показват признаци на повишено вътречерепно налягане. Нашият опит показва, че лумбалната пункция обикновено не носи значително облекчение на пациентите.
Замаяността при хипертония рядко има характера на пристъпите на Мениер с отчетливо усещане за въртене, както се наблюдава при спазъм a. Audita interna. По-често се изразява във внезапно чувство на слабост, притъмняване в очите, така че пациентът често е принуден да се облегне на стена или да седне. Това е придружено от усещане за тежест в главата, понякога леко и краткотрайно затъмнение на съзнанието. Главоболието, което показва нарушение на тонуса на черепните артерии, е прогностично по-малко страхотен признак от замаяността, което показва функционална недостатъчност на интрацеребралните съдове. Понякога се появява замаяност при преминаване в легнало положение, което се обяснява с последвалата хиперемия на мозъка. При здрави хора в легнало положение обикновено се срещавременен лек застой във вените и повишено венозно налягане. Благодарение на рефлексното свиване на артериолите на мозъка, кръвният поток през капилярната мрежа се увеличава, като по този начин се изравнява този застой. Променените съдове на мозъка на пациент, страдащ от хипертония, не са в състояние на такава бърза компенсаторна промяна. В резултат на това се появяват преходни симптоми под формата на замайване, звънене и шум в ушите, зачервяване на лицето. Усещането за шум в ушите и главата с хипертония може да бъде не само краткотрайно, но и постоянно.
3. Ю. Светник и Г. А. Сафонова изследваха вегетативните нарушения при пациенти с хипертония и обърнаха внимание на зачервяване на лицето с рязко зачервяване на кожата на шията и гърдите, а понякога и на цялото тяло, придружено от усещане за топлина и други неприятни усещания. В други случаи, напротив, има студенина на крайниците, мраморност на кожата на крайниците и тялото. Понякога, особено при млади жени, страдащи от ангиоедем, може да се наблюдава особен синдром: червени петна се появяват по лицето, шията, торса, очите се пълнят със сълзи, тялото се покрива с пот, крайниците стават студени, пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава. Атаката може да възникне спонтанно или с емоционална възбуда. Синдромът донякъде прилича на диенцефална епилепсия. G. F. Lang го наблюдава в изразена форма при пациенти с хипертония.
В картината на хипертонията много място заемат псевдоневрастеничните симптоми: лесна умора, потиснато настроение, до депресия и пълно изтощение, лошо здраве, пристъпи на страх, страх от обществото, разговори, променливост на настроението. Тези симптоми създават порочен кръг. Повишаването на кръвното налягане прави пациента по-възбудим,раздразнителен и предизвиква други неврастенични явления, които от своя страна повишават кръвното налягане. Същият фактор е и безсънието, при което пациентът не получава необходимата почивка.
N. I. Ozeretsky, въз основа на голям брой клинични наблюдения, разграничава следните психопатологични симптомни комплекси при хипертония: 1) церебрален симптомен комплекс, при който пациентите имат депресивно настроение с докосване на страх, загуба на памет, намаляване или загуба на работоспособност; 2) възбудено-депресивен симптомен комплекс, чиито основни характеристики са потиснато настроение, тревожност, страх и понякога екстатично състояние. Най-често, според Н. И. Озерецки, астенизацията на психиката възниква при неувереност в себе си, подозрителност и тревожност. В други случаи има нестабилност на настроението, повишена раздразнителност, избухливост. По-рядко се появяват параноидни и псевдопаралитични синдроми.
В. А. Гиляровски и В. Ф. Зеленин разграничават промените в психиката в различни фази на процеса. Те смятат, че преморбидното състояние се характеризира с активен, по-рядко - тревожен и подозрителен характер, в периода на нестабилно повишаване на налягането - неврастенични прояви със запазена активност, нестабилност на настроението, изостряне на възприятията, с постоянно повишаване - епизодичен спад на умствения тонус, повишена умора.
Н. К. Боголепов, въз основа на своите наблюдения, смята, че промените в психиката на хората, страдащи от хипертония, се характеризират с: 1) промяна в характера в смисъл на повишена раздразнителност, възбудимост, избухливост и, заедно с това, астения (пациентите стават слаби, несигурни, отбелязват лесна умора); 2) нарушение на емоционалната сфера сдепресивно настроение, мрачна тревожност; 3) нарушение на формалните способности: забавяне на умствените процеси, трудност при промяна на умствените нагласи, отслабване на паметта, внимание. Г. Ф. Ланг отбелязва, че в това описание на Н. К. Боголепов се откриват характеристики, които показват слаб тип висша нервна дейност с инертност на умствените процеси и повишена емоционална възбудимост. G. F. Lang обаче се съмнява дали това състояние е следствие или причина за заболяването.
Въпросът за видовете висша нервна дейност при хипертония е изследван от Л. Б. Гаккел, В. В. Яковлева и Б. И. Стожаров. L. B. Gakkel установи, че сред страдащите от хипертония преобладават лица със слаб тип висша нервна дейност. Това заключение е донякъде неочаквано, тъй като сред страдащите от хипертония много често има хора, които са енергични, активни и предприемчиви. В. В. Яковлева и Б. И. Стожаров установяват силен тип висша нервна дейност при 46°/о от изследваните от тях пациенти: от; От 142 пациенти, 52 са имали силен балансиран тип, 77 са имали слаб тип и 13 са имали силен възбудим тип. Изследването на условната рефлекторна дейност се извършва съгласно двигателната техника с речево усилване, предложена от А. Г. Иванов-Смоленски. Получените данни изискват допълнително проучване.