Хипокобалтоза (Хипокобалтоза)
Хипокобалтозата се диагностицира по-често в биогеохимичните провинции, разположени на пясъчни, пясъчно-глинести, дерново-подзолисти и торфено-блатисти почви. Болестта има доста обширна география и много синоними (сухота, блатна болест, тънкост, лизуха, изтощение, ензоотична лудост, храстова болест, езерна болест, крайбрежна болест, болест на Morton Mines, Kuvuz и др.).
Патогенеза.Основната биологична роля на кобалта в организма се свързва с присъствието му в молекулата на витамин B12, която включва 4,5% от елемента. Основното количество кобалт образува сложни сложни биологично активни съединения с протеини на кръв, мляко, плацента и други тъкани. Елементът е част от хемоглобина, фибрина, албумина и кръвните глобулини. В черния дроб на животните повече от 40% кобалт се свързва с протеинови фракции. Кобалтът е в състояние да образува съединения с аминокиселини - хистидин и цистеин.
При недостиг на микроелемент се намалява микробният синтез на витамин В12 в стомашно-чревния тракт, нарушава се хематопоезата и се затруднява превръщането на фолиевата киселина в активната й форма тетрахидрофолиева киселина. В организма кобаламинът се превръща в хидрохидроксикобаламин, от който в органите (особено в черния дроб и бъбреците) се образува коензим В12, който участва в синтеза на аминокиселини, пуринови и пиримидинови бази, нуклеинови киселини, влияе върху растежа и развитието на организма. Липсата на кобалт и витамин В12 инхибира метилирането на t-РНК, синтеза на метионин, РНК и ДНК. Нарушаването на синтеза на нуклеинови киселини в хематопоетичните клетки води до забавяне на тяхното делене и узряване. В резултат на това в кръвта се появяват мегалоцити и мегалобласти, които лесно хемолизират. При мегалобластна анемия цветният индекс винаги е по-голям от единица, а нивото на хемоглобинаа броят на еритроцитите е значително намален.
Като двувалентен катион кобалтът участва в реакциите на трикарбоксилните киселини и гликолизата. Той също така активира киселинната и алкалната фосфатаза, повишава гликолитичната активност на кръвта, подобрява тъканното дишане и по този начин насърчава усвояването на въглехидрати и азот от тялото и засилва синтеза на мускулни протеини.
Кобалтът има положителен ефект върху метаболизма на други витамини, по-специално витамини А, С, Е, никотинова киселина, рибофлавин, перидоксин. Това до голяма степен се дължи на факта, че кобалтът активира микрофлората на стомашно-чревния тракт, особено предвентрикулуса на преживните животни. Установено е, че малки дози кобалт, приложени през устата, могат да увеличат броя на микробите в търбуха 7-10 пъти. Следователно, при дефицит на кобалт в диетата, синтезът на пълноценен микробен протеин се инхибира, усвояването на фуражния протеин намалява и се развива отрицателен азотен баланс, което води до изчерпване на животните. В допълнение, синтезът на витамин В12 и други витамини от група В е намален, в процеса на който микробите и ресничките на предвентрикула и червата играят изключително важна роля. При липса на кобалт се отбелязва състояние на хипо- или авитаминоза В12.
Липсата на кобалт намалява активността на много ензими. Активната група на някои от тях включва този елемент. Освен това кобалтът може да замести цинка в карбоанхидразата, алкалната фосфатаза и мангана в аргиназата. От друга страна, кобалтът инхибира ензимите, чиято активност зависи от наличието на сулфхидрилни групи в тяхната молекула.
Кобалтът влияе и върху работата на жлезите с вътрешна секреция – панкреаса, щитовидната жлеза. По отношение на последното преобладава мнението, че този метал потиска неговата активност. Това може да се дължи наинхибиране на ензимите, които синтезират тироксин и действието на кобалта върху тироид-стимулиращия хормон на хипофизната жлеза.
Установено е значително влияние на кобалта върху процесите на хемопоеза. При липсата му в диетата животни, различни от конете, развиват анемия. Стимулирането на хемопоезата се обяснява с влиянието на кобалта върху процеса на абсорбция на желязо в червата, ускоряването на прехода на желязото в състава на нови еритроцити и по-ефективното му използване при образуването на хемоглобин.
Кобалтът има положителен ефект върху функционалното състояние на храносмилателните органи - повишава секрецията на слюнчените жлези, мотилитета на стомашно-чревния тракт, усвояемостта на фибрите.
Кобалтовите соли разширяват кръвоносните съдове, което води до понижаване на кръвното налягане, а също така оказват значително влияние върху състоянието на нервната система на животните (подобряват трофизма).
Кобалтът влияе ефективно на протеиновия, въглехидратния, липидния, водния и минералния метаболизъм. Що се отнася до последното, установено е, че при дефицит на кобалт в тялото се отбелязва непълно усвояване на фосфор и калций. Назначаването на кобалтов хлорид в дози от 0,25 и 1 mg / kg телесно тегло допринася за натрупването на калий, натрий, калций, желязо и фосфор в органите и тъканите на животните. Кобалтът е антагонист на никела и медта, а между кобалта и цинка има синергия.
Храненето на животните с кобалт променя натрупването на други микроелементи и предизвиква преразпределението им в органите и тъканите, а оттам и съотношението между тях. Всичко това по определен начин се отразява на физиологичното състояние на организма.
Кобалтът действа като един от най-важните регулатори на метаболитните процеси. Неговата ефективност в метаболизма се определя не само от прякото въздействие върху ензимите, хормоните, синтеза на витамини, нокакто и влияние върху преразпределението на други макро- и микроелементи в организма.
Кобалтовите соли, приложени интравенозно или подкожно, могат да намалят пропускливостта на кръвоносните съдове, така че могат да се предписват при загуба на вода.
При липса на кобалт се нарушават процесите на синтез на органични и минерални части на костите, възниква остеодистрофия. Овцете са по-податливи на паратуберкулоза.
Симптоми. Няма патогномонични симптоми на хипокобалтоза. Болестта протича предимно в хронична форма. Клиничните признаци на хипокобалтоза се развиват бавно. Най-често заболяването се регистрира в края на зимния период на застой. Най-чувствителни към дефицит на кобалт са младите подрастващи животни (телета, агнета, прасенца). В началото на заболяването при животните се забелязва намаляване и перверзия на апетита, тъпота на козината и бледност на лигавиците. Животните облизват замърсени участъци от кожата, пият каша, ядат стара слама, гнила трева, плява, вълна, замърсена постелка, груби стъбла, клони и други негодни за консумация предмети (хартия, парцали, торф, гнило дърво, кора, пръст, камъни) и в същото време могат да откажат да приемат качествена храна. С прогресирането на заболяването се отбелязва лизуха, а понякога и пълен отказ от храна (анорексия). Недостигът на кобалт при възрастни животни се проявява ясно само при преживните. Извращение в апетита при говеда с кобалтов дефицит се наблюдава при повече от 80% от стадото. Продължителното намаляване или липса на апетит води до нарушаване на всички видове метаболизъм, което се проявява чрез изтощение. Телесното тегло на възрастните животни намалява с 40-50%. Млечната продуктивност на кравите се намалява до 4-6 кг на ден. Пролетното линеене се забавя иидва едва към края на лятото. Двигателната функция на белега се характеризира с по-редки (2-3 контракции за 5 минути) слаби аритмични контракции, а понякога и пълна атония, дъвката е бавна, бавна, кратка. Когато книгата е запушена, се отбелязва пълно спиране на дъвката. Често се диагностицират абомазоентерити и безоари. Перисталтичните шумове на червата са редки, кратки и слаби. Фекалните маси често са плътни, с примес на слуз под формата на нишки и бучки, а понякога и негодни за консумация предмети. Козината е груба, рошава, без блясък, пада на места (особено при овцете). Кожата губи своя тургор и става суха. Мускулите на тялото и крайниците са намалени по обем, плътни. Лигавиците са анемични, понякога с лек иктер. Дихателните движения се характеризират със симетрия, честотата им е в нормалните граници. От страна на сърдечно-съдовата система се открива удължаване, глухота, разцепване или бифуркация на първия. Вторият тон е отслабен, често се чува анемичен сърдечен шум, артериалният пулс е слаб.
При изследване на органите на пикочната система често се диагностицира нарушение на честотата на уриниране, глюкозурия и кетонурия.
От страна на репродуктивните органи се наблюдава рязко намаляване на фертилитета, удължаване на служебния период, хипофункция на яйчниците и увеличаване на акушерската и гинекологичната патология (резорбция на плода, задържане на след раждане, аборти, следродилен ендометрит, мастит).
При тежка форма на хипокобалтоза, тактилната и болковата чувствителност е намалена при кравите, животните са летаргични, трудно се изправят на крака, стоят прегърбени, лежат повече.
Опашните прешлени, ребрата и други кости изтъняват (появяват се симптоми на остеодистрофия).
Дълбоките метаболитни нарушения при майките са причина за раждането на хипотрофични,повечето от които умират в първите часове от живота. Останалите малки се характеризират с ниска жизнеспособност и висока предразположеност към други заболявания.
Първите признаци на хипокобалтоза при овцете са загуба на апетит и вкусови извращения. Животните си дъвчат козината. Живата маса рязко намалява, агнетата значително изостават в растежа от здравите си връстници. Качеството на вълната забележимо се влошава. Може да има нарушение на функцията на стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата и централната нервна система. Най-характерният симптом на заболяването е прогресиращата анемия.
При птиците се отбелязва бледност на лигавиците и кожата, нарушение на растежа и развитието на млади животни, намаляване на производството на яйца на възрастна птица и инкубационните качества на яйцата.
Патологични промени. При отваряне на умрели животни или изследване на трупове и органи на принудително заклани животни се установява обща атрофия, изтощение, анемия и катар на стомашно-чревния тракт. Кожата е суха, малоеластична. Козината е матова, понякога пада, особено по шията и крупата. Хлътнали очи. Характеризира се с пълно изчезване на подкожната мазнина. Подкожна тъкан, междумускулна съединителна тъкан в състояние на серозен оток. Скелетната мускулатура и миокардът са бледи, отпуснати с признаци на атрофия. Сърцето е увеличено по обем, сърдечните кухини са разширени. Лигавиците на абомасума и червата са подути, покрити с обилна слуз. Черният дроб е сиво-глинен, понякога жълт. Бъбреците са бледосиви, уплътнени. В белите дробове също могат да бъдат открити уплътнени зони с различни размери. Те са с мека консистенция, бледо оцветени с тъпи ръбове. Далакът е намален по обем, ръбовете са заострени, пулпата на разреза е суха. В тръбните кости компактният слой е изтънен и почти няма поресто вещество.
С оглед на нискатасъдържанието на кобалт в тъканите и биологичните течности, диагностично по-ценно е определянето на концентрацията на витамин В12 в кръвната плазма (при овцете е нормално - 300-1300, при говеда - 250-600 ng / l). Възможностите на такива изследвания обаче са ограничени поради сложността на тяхното изпълнение.
При дефицит на кобалт при преживни животни активността на метилмалонил-КоА-мутазата и метионин синтетазата рязко намалява, което води до натрупване на метилмалонова и форминоглутаминова киселина в кръвта и до увеличаване на екскрецията им с урината. Следователно, определянето на метилмалонат в кръвната плазма (нормално 4,6 µmol/l) и в урината на формиминоглутамат (нормално 100 µmol/l) позволява да се открие субклинична форма на кобалтов дефицит.
Съдържанието на кобалт в сеното трябва да бъде най-малко 0,05 mg / kg сухо вещество (цялата кръв - най-малко 2,5 μg%, в кравето мляко - най-малко 10 μg / l).
Хипокобалтозата трябва да се разграничава от храносмилателно изтощение, алиментарна анемия, алиментарна остеодистрофия, липса на мед и манган, хронична форма на кетоза, паратуберкулоза. От решаващо значение при диференциалната диагноза трябва да бъдат клиничните симптоми, резултатите от лабораторните изследвания на костен мозък, кръв, урина, мляко, фуражи, животински тъкани, костна рентгенография, като се вземат предвид епизоотичната ситуация и резултатите от алергичен тест с птичи туберкулин, както и ефективността на включването на кобалтови соли в диетата и назначаването на витамин В12.
Прогнозатас навременна диагноза и организиране на комплексно лечение на болни животни е благоприятна, в тежки, пренебрегвани случаи и с усложнения - по-често неблагоприятна.
Лечение и профилактика. На болните животни се предписват вътре кобалтови соли под формата на премикси, таблетки, минерални, витамин-минерални смеси и др.: възрастни говеда и коне - 20-40 mg, прасета и телета, жребчета - 10-20 mg, дребен рогат добитък - 2,5-5, агнета - 1-2 mg за три седмици. Профилактичните дози са наполовина по-малко.
Много ефективен и евтин начин за предотвратяване на дефицит на микроелементи, включително хипокобалтоза, е използването на "солни брикети с минерални добавки", произведени по метода, разработен в BelNIIEV на името на. S.N.Vyshelesskogo технология. Съставът на брикетите включва кобалтов хлорид, както и сулфатни соли на мед, желязо и манган. Използват се за всички възрастови групи говеда под формата на безплатно минерално хранене при дисбаланс в диетата на животните по отношение на минералните елементи, които съставляват брикетите. Научно-производствени тестове на „Солени брикети с минерални добавки“ са извършени от служители на отдела за вътрешни незаразни болести на животните на VSAM и във ферми на Лунинецки и Барановичски райони на Брестска област върху телета, млечни и сухостойни крави.
Проучванията показват, че прилагането на солено-минерални брикети на животните подобрява апетита и приема на храна, има положителен ефект върху производството на мляко, нормализира биохимичните показатели на кръвта, еритропоезата и функцията на стомашно-чревния тракт.
За профилактика на хипокобалтоза висок терапевтичен и профилактичен ефект показа комплексна минерална добавка на базата на фуражна креда, разработена и произведена от SPC "BI-VET".
Кобалтовите соли могат да се добавят към силажа в размер на една дневна доза на 20-30 kg фураж, както и да се напояват груби, сочни и концентрирани фуражи преди хранене с разтвор на кобалтови соли.
Препоръчително е да се предписват лекарства, които стимулират еритропоезата и защитни и адаптивни свойстватяло (ферроглюкин - 75, седифиз, ДИФ-3, деструмин, КМП, феровит, витамин В12 и др.) съгласно инструкциите за употребата им.
Като превантивна мярка е препоръчително да се въведат кобалтови соли в почвата, за да се хранят билките на пасища и сенокоси.