HIV инфекция, НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Заразяване с ХИВ инфекция Съзнателно излагане на друго лице на опасност от заразяване с ХИВ инфекция - Заразяване на друго лице с ХИВ инфекция от лице, което е знаело, че има това заболяване - се наказва с лишаване от свобода до пет години. Това деяние, извършено спрямо две или повече лица или запознато непълнолетно , се наказва с лишаване от свобода до осем години. Инфекция на друго лице с ХИВ в резултат на неправилно изпълнение от лицето на професионалните му задължения - ХИВ е съкращението за човешки имунодефицитен вирус. Заразяването на човека с този вирус не уврежда непременно и незабавно имунната система. Влошаване на здравето може да настъпи след известно време или изобщо да не настъпи, но човек става носител на вируса и ако заболяването се развие, то е трудно да се излекува и често води до смърт на пациента. Това е опасността от деянията, предвидени в този член, за живота и здравето на хората.
Част 1 чл. 122 от Наказателния кодекс предвижда отговорност само за излагане на друго лице на риск от заразяване с ХИВ (формален състав). Известни са най-вероятните начини за предаване на вируса на имунната недостатъчност - чрез полов акт (включително хомосексуален контакт) и чрез кръв (по време на кръвопреливане, използване на нестерилна спринцовка, контакти с увредени повърхности на тялото). Следователно навлизането на вирусоносителя в половсношение без използване на механични предпазни средства или друго нарушение на правилата за предпазливост съставлява довършено престъпление, квалифицирано по част 1 на чл. 122 от Наказателния кодекс. В същото време трябва да се има предвид, че ХИВ инфекцията не се предава по въздуха, чрез дрехите на пациента, спалното бельо, съдовете, чрез целувки и други несексуални контакти. Отговорността настъпва само при наличие на умисъл, доказан от индикация за съзнателно поставяне на друго лице в опасност. Субектът осъзнава, че с действията си излага друго лице на риск от заразяване с ХИВ и или желае това, или е безразличен. Субект на престъплението може да бъде не само самият вирусоносител, но и друго лице, което нарушава предпазните мерки (например инжектиране на наркотици с една спринцовка на няколко души, за един от които е известно, че е носител на имунодефицитен вирус). Част 2 чл. 122 от Наказателния кодекс предвижда отговорност за действителното заразяване на друго лице с ХИВ инфекция. Субект на това престъпление може да бъде само лице, което е знаело за наличието на това заболяване (болно или вирусоносител). Отговорността за полово предавана инфекция възниква независимо от това дали жертвата е знаела или не, че извършителят е вирусоносител. Но ако носителят на вируса е взел необходимите предпазни мерки, но въпреки това инфекцията е настъпила поради независещи от него причини, отговорността не следва да се носи. Деянието се квалифицира по част 2 на чл. 122 от Наказателния кодекс, ако е налице последица под формата на заразяване с ХИВ, независимо дали пострадалият развива заболяването или не, както и какъв е изходът от заболяването. Въпреки това, когато налага присъда, съдът може да вземе предвид рязкото влошаване на здравето на жертвата или последвалата смърт катоутежняващо вината обстоятелство. Заразяването на друго лице с ХИВ инфекция от лице, което е знаело, че има това заболяване, може да бъде извършено както с пряк, така и с непряк умисъл. Небрежността е изключена по силата на ч. 2 чл. 24 от Наказателния кодекс. Въпреки това, ако небрежното заразяване е извършено в процеса на изнасилване или други действия от сексуален характер, то служи като особено квалифициращ признак на тези престъпления (параграф "б" от част 3 на член 131, параграф "б" от част 3 на член 132 от Наказателния кодекс). Сред мотивите за заразяване с пряк умисъл има и вид отмъщение на обществото, уж виновно за заболяването на субект, който умишлено влиза в полов акт, за да зарази колкото се може повече хора. Такива действия не трябва да се квалифицират като умишлено причинена лека телесна повреда, тъй като те са предвидени в част 3 на чл. 122 от Наказателния кодекс. В част 3 на чл. 122 от Наказателния кодекс за първи път са установени два квалифициращи признака на заразяване на друго лице с ХИВ инфекция от лице, което е знаело, че има това заболяване: извършване на престъпление а) срещу две или повече лица или б) срещу известно непълнолетно лице. Трябва да се подчертае, че тези признаци не се отнасят за излагане на друг човек на риск от заразяване с ХИВ. Част 4 чл. 122 от Наказателния кодекс на България съдържа самостоятелен състав на престъпление, който не е бил в Наказателния кодекс на RSFSR. Негов субект е само лице, което се заразява с ХИВ в резултат на неправилно изпълнение на професионалните си задължения. На първо място, става дума за медицински работници. Практиката познава случаи на ХИВ инфекция в резултат на неспазване от страна на медицинския персонал на правилата за подготовка на медицински изделия и оборудване за повторна употреба (некачествена стерилизация на спринцовки, игли, скалпели, катетри и др.), повторна употреба на спринцовки за еднократна употреба, нарушаване на правилата за кръвопреливанекръв и др.
Когато признаците на чл. 121 от Наказателния кодекс на България се попълват следните документи.
Назначава се преглед за установяване на причинителите на инфекцията, психофизическото състояние на заразеното лице. Изследването може да отговори и на въпроса за продължителността и степента на развитие на заболяването. Изследването трябва да се възложи на независима експертна медицинска институция. Решението трябва да бъде обявено на вещите лица, да бъдат предупредени за наказателната отговорност за даване на съзнателно невярно заключение. Какво правят съответните бележки върху решението.
#G0Постановление за назначаване на преглед
#G1g. __________________ "___" ____________ 20 __
Следовател ________________________________________________ (име на органа за вътрешни работи _____________________________________________________________ ; длъжност, пълно име, име, о.)
като разгледа материалите по наказателното дело N __________ за _______________________,
УСТАНОВЕНО: ___________________________________________________________ (описва установените обстоятелства по делото) _____________________________________________________________________
Като се има предвид, че за разрешаване на проблема с __________________________________________________________________
_______________________________________________________________ (въпросът, за разрешаването на който е назначена проверка)
изисква специални познания в областта на __________________
РЕШЕНО: 1. Назначете в настоящия случай ____________________________________________________ (вид експертиза)
изпит, за разрешаването на който да се поставят следните въпроси: ________________________________________________________________
_______________________________________________________________ (списъквъпроси, на които трябва да отговорят експертите) _________________________________________________________________
2. Възлагане на производствена експертиза
_______________________________________________________________ (ж., и., о. експерт, месторабота, длъжност) 3. Представете следните документи на проверяващия:
___________________________________________________________ (списък на материалите, предоставени на експерти ___________________________________________________________ за изследване)
4. Предупредете експерта(ите) за наказателната отговорност за даване на съзнателно невярно заключение по #M12293 1 9017477 1265885411 7813031 2199367058 2457279691 3358212285 4127192197 1880975824 3 965 86-та. 307 от Наказателния кодекс на Руската федерация #S, като му (им) разяснява в същото време неговите (техните) права и задължения, посочени в #M12293 чл. 82 Наказателно-процесуален кодекс на RSFSR#S.
Разпитващ __________________________ (заглавие, подпис)
Копие от решението е получено от __________________________ (подпис на вещото(ите))
Ръководител на SCM (полиция за обществена сигурност) __________________________